За някои това сигурно не е новина. За много хора в България това сигурно не е новина. Макар доста от чисто любопитство да са опитвали и разглеждали какво е SecondLife, сигурно истински вживяващите се там са сравнително малко. Затова и публикуването на кода му не е от най-открояващите се новини. За много хора, които иначе са запознати с GNU/Linux, дневното осведомяване се достига в сайтове като Distrowatch или в пощенските списъци на местните потребителски групи. И все пак, дори и да не знаете или да имате само бегла представа какво е SecondLife, освобождаването на изходния му код е новина и за вас, нали?

Днес Linden Lab, разработчиците на онлайн-симулацията SecondLife официално съобщиха в блога на проекта, че публикуват изходния код под GNU GPLv2. SL е хибридна среда, съчетаваща познати неща от виртуалните светове, социалните мрежи, ролевите игри и икономическите стратегии. Без да е нито едно от тях в цялост. Всъщност SL, още от времето на първите с иверсии от 2002г. е не крайният и капсулирап продукт, какъвто сме свикнали да виждаме от софтуерните компании. По-скоро е заявка за проект, който има някакво лутащо се начало, но няма точно определена крайна цел. И днес проектът се развива донякъде от Linden, донякъде от потребителите му, донякъде един вид "сам". Като провокира въпроси на самото си развитие. Пример е как пред иняколко месеца започна дискусия за авторските права вътре в света на SL и как те се съотнасят с тези във физическата реалност.

На фона на тази му открита проектност SecondLife най-естествено вървеше към свободния софтуер. Прилагани са отворени стандарти във всички възможни случаи, тоест почти навсякъде. Сега е по-разбираем ентусиазмът по отношение на SL на хора като Joichi Ito, който винаги говори за нуждата от мислене на Интернет като проект и то такъв проект, който не изключва потребители, а напротив, въвлича ги в съвместно правене на светове. Светове като SL.

Вече можем да очакваме подобренията в системата и евентуалното скорошно включване на нови сървъри към основната мрежа, "SecondLife Grid". Засега основната програма, която е публикувана, е клиентът за влизане в SL. Протоколите, по които се обменят данните отпреди са публикувани. В някой бъдещ ден може да е възможно не само да се действа във втори живот, ами и този втори живот да бъде променян и сменян многократно при преминаването в различните "светове" от една по-голяма мрежа, в един мета-secondlife.

След като четири години председателства създадената от него CreativeCommons, преди няколко дни Лорънс Лесиг се оттегли и на поста му застана Джоичи Ито, интернет-предприемач, известен с уеб-идеи и проекти и популяризатор на концепцията за свободна култура. CreativeCommons се представлява от две компании - Creative Commons Corporation, базирана в Масачузетс, САЩ благотворителна коппорация и Creative Commons International - базирана във Великобритания фирма с нестопанска цел.

Лари Лесиг е преподавател по право, който е познат на общността с идеята си за отказ от някои запазени права, залегнала в основата на групата лицензи "CreativeCommons". Отскоро лицензите имат правен превод на български език и организацията получи официално представяне в България. Неотдавна у нас гостуваха Лесиг и Ито и към лекциите им имаше голям интерес.

Лесиг остава в организацията като изпълнителен директор (CEO). За четирите години съществуване на CreativeCommons огромен брой авторски произведения са лицензирани с някои права запазени.един от последните големи успехи беше включването на възможност за CC-лицензиране на снимките в сайта Flickr, от което се възползват все повече хора. Както обичат да казват и Лесиг, и Ито - запазването на пълните права няма да ви донесе в ощия случай нищо и само ще затруднява читателите и потребителите ви. От друга страна, отказът от някои права работи само в полза на автора, защото го представя пред все по-голяма публика.

Повече прочетете от двамата - Джои Ито и Лари Лесиг са писали в блоговете си за това.

Доживяхме свободното публикуване на нов филм, при това с компютърна анимация и от типа, от който Холивуд би изстискал и последния цент. Филмът се казва "Elephants Dream" и е резултат от почти година усилена работа на екипа на студиото за компютърна анимация Orange.

Проектът е иницииран и координиран от фондацията Blender, които поддържат разработката на свободния софтуер за триизмерна графика и анимация "Blender". Нещо повече, шест души от общността на разработчици и потребители на Blender са били избрани да работят заедно с екипа на Orange в Амстердам.

За създаването на филма са използвани само инструменти с отворен код, най-вече Blender. Самият филм се публикува за свободно използване, както и всички работни файлове по монтирането му. Използваният лиценз е CreativeCommons-Признание - това изначава, че всеки има правото да използва филма и работните му файлове, като единственото задължение е да спомене оригиналните им автори. Например ако направите нов анимационен филм, използвайки текстурите и моделите от Elephants Dream, трябва в надписите да укажете, че са взаимствани от него. Не се ограничава нито препубликуването, нито комерсиалната употреба, нито производните версии.

Можете да изтеглите съвсем легално филма "Elephants Dream" с този торент-файл. Можете да изберете и друг начин за изтегляне или друг, по-малък размер с по-ниска резолюция от страницата за сваляне на сайта на филма.

Lulu.com е сайт, насочен изцяло към публикуването на съдържание в мрежата. Ще кажете - "Че то всеки сайт прави точно това, какво е различното на този?" Различното на lulu.com е, че опитва нещо, което или не е опитвано досега, или е имало много малък успех, а именно - преместване на издателския бизнес в мрежата. Такова преместване, което да запази положителните страни, като осигуряване на достъпно съдържание на читателите и в същото време осигуряване на съответно заплащане на авторите. В конвенционалните издателски компании, независимо дали са музикални, книжни или други подобни, огромната част от ресурсите отиват в собствениците на авторските права. Които почти винаги не са самите автори, а издателствата. Получава се абсурдното положение авторът да създава следващата си творба с кредит - авансовото плащане от издателя. Който вече е успял да откупи правата за издаване от автора. И така авторите попадат в затворения кръг на издателския бизнес, който се поддържа легално от законите за авторското право - създават творби, чиито права са вече откупени и творят срещу заеми.

Схемата, по която работи Lulu.com е малко по-различна, защото авторите имат възможност да избират сами лиценза си. Ако искат, могат да публикуват творбите си под свободен лиценз. Всъщност всеки може да стане автор на сборник - например можете да съберете свободна документация по въпрос, който ви интересува, да я оформите като книга и да я публикувате през Lulu.com. И понеже ролята на сайта е да отпечатва тези книги и да ги продава за пари, накрая, при достатъчен интерес към сборника ви, можете да печелите добри пари. От написана от друг автор свободна документация. Защото свободните лицензи не не забраняват и не ограничават продаването на творбите.

Можете дори да направите фото-колекция от най-добрите ви снимки. Или от снимки на определена местност или продукт, които сте групирали тематично и издавате като туристически справочник или продуктов каталог. Стига снимките да са ваши и заснетите обекти да нямат видими запазени марки и/или лица на хора, за които нямате осигурени документи за съгласието им, можете и да печелите от тези албуми.

Най-хубавото е, че това е начин за авторите на художествена литература да имат пряк контрол върху начина на издаване на творбите им. Авторите могат във всеки момент да променят лиценза към по-свободен, ако решат, че запазването на авторски права ограничава разпространението на творбата им и достигането й до още по-широка публика. Също така е съвсем ясно каква част от печалбите от продажбите отиват за сайта и каква - директно за автора. А не както е при конвенционалните издателства - авторът създава творбата, дава я на издателя за малък хонорар и след това издателят преиздава и печели от творбата години наред. У нас - 70 години след смъртта на автора.

Ако смятате да издавате нещо, издайте го през Lulu.com. Разбира се, можете да го издавате и сами, на свой си сайт. Удобството, което ви дава Lulu.com е, че не се налага да мислите за отпечатване на книгите, транспорт и доставка до домовете на хората, счетоводство и плащане на различните такси и данъци. Срещу това удобство сайтът взема малка част от печалбата ви.

На адрес people.lulu.com има блогове на авторите - всеки автор може да списва малък блог, статиите в който се появяват в този вграден в сайта вътрешен агрегатор на блоговете. Така лесно можете да откривате сродни автори или просто да споделяте настроенията си като автор в сайта.

Каква е връзката с GNU/Linux ли? Как каква - ами както при свободния софтуер става дума за неограничен достъп до софтуера и за връщане на ресурс на разработчика, така и в свободното издаване на книги се гарантира достъп до съдържанието, като в същото време се връща ресурс на автора на текстовете. Да, за издадените през Lulu.com творби се плаща, но нима не плащате и за книгата за GNU/Linux, която купувате от книжарницата? Разликата е, че съдържанието на книгата от книжарницата е с всички права запазени, което ограничава много силно употребата и разпространението й. А на книгите от Lulu.com самите вие сте издатели - вие решавате дали да запазите пълните права (ако имате право на това) или да се откажете от част или всички от тях.

Това означава връщане на книгите в ръцете на авторите и читателите. Същото, каквото прави и GNU GPL - връща софтуера на разработчиците и потребителите. А разликата между софтуерната компания и книгоиздателската фирма е само формална, всъщност и двете крадат от автори и потребители.

Тазгодишното гласуване за нов ръководител на проекта Дебиан, за което писахме наскоро, приключи. Новият ръководител на Дебиан (DPL, Debian Project Leader) е Anthony Towns, известен като "aj". Секретарят на Дебиан Manoj Srivasta в събота (8 април) обяви резултатите. Антъни дълги години вече е познат на общността на Дебиан като ftp-master и release manager.

Броят на участвалите в това общо гласуване разработчици на Дебиан е 421, което е 43% от всички имащи право на глас. Повече за начина, по който протече тази изборна кампания можете да научите от дневника на Антъни, от записа на предизборния дебат, както и от подробното описание на гласуването и статистиката му по дни.

Какъв ще е резултатът от победата на платформата на Антъни пред тези на конкурентите му, ще е нещо, което ще научим едва след една година, когато дойде време за следващите избори в Дебиан и aj, разработчиците и всички потребители направят равносметка. Самият победител направи кратък анализ на резултатите, но той е интересен по-скоро за изкушените от математиката и статистиката на избирателнети системи. В Дебиан се използва малко усложнена система за избори, дават се предпочитания, които могат да се подреждат по степен. Не се гласува задължително само за един кандидат и затова прекият анализ на резултатите винаги включва достатъчно много статистически термини, за да не е интересен за крайния потребител на Дебиан.

За отбелязване е, че в почти всички класирания между кандидатите победител излиза Steve McIntyre. Но в директното класиране между Стив и Антъни побеждава Антъни. С 6 гласа. Стив в платформата си залагаше на много промени във вътрешната структура на Дебиан, най-вече в комуникацията между отделните работни групи и разработчици.

Можем да кажем, че в тези избори Антъни Таунс победи Стив Макинтайър на "негова територия" - стана ясно, че за гласувалите разработчици подобряването на комуникацията с оглед на ефективността е нещо важно. Но докато Стив залагаше на мащабни вътрешни промени за достигането й, Антъни просто предложи себе си. Като отговорник на стабилните издания на Дебиан той има свой си опит в организирането и сработването на работните групи.

Тази година Дебиан заложи на по-ефективното използване на вече изработените умения. След гласуването за промени на миналите избори, когато Брандън Робинсън скандализира общността с идеята си за "екипно управление" на проекта и за "споделена отговорност" на ръководителя, тазгодишното връщане към aj е разбираемо.

Успех на новия DPL! Всички с интерес очакваме следващото стабилно издание на дистрибуцията на Дебиан. Както и евентуалното развитие на самия проект.

Както писахме наскоро, Ekiga е новият проект на създателя на Gnomemeeting, дългоочакваната нова и основно преработена версия на програмата за видеоконференции в Gnome. След като преработиха проекта, включиха поддръжка на SIP-протокол и минаха през дългата процедура на измисляне на ново и странно име и след това на обясняването и налагането му, сега авторите на Ekiga се сблъскват с ново препятствие. Удрят се в лицензионното сито на проекта Дебиан.

OpenH323, който е в основата на Ekiga за поддръжката му на протокола H.323, е лицензиран под MPL (Mozilla Public Licence) - лиценз, който задължава разпространението на двоичните файлове да се придружава с пълния изходен код. Това се счита за ограницение от Дебиан и съгласно DFSG лицензът е несвободен.

Причината MPL да е несвободен за Дебиан е, че това твърдо ограничение, задължителното разпространение на изходния код, не може да се избегне в никой случай - дори и когато изходният код е наличен в мрежата за свободно изтегляне или например е достъпен при поискване, това пак не удовлетворява MPL. Съгласно MPL копие от изходния код трябва да е налично заедно с всяко копие на двоичния пакет.

Това е ограничение, което софтуерен проект като Дебиан, който разпространява изцяло продукта си през мрежата, не може да удовлетвори.

Проблемът за нуждата от прелицензиране на кода на OpenH323 и очевидната трудност пред това прелицензиране е на дневен ред още отпреди няколко години.

Резултатът може би ще е такъв, че по-скоро ще видим джабер-клиенти с поддръжка за пренос на глас, отколкото ще използваме Ekiga от главното хранилище на Дебиан. Ироничното в случая е, че това, което прави Ekiga интересна днес не е поддръжката на H.323, а на SIP. Но няма проблем със SIP-лицензирането или с лицензирането на кода за STUN и настройките за защитни стени.

Правни проблеми на стар код пречат на Ekiga да покаже новата си функционалност.

В хода на разговора за Ekiga в Дебиан българският разработчик Дамян Иванов, който поддържа пакетите за Firebird2 (сървър за бази от данни, бивш "Interbase"), също се поинтересува от съдбата на неговите пакети. Те са лицензирани под "Interbase Public Licence" и "Initial Developer Public Licence", които са съвместими с MPL.

В Европа започва нова война за прокарване на закона, разрешаващ патентоването на софтуерни технологии. След като миналата година на 6 юли Европейският парламент отхвърли предложената директива, сега протекционизмът на софтуерните патенти отново надава глас. Започнати са консултации по въпросите за защита на интелектуалната собственост. Това намеква за нова и силна вълна за лобиране в парламента за узаконяване на патентно право върху софтуер. Самото понятие "интелектуална собственост" е все още недокрай изчистено и уточнено и има спорове около него. Но то препраща директно към болния проблем от миналата година с директивата за софтуерни патенти.

Сегашният председател на ЕС, Австрия, е обявила, че ще подложи отново на разглеждане въпроса в близките месеци. Това става по-малко от година след отхвърлянето на проекта и след обширните кампании в мрежата, разясняващи опасността от разрешаването на патентоването на софтуер.

Казано накратко, патентоването на софтуер е неправилно и вредно, защото софтуерът представлява на практика алгоритъм, математическо решение. А още от началото на патентното право е забранено да се патентоват идеи и математически алгоритми и решения. Причината е, че тези неща не са конкретни решения, а са общи постановки. Ако се разреши патентоването на идеи и алгоритми, то това значи да се разреши временен пазарен монопол (каквото е патентът всъщност) върху нещо съществено от средата, в която се действа.

Все едно, ако говорим за човешко обитаване, да се разреши патентоването на дишането на въздух. Или в мащабите на корабоплаването да се патентова архимедовия закон. Тези примери са силни, но много точни - и в тези случаи, и в случаите със софтуера става дума за търговски монопол върху принцип на средата.

Проблемът с общото разбиране на важността на това идва може би от факта, че много хора по света мислят за софтуера някак митологично. За тях "софтуер" е нещо, което е на диск и в кутийка и което е произведено в големи стаи, с много програмисти на пълен работен ден. И което струва пари и за което се плащат данъци и т.н. Затова хората решават, че както в промишлеността нововъведенията се защитават с патентен монопол, така и в софтуерната индустрия е оправдано да се защитават тези нововъведения.

Разликата е, че софтуерната индустрия печели от продажбите на въпросните дискове в кутийки, но нововъведенията й не са конкретни оригинални решения, а са формулировки на общи принципи, ако щете - на математически закони.

Монополизирането на такива нововъведения ще има същия ефект, какъвто би имало монополизирането на дишането. Наистина няма да е фатално, защото хората просто ще започнат да си плащат патентна такса ("данък дишане"...), но никой няма да забрави, че "това е неправилно". Същностните за средата неща не могат да се монополизират, не е правилно и винаги води до разпадане на средата. Общите неща затова са общи, защото се намират в еднакво отношение с всички. Както въздухът е един за всички, така са и софтуерните алгоритми.

Още статии по темата: "Software patents: he'll be back" и "No software patents!".