Хареса ми как слънцето стои на лакътя на Лила - простичко и някак естествено. Още едно допълнение на колекцията от картинки върху хора:

И ето и татуировката на врата, която също й стои много добре:

Представям си се: целият в бяло, крачещ спокойно с огнемет в ръка из сграда пълна с политици и държавни служители, рецитирайки Гео Милев:

обичам горящите здания
- сред ужас, и вечер, и буря -
и техните страшни сияния
на стари канали в лазура

Единствено не мога да реша, от коя сграда да започна? Министерски съвет, народно събрание… от коя? Ето малка анкетка, за да науча вашето мнение:

• Народно събрание
• Министерски съвет

View Results

Получих коментар към вчерашната ми публикация за Mac OS X, който там стои малко извън темата и би отклонил дискусията в друга посока (ако се получи такава), затова реших да отворя нова. Ето го и него:

Много ми е любопитно какво мислиш за критиките към Apple, че те само вземат от отворения свят (свободен като в BSD) без да връщат нищо обратно. Аз мисля, че са основателни, и като имам пред вид специфичния хардуер, относително високите цени, склонността към vendor lock-in и напоследък опитите да контролират дори съдържанието (откровен DRM в някои техни продукти), не бих си купил нещо тяхно. Те са по-зле и от Microsoft в това отношение. Напомнят ми на тях и по предимството на шаренията пред съдържанието, макар че в случая с Apple, под капака стои нещо много по-добро.

Ябълките са сладък продукт, гладък отвън и месест отвътре, с unix-ки семки, но на тези пектинът им е вреден за храносмилането. Та, емоционалната ти привързаност към Apple наистина ли е по-голяма от вярата ти в правото на всеки да бърника софтуера до bit, да подменя хардуера както намери за по-евтино и да си ползва съдържание на воля?

Ами мисля, че критиките са основателни в голяма степен. Честно казано даже извън сферата на open source-а са повече. Много би ми се искало, а със сигурност и на много други хора, цялостното поведение на Apple в няколко посоки да бъде коренно различно, но уви нещата не стоят така.

Apple по дух не е open source компания. Точка. Това е истината. Да - има заигравки в това отношение, има и прилично участие в някои проекти, но с това нещата приключват. Вярно е, че човек може да получи кода на Darwin или Xcode, но обратното връщане на някакъв код, поправящ някакъв bug или пък да добави нещо друго ще трябва да мине през тежката процедура на фирмата, ако е късметлия да спечели вниманието. Резултатът е, че общност така се заформя по-трудно. Тук обаче следва въпроса дали Apple наистина иска такава общност? Mac OS X не е нито Linux, нито FreeBSD и моделът на Apple очевидно е друг. Darwin е open source, но Mac OS X е комерсиален Unix. В същия момент нека не пропускаме добавките на Apple към ключови проекти за всички като gcc и CUPS. В момента реално CUPS е собственост на Apple, но не престанал да бъде GNU GPL. Да - някой ще каже, че те участват там, където им е стратегически важно, така е. И какво - всеки се занимава с това, което му е интересно или важно - дори open-source разработчиците. Не виждам Apple да е прегазила някой лиценз или правила. Много хора ревнаха и срещу Red Hat, когато те решиха да правят само enterprise дистрибуция и да не я разпространяват бинарно без заплащане, но е факт, че open source лицензите не го забраняват. Darwin, CUPS, добавките към gcc не са нищо. Да, Apple може да връща повече на общността, но реално не е задължена да го прави - това е морален въпрос на жест и добра воля.

Много open source потребители също не връщат нищо на общността. Познавам хора, които използват open source, защото е далавера. Не са дарили 5 лева на никой проект, не са си купили t-shirt-ка даже. И могат да не го направят никога. Това е въпрос на жест, усет и благородство. Те, както и Apple нямат тази доза благородство. Това не ги прави по-важни или по-маловажни части на обществото. Нито по-лоши или по-малко смислени хора. Просто в тази посока толкова могат.

Не съм съгласен обаче за специфичния хардуер - първо не виждам какво му е специфичното - всеки хардуер е специфичен сам по себе си. Особено пък Mac-машините днес не са много по-различни от кое да е PC. А и дори да са специфични къде точно е проблема? Да вземем да спрем IBM да продава mainframe-и щото им е специфичен хардуера ли?

Или проблема е там, че Mac OS X не върви на друга платформа? А кой комерсиален Unix върви на друга платформа - и какъв е смисъла? AIX e направен за IBM, HP-UX за HP, Sun размислиха за Solaris не за друго, а защото видяха дебелия… Концепцията на Apple за обвързане на хардуера със софтуера е повече от успешна и стратегически правилна. Може да не изглежда гот през open source поглед и мислене, но иначе си е в десятката и е ключова за успеха им днес. Крайния брой варианти на хардуер значи, че всяка машина си има своята версия и като хардуер (не само като софтуер) и има известен брой модификации, което значи улеснена поддръжка понеже версията на софтуера X с версията на хардуера Y има такъв и такъв проблем, който се решава ето така.

За измъкването на Apple от голямата им криза беше ключово именно това, което виждаме днес - две серии лаптопи - потребителска и профи. Окей отскоро има и трети вид - въздушния - нека го наречем lifestyle серия, макар да е само един засега. Две серии десктопи - iMac и Pro. Толкова. Семпло и ясно. Apple се докара до дъното преди време именно с кошмарното си портфолио, пълно с какви ли не глупости. Майкъл Дел тогава се бил изказал, че най-умното което би направил ако е в Apple е да я закрие. Сега му предстои всеки следващ ден да се страхува от Apple.

Когато се поставя въпроса за Mac OS X върху други PC-та би следвало да се отчита факта, че дълги години Apple е възпитавала различен тип потребители, които не искат и да си помислят за драйверната лудница на PC-света. Те са свикнали, че всичко около тях просто работи. В голяма част са избрали Apple, именно защото не искат да са компютърджии, а само потребители. Mac OS X върху други компютри би означавало поддръжка за необозрим брой хардуерни модификации и друг вид бизнес - продаване на операционна система. Аз твърдя, че Apple де факто не е в бизнеса с операционни системи - Mac OS със или без хикса отзад винаги е била системния приложен софтуер за оживяване на продуктите и. Apple от известно време дори не се казва вече Apple Computer, защото реши дори, че бизнеса с компютри е вече минало и изхвърли втората думичка.

Всъщност който иска може да си слоби хакинтош и да си търкаля Mac OS X - не е официално, не е по правилата, няма поддръжка, но не съм чул някой да е пострадал от това. Нито Apple да пречат - а могат да го направят лесно и елементарно. Може би, защото обикновено експеримента приключва с идеята - абе аз що се ебавам, а не си купя истински Mac…

И тук идваме до темата за високите цени, за която вече съм писал. В момента блогвам това от най-малкия модел MacBook (последната най-актуална модификация), който струва 2000 лв с фактурата и ДДС-то. Този смешко е повече от два пъти по-производителен от другия ми лаптоп, който струва почти 4000 лв. Мисля, че това е достатъчно по темата за високите цени.

За vendor lock-in - това го прави всеки vendor - ще се лъжем ако си твърдим обратното. Това го прави и Google даже. Някой обаче кара ли насила хората да си купуват Mac? Някой кара ли ги да поверяват целия си живот и личен свят на Google? Днес един приятел по повод Google каза - аз просто съм им се предал… те ме притежават… Честно казано - мен повече ме е страх от Google отколкото от някакъв хардуерен vendor, който ми предлага много добре подбран хардуер на добра цена и на който вървят още купчина операционни системи.

Между другото и моята поща е в Google, нищо че си имам собствени машини, хостинг и т.н. Причината е, че по-добра anti-spam технология в действие не съм виждал. Откакто използвам Google просто се родих… И си поех риска да ме притежават… за да притежавам повече време за себе си.

Дали ще си купи нещо тяхно или не заради някакъв морален или емоционален бойкот е право на всеки. Аз не виждам нищо лошо в това да имаш читав хардуер под пръстите си. И между другото Linux работи прекрасно върху него. Имам предвид native. Даже за Windows разправят същото, но не съм пробвал лично.

Та най-накрая да отговоря на Големият въпрос, заключен в последния абзац по-горе, който толкова много хора ми задават под една или друга форма - аз Linux, open source и creative commons фенът - как така толкова си падам по това подозрително и доста затворено нещо.

Отговорът е в гледните точки - аз съм фен, мечтател, някакъв IT експерт, фотограф от време на време и сигурно още хиляди други неща. Нека вземем фотографията - моите снимки в Интернет са свободни до една. Даже не участвам във форуми, защото не съм съгласен с правилата третиращи авторските права там. Което обаче не означава, че харесвам всичките си снимки. Нито пък това че са свободни ги прави по-хубави. В същия момент харесвам снимки на хора, които са толкова затворени и консервативни откъм споделяне на творчеството им, че не може да бъде повече. Не споделям мисленето им, но се възхищавам на креативността и творбите им. Това, че техните неща не са open source не ги прави по-слаби и по-лоши като творби.

Нека оставим фотографията и надникнем в бизнеса - аз съм професионалист - никога не съм споделял колко тъпо съм се чувствал, когато на всякакви публични форуми различни FOSS ентусиасти, обзети от емоцията да докажат, че софтуерът с отворен код е всесилен и непобедим са говорели какво ли не… Неща, които всъщност са твърде условни и според обстоятелствата. Никога не съм споделял как клиенти на доста изявени в open source средите у нас хора след това не са давали дума да им се обели за open source заради хипер-мега-ултра непрофесионалното отношение - минал някой фен - пуснал нещо през пръсти и си отишъл с мисълта, че е боцнал още една чертичка в тефтера на покръстените в правата вяра, а всъщност е направил мечешка услуга и на клиента си и на идеята по принцип, понеже не е бил достатъчно честен да му признае някоя дреболия, или да осмисли, че няма универсални решения и 100% open не бива непременно да е самоцел.

Имал съм клиенти, на които съм казвал, че open source не е за тях, нищо че на пръв поглед имат възможност за миграция. На други пък нямаше да бъде по-евтино, както ги бяха прилъгали. Имам и клиенти дето на пръв поглед са толкова затворени откъм технологии и приложения, че трябва да си луд да се пробваш дори да ги местиш на open source - но съм ги местил - и сега с топ не можеш да ги върнеш обратно, но ситуацията и предпоставките са били в десятката…

Бизнесът не е емоция, нито да отидеш и да заблъскаш с чука и теслата. Бизнеса е подход, преценка, анализ, изводи, алтернативи, претегляне на варианти, доверие - много неща… Твърде елементарна е в този контекст фенщината - open source на всяка цена - винаги е по-добре. Винаги… ама другия път…

Хайде пак към фотографията - не може да се работи фотография с open source например - имам предвид от определено ниво нататък, а не любителски снимки. Не става и може да не става и никога - религиозен проблем - парадоксално е, но единственото възможно цветно пространство, което свободния софтуер може да ползва е това на Microsoft и HP - т.нар. sRGB - сигурно са забравили да го патентоват и закатинарчат едно време ;-) Всички други са vendor-зависими, суровите формати да не говорим, OpenRAW е за погребване. Поддръжката на многобитов цвят е горе-долу… Харесва ми или не - такива са фактите. В този контекст да препоръчам Linux за фотография (за FreeBSD да не говорим) на професионален фотограф е просто несериозно. Да - може да се работи фотография с Linux - аз мога, доста хора могат, но е компромис - дори и аз не искам да го правя - Linux и FreeBSD са силни в други неща - ще ги използвам там, където са добри без цената на компромиси.

Та това е моят отговор - когато съм професионалист не мога да си позволя фенщина - ще препоръчам и Microsoft щом това е най-правилното. Или комбинацията която трябва да бъде сглобена. Когато съм мечтател ми се иска всичкия софтуер да е open source, да няма авторски права, юристите, полицията и крадците да не съществуват и всички хора да се харесват и обичат, но не мога да съм мечтател непрекъснато… Когато съм фотограф искам най-лесно и бързо да стигна до този вид на снимката ми, който имам в представите си и да ми остане повече време за още снимане или за нещо друго…

Аз нямам вътрешен конфликт да харесвам различни неща. Вярата ми в правото на всеки да бърника софтуера си е голяма. Емоционалната ми привързаност към Apple всъщност не съществува - харесвам нещата им - не компанията. Според мен третирането на софуера с отворен код като свещена крава е дълбоко погрешно и дори отблъскващо. Пречупването на всяка мисъл a priori през анализа - отворено-затворено - и съответно - добро-лошо… е въпрос на религия, а при мен винаги водещо е рационалното. А най-важното е хората да нямат пречки пред избора си, да нямат пречки да подбират инструментите си за да творят - това е свободата - изборът… дори този да избереш да те притежава Google… Защото и софтуерът и хардуерът са само инструменти за създаване на други инструменти, полезни неща или такива каквито доставят удоволствие…

Не харесвам Джобс - за мен той е повече гъз, отколкото идол - ако се върна към тезите си от вчера, но с голям кеф гледам презентациите му - дори само заради онзи негов кретенски поглед с блясъка в очите, когато вади поредния фокус от шапката си, доволен от създаденото. Същия като на Столмън като се разгорещи да приказва, даже го мярнах и в очите на Лари Лесиг на една вечеря, въпреки умората му от три лекции през деня и сдържаният му темперамент и характер. Блясъка на креативността, на Създателя… и тогава не е нужно да ги харесваш… ама никак…

И накрая нещо твърде лично. Аз съм обикновен хетеросексуален мъж, но преди известно време имах връзка с бисексуално момиче. Не бях във възторг от факта, че тя си пада и по жени, но всъщност я обичах истински и не по-малко или различно отколкото момичетата от другите ми “нормални” връзки. И когато се чудех дали да започна тази връзка предвид горните обстоятелства бързо стоплих, че нейната двойнственост всъщност не бива да възприемам като изневяра. И ни най-малко не съжалявам, че тази връзка е част от миналото ми.

Това е което имам да казвам - като open source фен, професионалист и каквото още съм. Харесвам свободността на Linux (и на *BSD, но се случи Linux да е по-голямата ми страст), харесвам и Unix, нищо, че в голяма степен не е свободен, харесвам и Mac OS X - вероятно най-добре направения Unix-десктоп - даже desktop въобще… Всъщност харесвам Linux защото е свободен, но и защото е Unix-like. Един свободен Windows не би ме развълнувал по никакъв начин. Падам си по добре работещ хардуер, но в къщи трудно влиза mainframe, имам оригинална бутилка с Free Beer пред очите ми (мерси Тони!), която стои на секцията в хола ми, но пия най-често closed-source Tuborg или Шуменско (нищо, че съм от Пловдив), от три дни ходя на работа с бял лаптоп, нищо че в офиса всички други са черни и… дори някога бях влюбен в бисексуално момиче…

И за мен проблеми с всичко това - и каквото и да е останалото - няма. Ако някой го мъчи някаква драма - вече специалисти има всякакви - и психиатри също… Но съм съгласен, че пектинът е шибано нещо - хем причинява запек, хем ти оправя перисталтиката на червата - иди го разбери за к’во се бори…

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Reader’s corner: Какво мисля за Apple

Този сайт вече e с почти валиден код след промените през уикенда. Поне там където няма коментари, понеже остана да поправя само поддръжката на gravatar-и. Продължавам да се дразня, че си купуваш с желание дизайн-template от професионални дизайнери и кодери, който се нуждае от още няколко часа дебъгване, подкарване и валидация, но повече ме подразни факта, че гигант като YouTube предоставя на потребителите си невалиден код за embed-ване в техните страници. Коментарите са нецензурни, затова ще си ги оставя за себе си.

Следващият път, когато взимате от YouTube код за да пуснете клипче във ваш сайт вместо това, което най-вероятно ще изглежда подобно на тази боза:

<object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/E6dVfYGTyFw&hl=en&fs=1"></param><param name="allowFullScreen" value="true"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/E6dVfYGTyFw&hl=en&fs=1" type="application/x-shockwave-flash" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>

и което не е валиден XHTML, използвайте това, което е равносилно на горното, но отговаря на правилата:

<object type="application/x-shockwave-flash" data="http://www.youtube.com/v/E6dVfYGTyFw&amp;hl=en&amp;fs=1" style="width:425px; height:344px;"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/E6dVfYGTyFw&amp;hl=en&amp;fs=1" /></object>

Да не говорим, че на всичко отгоре е далеч по-кратко и елегантно…

Разбира се, ако останалият код на страницата ви не е валиден, упражнението няма особен смисъл.

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Валиден YouTube код

През Ново 20 попаднах на статията на Йовко Ламбрев за проваленото стандартизиране на преработените подредби за БДС и фонетична подредба. Преди всичко бях зашеметен, че нещо, което от 2 години се обявява за БДС стандарт, всъщност не е стандарт. Сигурно някъде там в текста е написано, че е проектостандарт, но примерно аз съм останал заблуден. Иначе по самия проектостандарт разместването на букви и в БДС и фонетичната беше безсмислено и крайно неудобно. На мен в предложения стандарт ми харесваше, че средното тире е част от клавиатурата – както и „българските кавички“, и разбира се удареното И. От последното наистина имаше голяма нужда. Създателите на предварителния проект имат своя оценка на отхвърлянето. Там ми направи впечатление, че говорят за добавяне на всички ударени гласни към Unicode. Това е неправилно и се надявам да не мине пред Unicode. Причината да има такива съставни знаци в Unicode е, че тях вече ги има в някакво кодиране и така да има съответствие едно към едно с Unicode. Има си комбиниращ знак за ударение, който може да се добави след всяка буква. Това, че има проблеми със софтуера, си е проблем на софтуера.

Както вече казвах веднъж, “последните седмици изчетох доста книги”. Всъщност изкарах десет дена без Интернет и без уебсървърчето на лаптопа ми, и без самия него. Та, освен че изчетох десетина книги, сега имам и доброто желание да понапиша нещо за тях. Дали ще стане не е ясно.

Първо тази:

Букарски, Алекс. Люде, на които не им се отваря парашутът. София, Словото, 2008, 208 с. ISBN 978-954-933-722-8

За статистиката - първата македонска книга, която чета. Имам предвид от РМ, изключвам Талев или Вапцаров. А като гледам новините, може би и Дехлави. :) Глобализация, викат, тази година за пръв път гледах македонски, румънски и чадски филм.

Преди да седна да пиша, реших да проверя какво вече е писано, за да не се повтарям (мързелът е водещ мотив при мен). Това го разбрах, това не го разбрах (но пък и аз песимизмът трудно го забелязвам, по-оптимистична книга от “Чужденецът” не съм чел). Това горе-долу съвпада с моето мнение.

Преди издаването на книгата бях чел един-два текста на Букарски, така че имах представа какво да очаквам. Резултатът надмина очакванията ми - в смисъл, явно не съм бил уцелил най-добрите един-два текста.

Добри неща:

1. Човекът звучи естествено. На пръв поглед това не е кой знае какво, но наблюденията ми върху български автори показват, че трудно се постига. Разбира се, в това отношение езиковата и културната бариера поставя чуждите автори в по-благоприятно положение, но в случая бариерата изглежда доста ниска.
2. Затова пък не звучи назидателно. <Колики при спомена за последния ми опит да чета Стефан Цанев.>
3. Сюжетите са правдоподобни. Няколко сцени се вместват 1:1 на Бигла (улицата, не планината) през 94-та. <Удивление при спомена за изсмуканата от пръстите история в "Черната кутия".>
4. Мисля, че преводът се е получил доста добре. Въпреки или заради малко рискования подход.

Недобри неща:

1. Следващия път е добре трето лице да мине през текста и да понамести запетайките, тук-там и определителния член. По скромния ми опит, почти изключено е да преведеш нещо и да успееш сам да си оправиш правописа. Технически проблем, явно - вече знаеш текста почти наизуст и всъщност не четеш, просто преминаваш механично през него.

Неясно какви неща:

1. Книгата ми напомни “Улица към предградието”, един сборник на Александър Томов (честно казано, не видях нищо общо с Буковски или Селинджър). Това е добре, защото “Улица към предградието” се е получил. Не е добре, защото няколкото други книги на Александър Томов, които съм чел, не струват.

Толкова засега. Ще гледам да прочета и следващата му книга.

 

Денят, в който Apple обяви най-добрите си финансови резултати за тримесечие в своята история, може би е възможно най-подходящ да започна своята поредица от публикации за Mac OS X. Причините да го направя са няколко. От една страна са симпатиите ми към всеки Unix, от друга фактът, че моят първи сблъсък с компютрите беше с една машина на Apple в началото на 80-те години на миналия век (леле колко отдавна звучи - бях в първи клас - даже лятото преди това) и понеже този сблъсък предначерта целият ми живот дотук няма как темата за мен да не е напомпана с емоционална романтика.

Има и чисто прагматични причини. Струва ми се, че тази операционна система (ОС) не е позната добре дори на масовите и потребители. Това е интересен парадокс - дали заради факта, че основната идея зад нея е тя да бъде наистина лесна за употреба, дали защото тя просто работи добре и на човек не се налага често да гледа “под капака”, но болшинството потребители на Mac OS X често не слизат по-надълбоко от ежедневната рутинна употреба. В това няма лошо, разбира се. Работата на една операционна система е просто да работи така, че да предизвиква възможно най-малко внимание към себе си. Макар, че пословичния “сексапил” на Mac OS X със сигурност би могъл да бъде наречен всякак, но не и незабележим. Повечето книги посветени на ябълковата ОС също не стигат по далече от обяснения с картинки, а под привлекателната външност на Mac OS X тупти един наистина мощен двигател, с интересни характеристики, които заслужават внимание. И не на последно място - има твърде малко информация на български език за тази система. Със сигурност в пъти по-малко, отколкото за Linux дори.

Няма да стигаме до програмен код, но макар обикновено да се старая да пиша популярно, на моменти може да задълбавам в терминология по-трудносмилаема за класическия потребител. Не знам колко на брой ще бъдат тези публикации, нито кога точно ще се появяват - това ще разберем заедно ;-)

Често за Apple, Джобс и Mac се говори с клишета, а клишетата са възможно най-неподходящи за толкова противоречиви субекти и личности от технологичната история на човечеството. Apple е обичана и мразена, заклеймявана и подигравана. И за всяко нещо има защо. Култът около Стив Джобс също има своите причини, макар и за него мненията да варират от гъз до идол. И пак всичките да са верни.

Всъщност не е нужно да харесвате Apple за да забележите креативността и особения дух зад тази компания. Вниманието, с което са сътворени продуктите и, включително в най-дребните детайли, впечатлява с мисълта, мерака и емоцията вложени в тях. Със сигурност идолизирането на Джобс на моменти е смешно, но също така е факт и че именно този човек е дълбоко в сърцевината на компанията си, което е рядко срещано днес от CEO от неговия ранг. Другата истина е, че това което сега наричаме Mac OS X в голяма степен съществува и заради него, инатът му, комбинативността и неговият нюх, даже и когато не беше част от Apple, или дори май най-вече тогава.

Mac OS X всъщност е един уникален микс. Mежду другото правилното произнасяне е мак ос тен или мак оес тен - макар заигравката с буквата Хикс и Unix да не е непреднамерена - хиксът тук означава десет, т.е. на английски ten. Макар и да може да се каже, че това е отрочето на брака между Apple и NeXT, истината всъщност е много по-дълбока заради директното и косвените влияния на твърде много компоненти вътре и наоколо, софтуерът с отворен код, корените на Unix и какво ли не.

За да оцени човек многоцветността на този микс трябва поне малко да познава корените и историята около забъркването на закваската за Mac OS X и затова започваме накратко с тях.

Забавен факт е, че Apple е основана точно на 1 април 1976 година, но ще прескочим ранната история на компанията, подробности за нея има навсякъде, за да се фокусираме някъде в края на 80-те и началото на 90-те. Macintosh е вече факт отдавна, Джобс е отстранен от борда на директорите на Apple и напуска компанията за да направи NeXT, а Microsoft точно е сътворила Windows 3.x.

Малко преди това историята разказва как на един епълски брейнсторминг за обмяна на идеи за бъдещето хората започнали да записват хрумванията си на три цветни карти. Едната била синя и там отбелязвали какво трябва да представлява следващата операционна система. Това, което са написали там светът видя реализирано като System 7. На втората карта, която била розова записвали по-смелите концепции - в резултат по-късно IBM и Apple създават обща компания, наречена Taligent с идея да генерира обектно-ориентирана среда (всъщност първия замисъл е бил за операционна система). Реализацията е била наречена CommonPoint и по-късно бива втъкана в повечето съвременни OS, които познаваме и до днес - AIX, HP-UX, OS/2, дори Windows 95 и NT. Едно сечение от функционалност на по-ниско ниво на CommonPoint било наречено TalOS (Taligent Object Services) и по-късно ще се завихри около версия 3.0 на ядрото Mach, което е друг крайъгълен камък в историята. През 1995 IBM изкупува цялата Taligent и розовите мечти на инженерите на Apple се материализират само в отблясъците, които по-късно ще намесят Mach-ядрото в играта.

На третата карта, която била червена и която както някой се изказал там била “по-розова и от най-розовото” записвали най-авангардните мечти. За жалост след две авантюри на Apple - едната с Novell за портване на Mac OS (това още не е Mac OS X !!) върху Intel x86, наречен Star Trek и проектът Raptor, който го наследява - компанията решава, че харчи пари за глупости и… спира да го прави.

Междувременно Apple създава през 1988 своята първа POSIX-съвместима UNIX операционна система за Motorola 68k процесори. A/UX е базирана на микс от 4.2BSD и System V R2. Та Mac OS X не е първото упражнение на компанията в тази посока. По-късно даже ще се появи и AIX за Apple Network Server, но това няма отношение към темата за Mac OS X.

Така или иначе към този момент на хоризонта няма яснота какво се случва и каква ще е бъдещата Mac операционна система. Apple лъкатуши между договорки с Microsoft за създаване на Apple-ска OS, базирана на Windows NT и почти купува Be, заради BeOS - пъргава малка многозадачна ОС, която дори работи върху многопроцесорни системи и особено интересно за Apple тогава - върху PowerPC. На практика BeOS е създадена първоначално върху PowerPC, а после бе портната върху Intel x86, а не както тук-там из мрежата се твърди обратното. Основателят на Be всъщност е бивш ключов служител на Apple и това обяснява релациите с PowerPC платформата и наличието на продукт, който би интересувал Apple достатъчно за да купи компанията му. Проблемът обаче се оказва човешката алчност. В отговор на сумата предлагана от Apple за Be ответният отговор е за десетократно по-голяма очаквана цена. След кошмарен пазарлък с по три итерации от всяка от двете страни на последния ход Apple се отказва и насочва вниманието си другаде, към една друга компания, която ще донесе златната кокошка, а Be залиня и накрая Palm я погълна за жълти стотинки.

Другата компания, която привлича вниманието на Apple също е създадена от бивш неин служител. И неговото име е много добре познато на публиката - самият Стив Джобс. Сделката за NeXT е за два пъти по-голяма сума от най-високата оферта на Apple за Be, което дава повод за шегата, че Apple избира План А, пред План Be ;-)

И има защо, което ще видим в следващата публикация по темата.

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Mac OS X: Корените

Администраторите, които не са обновили DNS съвърите под техен контрол е крайно време да го направят! Из нета тук-там народа се изказа скептично спрямо новата и все още не обявена официално атака, но днес започнаха да се появяват подробности около нея и от това, което виждам ми се струва, че няма никаво място за омаловажаване и мотаене.

Ако на първо четене не ви стане ясно точно какъв е проблемът, прочетете цялото писание пак и пак и пак. Проблемът наистина е много-много сериозен и ако DNS софтуерът ви разчита само на ограниченото (16-bit) DNSID поле, за да потвърждава валидността на отговора, считайте че рекурсивният ви сървър е лесна плячка и ЩЕ БЪДЕ ужасно лесно да подведен да връща фалшиви отговори. От там клиентите ползващи го, едва ли ги чака нещо хубаво.

И друг път съм писал, но определено поддържам мнението, че youtube е вреден сайт. Основно заради огромната загуба на време (и трафик!), която предизвиква. Не знам какво тръгнах да търся, май някакво клипче за коли и от там като се започна едно, второ десето, докато се обърна бяха минали четири часа, а от изгледаните извадки си бях харесъл няколко документални филма, който Азуреуса дърпаше.

Опасна работа е това видеото.

Вижте нечий избретателен мозък какво е сътворил:

Гумено килимче с Tux - емблемата на Линукс, като по неизвестна причина на пингвина е добавена синя шапка и втори чифт очи. Този уникален продукт е ваш само за 8.99 лв. в Домко (всъщност май купих последния) и вероятно за левче в Илиенци.

Универсалнъй килимок халтурка за вкъщи. Кеф.

На 17.07.2008 Комисията за регулиране на съобщенията взе решение да регистрира “СЕП България” АД като доставчик на удостоверителни услуги.  Интересно е да участваш в създаването на такъв доставчик, но още по-интересни са новите начини за използване на електронния подпис, които скоро ще са възможни.

Поредното доказателство, че живеем в абсурд.

По случая искам официално и аз така да помоля синоптиците да си оправят прогнозата, че тия жеги не ни се отразяват добре. Освен дъждец да пуснат и малко хладно временце, така да става да си пием ракийката.

Някои неща, които ми направиха впечатление във Варна като град.

Трафикът е успешно регулиран - много улици са направени еднопосочни, движението е канализирано и светофарите явно са успешно синхронизирани. Със “задръстване” във Варна се означава около 5-10 минутно запушване на някои от светофарите.

Градът с най-широките булеварди. Не е само заради трафика - най-вече ми хареса заради достъпа до слънчева светлина. “Графа” между “Солунска” и “Алабин” си има своя чар, но слънцето кара хората да се усмихват и пречи на специфичния сивкав тен на офис-човечетата.

Гледка към морето - вероятно се дължи на добър градоустройствен план фактът, че няма много сгради, които да пречат на стоящите зад тях да виждат морето или да им правят “завет”. Благо, което е доста добре разпределено.

Градът с вероятно най-скъпите таксита. Едва ли има смислено разстояние за по-малко от четири лева, а има маршурти до околните курорти, печалбите от които предразполагат таксиджиите да качват и стопаджии по пътя наобратно.

Чисто е и се чисти. С учудване забелязах, че няма контейнери и валящи се около тях боклуци по големите улици. Контейнерите са в малките пресечки и явно са достатъчни на всички.

Камери по кръстовищата. Много са и се виждат. Не обичам да ме снимат и да не ми дават снимките само на мен.

Варна може да е пример, че някои неща могат да се направят по-добре.

Находка от морето - контрабас и женски вокали:

• Come together
• I will survive
• Roxanne

Не можах да намеря изпълнението на Like a Virgin, с което спечелиха не само мен.

Тия дни си намерих всичките 4 сезона на “Новият политик” (”The new statesman”), много забавна (и мрачна) комедия от 1987 до 1992. Изглежда като техния вариант на Бай Ганьо в политиката, и в общи линии страшно много напомня на нашите политици… Също така е очевидния вдъхновител на серията за BOFH (Bastard Operator from Hell) на Simon Travaglia.

Има изглежда и причина никой да не прави такива неща у нас - ние това го гледаме почти постоянно в истинския ни политически живот. Ще оставя на други хора (например Делян и Григор) да изброяват и описват всичките случаи, аз ще се спра на един друг момент, а именно реакцията на хората (изхождайки си от моята гледна точка и малко наблюдения).

Живеем в абсурд. От-до. Ядосването за нещо е почнало да става трудно, от претоварването на организма - толкова много простотии се случват, че ако се интересуваш от всяка, ще умреш от сърдечен удар за няколко месеца (аз така бях спрял да чета новини за седмица-две). Смисълът от протести е направо очевиден - в момента се опитват директно да премахнат статута на национален парк на Странджа, въпреки всички, което беше направено по въпроса, а за другите неща като корупцията и текущите събития със спрените фондове не мисля, че има особен смисъл да говоря. Сигурно не съм единствения, който таи надеждата ЕС да забие наистина сериозен шамар на нашите управляващи, но също така адски се съмнявам, че това ще свърши някаква работа.

Спряло е да ни пука, уморени сме. Повечето хора предпочитат да си свършат работата и така да се получи нещо, вместо да ходят да викат някъде - защото от това нищо не се получава. То и за това има някакво развитие в държавата - защото все пак има хора, които си вършат работата (и които им писва все повече и повече). Успяват да си направят някакво кътче, в което да живеят и бутат ли, бутат - щото всичко останало е толкова абсурдно и безсмислено, че твърде малко ентусиасти са останали да се опитват да направят нещо. Блоговете пишат по въпроса, четат се, обаче оттам нататък нещата умират - защото никой няма сили и желание да се занимава с гадости. Понеже единствения начин, който поне аз смятам, че е останал е въоръжения преврат (и познавайки нашите политици, те ще ни продадат и оръжието за целта).
Само дето вариантът с преврата трябва да се повтори няколко пъти и да се разстрелят текущите управляващи, така че на принципа на кучето на Павлов да имаме едни управляващи, дето стават за нещо. Ще трябва да се направи сметката колко струва един преврат и дали ще е по-малко от загубите от бандата идиоти, които ни управляват в момента.

Колкото до изборите - да видим. Всяка година се пише нов закон, всеки път е същата жалка пасмина (сега е и по-зле, щом се каним да изберем мутра). Останали сме с държавен апарат и система, пълни с кокошкари (беше направо жалко да се четат разговорите на оня от НСБОП, който арестуваха - за колко малко пари се беше продавал).

Вече има и моменти, в които се чудя какво правя тук, а не се махна и не се върна след 50 години да видя как се е сринало, та да може да се започне наново.

Гледах с половин око Sex and the City - the movie. Не е чак толкова зле, определено е за предпочитане пред шут в топките или да ти избият два-три зъба.

Преместих mirrors.unixsol.org и още един по-маловажен сървър на виртуални машини. На mirrors отдавна му беше време, защото се помещаваше на една антична машина с IDE диск без DMA и супер древно SCSI, та често си имах проблеми с издържливостта.

Сега работи по-добре и като изключа проблема, който сам си създадох с файловата система (от бързане леко я омазах), всичко е по-стабилно и по-бързо.

Два физически сървъра вече са изключени следват още.

По принцип, пия чисто. Никакви комбинации и коктейли, не обичам лед и разни други неща да ми плуват. Но благодарение на Захари - внимателният и учтив барман на “Макалали” във Варна, реших да разбера какво съм пропускал досега. Няма начин да разбера какво всичко за всичко и затова се насочих към частния случай на коктейлите с ром - предпочитаното ми лятно питие.

Ето кратки бележки за изпробваното досега, по хронологичен ред. Вие сте големи хора и ще може да си намерите сами точните съставки, ако ви интересуват.

• Май тай - два вида ром, сладко и приятно. Вървят по няколко един след друг.
• Дежа вю - сладко с нещо зелено. Мина и замина - може и да се сетя за него след време.
• Лудият доктор - вкус на грейпфрут, тръпчиво и се пие бавно и спокойно. Утолява жаждата, особено третия.
• Пиня колада - сладка пяна без лед. Прави приятни няколкото минути, които заслужава да му отделите.
• Фифа - касис и още няколко несладки сока - предразполага да го пиете бавно. Жаждата не се бори със сладки неща.
• Талия - портокалов фреш, може би и малко лимон - освежава по много приятен начин.
• Куба либре - с кола, но пък за сметка на това с лимон. Твърде популярен, за да не го пробвам.

Моето предпочитание решително е към несладките комбинации, с изключение на “Май тай”, който ме подтикна да експериментирам. В крайна сметка - гледката към плаж с всички голи жени е добър повод да си взема нещо за пиене и защо да не е нещо ново и интересно.

Asus EEPc се оказа идеалният компютър за път. На размер е и тежи, колкото книга с хубава хартия, интерфейсът е максимално прост, батерията държи, колкото да не се самозабравяте онлайн, с клавиатурата му се свиква изненадващо бързо и мога да пиша в тъмното без проблем. Стои стабилно, изглежда здрав, побира се без проблем във всяка чанта и може лесно да бъде ползван, с колкото и малко пространство да разполагате.

Още не мисля, че е добра идея да имам постоянно компютър с мен, защото това означава да не мога да се отделя от работата си, но пък EEPC е толкова „детски“, че ми идва да го ползвам само за удоволствие. Като се замисля, не само работата, а и немалка част от приятните ми неща са свързани с интернет и това компютърче позволява да си правя хубаво, без да се потя с раниците за лаптоп.

Все хубави неща мога да кажа за него, но може би това е и защото съм бил все на хубави места и хубави неща са ми се случвали, докато съм бил с него. Дали ще е в някой бар до плажа, в хотелска стая или в парка, малкото нещо прави по-хубаво и по-удобно едно пътуване и ви позволява да сте повече време навън, и да удовлетворявате по приемлив начин зависимостта си от компютри и интернет.

След като само преди няколко дни на бял свят се появи новият хит на Nik Software Silver Efex Pro за post-processing на цифрова фотография в черно-бяло, днес авторите на навярно най-революционната технология за компютърна обработка на фотографии U-Point, днес анонсираха нова версия на предния си хит Color Efex Pro (CEP), с който освен като добавка към Photoshop, както досега, продуктът вече може да работи и с Apple Aperture и има отделна версия и за Nikon Capture NX2.

Логнах се в сайта на Nik Software с потребителския си профил за да видя дали както обикновено практикуват те - лицензът е общ за Aperture и Photoshop и освен че това се оказа вярно, което нямаше как да не ме зарадва, на екрана ми изгря и pop-up съобщение, което гласеше, че като потребител на досегашния CEP ми подаряват и лиценз за версията на CEP за Nikon Capture NX2, с което съвсем ме спечелиха.

Признавам си, че така или иначе отдавна им симпатизирам. Още когато за първи път видях U-Points-технологията в първия Nikon Capture NX. Винаги съм считал, че цифрова фотография трябва да се работи с фотографски инструменти и Photoshop трябва да бъде изваден от този контекст, доколкото е програма за други цели и с не особено фотографски инструментариум. И преди съм писал, че за мен бъдещето е в пренасяне на инструментариума за работа още на ниво RAW-конвертор и то преди конверсията, преди изобщо да имаме изображение. Вратата открехнаха Apple Aperture, Adobe Lightroom и Nikon Capture NX.

С Viveza и другите неща на Nik Software, U-Point концепцията излезе от фирмения конвертор на Nikon и направи това, което трябваше - даде липсващия фотографски инструментариум на Apple Aperture за работа в цифров негатив (RAW) и същото на Photoshop (и за големия и за Elements), което съвсем запълни всички липси. За има-няма няколко месеца. А мислех, че ще почакаме за това доста повече.

Разбира се, хардлайнер феновете на Photoshop могат да ме репликират, че Photoshop е способен на всички чудеса без нужда от патерици и ще са прави. Photoshop винаги ще си продължи да е незаменим за доста неща, включително в контекста на фотографията. Въпросът е нужно ли е всеки фотограф да следва да разбира от слоеве, маски, селекции и всякакви други хватки, когато за него е по-естествено да работи с понятия като светлина, цвят, източник на светлина, интензитет, цветност, наситеност и такива неща… Отговорът на Nik Software e, че вече не е нужно…

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени