Всеки иска да е свободен. Свободата като дума е част от разговорния ни набор, но не всеки се замисля дали наистина е свободен. Защото едно е да казваш “какво толкова, че ме следят и записват, аз нямам нищо да крия”, а съвсем друго е по същия начин да нямаш какво да криеш, но да държиш на личното си пространство. На поверителността на личната си комуникация, на правото да не си даваш на всяка крачка името, отпечатъците от пръстите и снимки н аличето в профил и анфас.
И в тоалетната хората нямат някаква чак световна тайна конспирация за криене, но искат да остават сами и да не ги записват тайно камери и диктофони, нали? Така, както на маса с приятели всеки иска да може да води личен и поверителен разговор, а не да знае, че го записват, защото “той нищо няма за криене”. Защо с ежедневния живот в Интернет да е различно?
Ако поне малко ви трогва темата за поверителността на личните данни в Интернет, ако поне веднъж сте чували за “1984” на Дж. Оруел или по принцип разбирате свободата като нестабилно състояние, за което трябват постоянни грижи, а не само като още една от думичките, прочетете за какво е кампанията “Свобода, а не страх”. На адрес http://svobodata.org