Терминът “виртуално присъствие” най-често се използва в контекста на уеб и означава начин на проявяване на потребителя в средата на интернет-страниците, която иначе е еднопосочна. И посоката й през повечето време е от сървъра и страницата към клиента.
Преди време и за кратко в България беше популярна системата за моментни съобщения Odigo, която поддържа освен съобщения и виртуално присъствие. На практика ползата от такава способност се заключава до това човек да вижда кой чете същата страница и да разговаря с него. Разбира се, както при всяка неналожила се масово технология, и при виртуалното присъствие е открит въпросът дали изобщо потребителите имат нужда от подобна функционалност.
Въпросната система Odigo не само че вече не е популярна, прави грешки при определяне на присъствието и вече не е съвместима с други системи за моментни съобщения, но и (което е най-важно за нас) не е свободен проект. Затова не е интересна за тази статия и е само пример за виртуалното присъствие в уеб-страници.
От доста време има опити за свързване на Jabber/XMPP мрежата с присъствия в интернет-страниците. При такова свързване използвате сметката си към любимия си джабер-сървър за показване на присъствие в страниците. И можете на потребителите, които са с вас “в” дадената страница да разговаряте, да обменяте файлове, контакти и уеб-препратки…
На практика за свикналите с джабер-нагласата потребители едно такова присъствие, макар и с по-странна външна форма, функционално е почти същото като стаите за разговори (MUC, multi user chat). Една страница с виртуално присъстващи през джабер потребители е нещо като “ситуационна стая за разговори”.
Най-развитите проекти за виртуално присъствие през джабер са два – отдавнашният LLuna и наскоро появилият се SamePlace. Разработчиците на LLuna от доста време работят по проекта JabberVP (Jabber Virtual Presence) и през LLuna освен текстови съобщения, може да се предават и глас и видео.
SamePlace има същата функционалност за групови разговори, макар и засега само с размяна на текст – съобщения, уеб-препратки и др. под. Разликата между двата проекта е, че LLuna не работи под GNU/Linux, докато SamePlace е разширение за Firefox. И може да се използва с всички други уеб-четци, които поддържат разширенията на Firefox – такива са Epiphany, Kazehakase, Galeon, Mozilla.
Във всички тези системи за свързване на джабер с уеб-страниците е подсигурена поверителност на данните на браузъра. Никой не получава информация кои страници сте чели преди малко, например. Освен това и хората от списъка ви с приятели в джабер не получават информация дали присъствате виртуално някъде и къде точно. Не се поддържат списъци с потребители (jabber rosters) и не се изпраща на съответния сървър съобщение за състоянието (<presence />).
Макар системите за виртуално присъствие да са слабо разпространени и донякъде да се компрометират от употребата им за безмислени разговори, те имат важно място в груповата работа по проекти, съвместната разработка без специални програми и протоколи (само уеб-четец и HTTP).
Също така виртуалното присъствие може да е много полезно за оформянето и поддържането на малки уеб-общества по интереси. Тази роля сега се изпълнява най-чест от уеб-форуми, но виртуалното присъствие през джабер може да подобри качествено това общуване. Защото не изисква да бъде самото то и съдържаниет на уеб-страницата (както е при форумите) и може да бъде “незабелязвано”, “съпътстващо” развитието на общността.
