В Европа започва нова война за прокарване на закона, разрешаващ патентоването на софтуерни технологии. След като миналата година на 6 юли Европейският парламент отхвърли предложената директива, сега протекционизмът на софтуерните патенти отново надава глас. Започнати са консултации по въпросите за защита на интелектуалната собственост. Това намеква за нова и силна вълна за лобиране в парламента за узаконяване на патентно право върху софтуер. Самото понятие “интелектуална собственост” е все още недокрай изчистено и уточнено и има спорове около него. Но то препраща директно към болния проблем от миналата година с директивата за софтуерни патенти.

Сегашният председател на ЕС, Австрия, е обявила, че ще подложи отново на разглеждане въпроса в близките месеци. Това става по-малко от година след отхвърлянето на проекта и след обширните кампании в мрежата, разясняващи опасността от разрешаването на патентоването на софтуер.

Казано накратко, патентоването на софтуер е неправилно и вредно, защото софтуерът представлява на практика алгоритъм, математическо решение. А още от началото на патентното право е забранено да се патентоват идеи и математически алгоритми и решения. Причината е, че тези неща не са конкретни решения, а са общи постановки. Ако се разреши патентоването на идеи и алгоритми, то това значи да се разреши временен пазарен монопол (каквото е патентът всъщност) върху нещо съществено от средата, в която се действа.

Все едно, ако говорим за човешко обитаване, да се разреши патентоването на дишането на въздух. Или в мащабите на корабоплаването да се патентова архимедовия закон. Тези примери са силни, но много точни – и в тези случаи, и в случаите със софтуера става дума за търговски монопол върху принцип на средата.

Проблемът с общото разбиране на важността на това идва може би от факта, че много хора по света мислят за софтуера някак митологично. За тях “софтуер” е нещо, което е на диск и в кутийка и което е произведено в големи стаи, с много програмисти на пълен работен ден. И което струва пари и за което се плащат данъци и т.н. Затова хората решават, че както в промишлеността нововъведенията се защитават с патентен монопол, така и в софтуерната индустрия е оправдано да се защитават тези нововъведения.

Разликата е, че софтуерната индустрия печели от продажбите на въпросните дискове в кутийки, но нововъведенията й не са конкретни оригинални решения, а са формулировки на общи принципи, ако щете – на математически закони.

Монополизирането на такива нововъведения ще има същия ефект, какъвто би имало монополизирането на дишането. Наистина няма да е фатално, защото хората просто ще започнат да си плащат патентна такса (“данък дишане”…), но никой няма да забрави, че “това е неправилно”. Същностните за средата неща не могат да се монополизират, не е правилно и винаги води до разпадане на средата. Общите неща затова са общи, защото се намират в еднакво отношение с всички. Както въздухът е един за всички, така са и софтуерните алгоритми.

Още статии по темата: “Software patents: he”ll be back” и “No software patents!“.

Share

5 Replies to “Софтуерните патенти – опасността се завръща!”

  1. Ако някой отъждествява софтуера с математическа формула, то той няма и бегла представа какво е софтуер. Забранено е да се патентоват идеи и математически алгоритми и решения. Софтуерът, управляващ компютър, е приложно техническо решение и не се отличава по нищо от електронно устройство, което с определена последователност поредица от действия и управлява машина. Липсата на абстрактно мислене причислява софтуера с неговите приложни прийоми, графичен интерфейс /изключително важен най-вече по отношение на приложност, и по-малко като графика/, практически ефект за потребителя – все качества, които отличават подлежащите на патент обекти от неподлежащите. Друг аспект развоя на софтуер, който не е просто писан код, а носи предхождащи проучвания за нуйдите на клиентите, отъждествява се с натрупан парктически опит в решенията на реални проблеми и изисква вложения повече за проектиране, отколкото за писане на код. Питам се: дали ако някой положи едногодишни усилия да проектира такава ”машина” /engine – така се наричат софтуерите., които извършват определени действия/, трябва да предостави на всички софтуерни писачи разработката си, за да я копират без да са вложили труда и без да са имали техническата мисъл да стигнат до същия резултат със собствени сили.

    Именно това би спряло много ценни проекти, които биха усъвършенствали софтуерната индустрия като сфера на техническия прогрес.
    Казвам го от позицията на софтуерист, който до сега не е разработил поне един слен и много полезен софтуер заради липсата на икономически смисъл, ако не е възможна регистрация на патент, както беше до сега в Европа и както още е в България. Който е против патентоването на софтуер е далеч от смисъла на софтуерния развой /или е софтуерист майстор преди всичко на вируси/.

    Апропо софтуерът управлява и мобилния ти телефон и ако Нокиа си даде разработката на менютата на Самсунг, то Нокиа няма да е Нокиа, а Самсунг ще е готованец, който чака някой да му свърши работата, както и ще се надява лаици и мързеливци да го защитят при кражбата на навигационните менюта. Това не прилича на нищо и би довело до разпад. Именно за това софтуерните патенти ще станат факт и практика, колкото и да не им се иска на лешперите и лаиците.

  2. софтуерните патенти наистина са опасни

    Коментарът ви е повече емоционален, отколкото смислен. Софтуерните патенти са нещо опасно, защото застрашават свободната достъпност на средата. Има безброй вече “запазени” патенти, за всеки случай, ако започнат да важат повече. Майкрософт, например, помня че има патент за панел с бутони за графична среда. И в изображенията, които съпътстват текстовото описание на откритието се вижда ясно, че са взети от снимки на екрана на Gnome с включен панел. Това е само пример, при това стар. Днес вече даже не ми се проверява какво е положението.

    Патентите имат за цел да защитават открития и то да ги защитават по начин, който да не пречи на бранша, индустрията, на *средата* да работи нормално. Софтуерните патенти пречат на развитието, защото са насочени именно към начина на работа на самата ИТ-среда.

    С примери — софтуерния енджин, за който говорите, че някой като го напише ще иска защита, изобщо не е подходящ за тази тема. Конкретните реализации на продукти се защитават не от патентното, а от авторското право. Който напише енджин, да си го лицензира и като открие нарушаване на лиценза, да си съди нарушителя. Законите за авторско право са пределно ясни и тотално приложими днес. Дори и в ИТ-индустрията това никога не е било проблем. Има и софтуери, които използват същите тези закони за подпомагане на разпространението си, като се лицензират под Copyleft.

    Проблемът с патентоването не е ограничен само в ИТ. Но може би днес най-болезнено се проявява именно в софтуера. Да, някой може на пръв поглед да си мисли, че ще е много хубаво като открие ново химично съединение или измисли нов софтуер, да си патентова част от технологията му, за да си “върже гащите”. Но освен че е много по-трудно в ИТ да се отдели продукта от технологията (тоест подлежащото на лицензиране от това, което подлежи на патентоване), има и една много по-сериозна заплаха — именно липсата на изградена практика за регистър на откритията. И е много по-лесно (и масово се случва) компаниите да патентоват неща, които вече са били внедрени от конкурентите. И след това се надяват на печелене на актив чрез сплашване с обема на “патентното портфолио” или дори при евентуален процес — пропускане от съда на първото внедряване и уважаване тежестта на патента.

    Което е погрешно и много вредно, защото спъва развитието на технологиите и толерира кражби и съответно пазене в тайна и невнедряване на открития.

  3. Патентът е наложителен…

    Към момента България и ЕС понасят огромни загуби от невъзможността да се патентова софтуер.
    Самият аз разработвам патентно чист софтуер повече от двадесет години. За да защитя интересите си съм принуден да го патентовам в САЩ и Русия.
    Разработката на един софтуерен продукт е изключително сложен и скъпоструващ процес.
    Не знам дали имате информация колко струват тестовете върху различни апаратни платформи. Само видът на използваните в света към момента видеокарти надхвърля 4000 (четири хиляди). Няма да споменавам как стои въпросът с мрежовите. Списъкът на FTP сървърите е над 57 (петдесет и седем страннци) и непрекъснато нараства.
    Що се отнася до т.н. “безплатен софтуер” то аз съм лично потърпевш от него.
    Той е условно безплатен за определени крайни потребители, но на разработчиците им излиза твърде солено.
    Само лицензът за продукти ползващи FLV формат надхвърля сумата от 27 000 EURO (двадесет и седем хиляди евро).
    От софтуерните технологии зависят неща като енергетика, контрол на полетите, микрохирургия, диагностика, фармация, оптимизация на транспорта и пр. и пр.
    Неинванзивните методи за диагностика се базират на изключително сложен математически апарат и гениални софтуерни решения, а не на медицина.
    Непознаването на проблема е породило редица недоразумения.
    Tези които апелират за “otworen kod” и “безплатен софтуер” не споменават и дума за разграбването на Netscype.
    Истината е, че не някой друг, а компания като Microsoft е много по-отворена за независимите разработчици от тези, които апелират за това. Нужно ли е да споменавам програми като Biz Spark и Web Spark, както и техните аналози предлагани от IBM?
    Ако патентите не бяха важни за Европа, защо са толкова важни за Седма рамкова програма?
    Моля да ме извините, но на колко точно оценявате двадесет години от живота си?
    Нима ние трябва да работим по 12-14 часа безплатно?
    Нима програмистите са роби, които нямат права, а само задължения?
    Защо следвайки тази логика не влезете в първия супермаркет, да напълните кошницата си с продукти (които си приличат) и да излезете без да платите?
    Моля да ме извините, но двойните стандарти никога не са били на особена почит в света.

    С уважение

    Георги Герасимов – ръководител на G-System Group

  4. патентите не са лицензи и да, лоши са

    Г-н Герасимов,

    Не правите много добре разликата между “патент” и “лиценз”. Не показвате и нужното за темата разбиране на разликата между “отворен код” и “безплатен софтуер”. Свързвате “разграбването” на Netscape (моля? без освобождаване на кода Нетскейп щеше да остане само в архивите) със софтуерните патенти и дори с пазаруването в супермаркет…

    Патентоването е много различна идея от лицензирането. Патентите защитават изцяло новите открития, като дават производствено преимущество за някакъв кратък период (от няколко до максимум десетина години). След изтичане на патента вече диктува свободната пазарна среда.

    Софтуерите не подлежат на патентоване, поне това е здравата логика на авторското право през годините досега. Програмите са продукт, а не идея, концепция. Патентова се идея, а продукт се лицензира. Да патентоваш компютърна програма е по-близо до това да патентоваш домата и да забраниш на всички други супермаркети да продават домати и на селските стопанства да ги произвеждат…

    Още нещо – патентова се само новата идея, неописана и невнедрена досега. А сред софтуерните патенти има безкраен брой примери за нарушаване на това правило. Защото е почти невъзможно да се проследи историята на внедряването. Например Microsoft имаше патент за панел на настолна среда, в илюстрациите към чиято документация ясно се виждаше, че има снимки на екрана с работещ Gnome с панел. Това е само един пример, който помня, иначе е публична тайна, че кашата е огромна и самите корпорации нарочно продължават да я бъркат, за да може хем да има патенти, хем да са неясни и хем прилагането им да може да бъде изисквано само с голям натиск, тоест от същите големи корпорации.

    Шумът около софтуерното патентоване тръгна от това, че компютърната програма е някак диалектична – може да бъде както продукт, така и в някакъв смисъл концепция. Защото описанието на концепцията става именно с програмен код… който пък от своя страна вече е продукт. И тази “заврънкулка” и трудност в разделението “идея-продукт” направи възможна темата за патентоване на софтуер.

    А от това патентоване имат огромна полза само големите софтуерни корпорации. Тези, които държат патентите и които си ги препродават едни на други за големи пари. Никой програмист не е забогатял от патенти, не залъгвайте хората. Програмистите могат да забогатеят от лицензи – но, както ви казах по-горе, помислете за разликата между патент и лиценз и я научете.

  5. Патентите в този смисъл не защитават иновациите а дори ги спъват.

    Много точно е изложеното в последния коментар. И както всичко в тоя свят и тук нещата деградират. Ако съм се родил 5 години след програмист, който е написал нещо и след започването на моята кариера, като програмист създам продукт, по-добър от моя предшественик, ще трбва да си мълча, да го крия за да не ме осъди. Аз не крада неговия. Аз просто владея дадената технология по-добре, просто защото съм се старал повече от него или просто ми е дадено повече, използвам математически или други алгоритми, които не са открити от моя предшественик, което той също не може и да докаже, а са всеизвестни, но просто да речем първи ги е използвал – имам същата цел, без лично да го познавам и да съм я видял от него и въпреки това ще се окаже, че съм го ограбил. Да, наистина ще съм го ограбил, но не интелектуално, а за това, че в тоя момент реално няма да му позволя той да ме ограби. Ограбвам някого, непозволявайки той да ме ограби, като ми забрани да си ползвам способностите с нещо абсолютно погрешно, наречено патент.

    Това е пълен абсурд. Това служи на робството, но не и на градивните хора, които са тласкали човечеството напред. Ако господинът от по-предния коментар го е страх, че след доста 12-часови работни дни ще се окаже в по-слабата част на конкуренцията, то това си е негов проблем. Да седне и да си научи по-добре уроците. Не е нужно законите на държавата да му гарантират продажби на софтуерния продукт, който може и да не е най-добър.

    Законите трябва да му гарантират, че никой няма да му го открадне ако го ИСКА, а не да НАКАРАТ потребителя да го иска, след като не позволят друг да се появи на пазара. Това какво трябва да искаме ми прилича на периода, който специално ние българите изживяхме през най-новата си история и като слушам и гледам много голяма част от нас го заклеймяваме, ама някак си в определени само моменти, ако някои негови принципи доста добре служещи на мързела ни са възможни ще е супер.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *