Месец и нещо след като пусна интеграция с Jabber за моментни съобщения и година и нещо след като стартира, услугата за микроблог и онлайн-състояния Jaiku вече е една от многото в богатото портфолио на Google. От гиганта обещават нови функционалности, които да подобрят още мобилното проследяване на състоянието, една от основните и може би най-съществена част от подобните на Jaiku услуги. Но не се казва нищо повече. Досегашните потребители ще продължат да разполагат с профилите си. Междувременно, докато двата екипа разработват новите неща и интеграциите си, записването на нови потребители е спряно и регистрациите са временно затворени. Човек може да поиска покана за бета-тестове, но директното регистриране не работи.
С какво Jaiku може да помогне на Google и с какво всичко това помага на потребителите? Ако помага, разбира се 🙂
Много хора използват подобните сайтове за микроблогове, но това далеч не е най-полезната им употреба. Най-голямото предимство на това да се ползва Jaiku е в достъпността на виртуален постоянно обновяващ се и достъпен през мрежата телефонен адресник. Който има въведени състояния и заетости. Например потребителят иска да се обади на свой приятел, но като поглежда адресника в телефона си, миг преди да натисне бутона за набиране вижда, че човекът отсреща е въвел, че е в Лондон. И вече е ясно, че ще трябва да се плати роуминг. Или пък че е в еди-какво си съвещание и съответно звукът е изключен и със сигурност няма да отговори.
Също така освен моментната заетост на контакта човек може да види и какво прави, какво го вълнува събеседника още преди обаждането. Това може да е кратко описание на настроението, или пък идея, записана с няколко думи или нещо важно, линк, цена, дата и час на концерт например. Така не само може да се разбере къде е събеседникът и дали може да отговори, а и вече да има предварителна информация, която да улесни, съкрати разговора и обясненията и да направи говоренето по телефон по-смислено и… дори приятно 🙂
Twitter, който се появи след Jaiku е малко по-различен. По-“орязан”, центриран малко повече върху уеб Jaiku. Иначе и двете услуги са отличаващи се сред нароилите се напоследък подобни с това, че поддържат вътрешна интеграция с XMPP/Jabber. Наскоро от Twitter обявиха, че публикуват кода на библиотеката, която отговаря за Jabber-ядрото в системата им. Поредната софтуерна библиотека за джабър, и една от вече няколкото, написани на Ruby. И Twitter и Jaiku могат да се обновяват през джабър, може да се обновява както своето състояние, така и да се пише в групи. Същото важи и за обратната посока на данните — известяванията за промените в своя и записаните приятелски профили може да се получава по XMPP.
Удобно звучи. Особено ако човек има някой от тези телефони, които могат да пускат директно клиент за връзка с услугата.
Сега Гугъл се намесват — на пръв поглед нищо особено, те във всяка нова област си набелязват един от най-добрите проекти и започват да наддават за него. Повечето, ако не и почти всичките от обособените услуги на Гугъл не са разработени от компанията, а са закупени след създаването и първоначалното им представяне и налагане. Кое е интересното в Jaiku на Google? Може би тънката връзка с XMPP? Може би.
Но по-интересно е друго — Google има проблеми с Facebook. От последните все обещават, че ще отворят данните си за претърсване и индексиране от търсачката на Google. И май вече направиха някои стъпки в тази посока, но все още всичко е много мъгляво. Гугъл имаше една затворена социална мрежа, Orkut, и в управлението на гиганта знаят много добре негативите от това. На никого не е нужен втори Оркут, особено във времето, когато навсякъде говорят за отваряне на социалните мрежи, за избягване на “заключването на потребители“, за OpenID и автоматични, а не въвеждани социални профили. За всичко това трябва достъпна информация от отворени мрежи с публикуван и свободен API.
Възможно е това да е част от по-сложен ход на Google, който ще им върне структуриращото. Преди Гугъл беше търсачка и само търсачка, основната работа на сайта беше да внася ред в неподреденото, да показва на потребителите структура в мрежата и те да проследяват смисъл. След масовото навлизане на други и най-различни услуги информацията, идваща от Гугъл вече не е така добре структурирана. Не само че има всякакви услуги, които раздробяват още повече този смисъл, като Blogspot и Reader например, но и самата търсачка вече има реклами и платени промотирани резултати. Не че само по себе си е нещо лошо, не че и въпросните Blogspot, Reader и други подобни не могат също да се ползват за търсене. Но общото впечатление е, че Гугъл вече не е инструмент на потребителя, с който потребителят достига до данните, а е нещо, което “дава”, “избутва към”, “залива” потребителя с данни, които е преценило, че са му нужни.
С технологии като търсачката, GTalk и GMail, Reader и сега Jaiku потребителската страница в Google може би има шанса да се превърне в това, което Facebook и другите подобни социални мрежи все не успяват — личен, изцяло настройваем портал към мрежата като динамичен социум. А не създаване на изкуствени статични и затворени социуми в мрежата.
Това може да е обяснение на купуването на Jaiku. А не на Twitter, който е съ-основан от Evan Williams, създателят на Blogspot, които пък бяха купени отдавна от Google. Явно доброто познанство не е достатъчно в такава сделка 🙂