photo by ArduSat

Темата за изследване на Космоса е отново актуална за широката публика – показва го например интересът в социални мрежи и блогове към текущите мисии на NASA до Марс. Това повторно обръщане към небето след дълги години превес на земните ни проблеми съвпада със скорошното по-масово навлизане на идеите на софтуерната свобода в областта на хардуера – както чисто компютърен, така и не само; както за решаване на задачи от ИТ-инфраструктурата, така и на битови такива.

Тези дни в разговор с приятел стана дума за интереса към звездите – защо и как преди години, когато бяхме деца, това беше цел, повече или по-малко обединяваща нации, понякога дори с коренно различни политически системи, а в по-скорошно време е тема от миналото, скучна новина или в най-добрия случай сценарий на научнофантастичен филм. Които филми, както и книгите, между другото, сякаш страдат то изчерпване и разчитат на преповтаряне. Защо? Именно погледът към външното ни обединява, дава ни цели и ни зарежда с ентусиазъм. Разбира се, търсенето на порив за действия успява и в социалното. Успява дори и вътре в самите нас. Но пълното ослепяване за космическото като реално и достижимо е глупава и, както се оказа, нетрайна нагласа. Вчера в друг разговор се спомена идеята за достъп до компютърни облачни услуги като масова, общодостъпна и комунална услуга – някои хора вече развиват това. Да си представим сега достъпът до космически изследвания като комунална услуга. Или поне наченки на такава. Вече има дълъг списък с начини за участие.

photo by ArduSat

ArduSat е такъв проект. Кубче, което ще работи с Ардуино – както личи от името му. Това е първият такъв проект за спътник, в който ще могат да участват всякакви хора – е, в случая в зависимост от дарението, което са направили през страницата на проекта в Kickstarter.

Самият спътник ще има: камери, спектрометър, датчици за температура, вибрации, налягане, магнитно поле, светлина, озон, въгледвуокис, радиация, инфрачервени лъчи, радиовълни… Веднъж изведен в орбита, ще се насочва чрез три малки магнитни двигателя (magnetorquers). В зависимост от начина на извеждане в орбита ще може да остане в нея между 6 месеца и 2 години. Накрая, след загуба на скорост и изпадане от орбитата ще навлезе в атмосферата и ще изгори изцяло, защото е съвсем малък – 10 куб. см. и с тегло 1 килограм. Няма да стане космически боклук, заради сравнително по-ниската си орбита (в сравнение с големите спътници) и съответно изгарянето.

Част от датчиците също са свободни проекти, като например спектрометърът mySpectral.

За извеждане в орбита се предвиждат няколко варианта – от съпътстващ товар на регулярна мисия на голяма ракета до пробни полети с балон или с изстрелване на малка ракета от стратосферен балон. Последните варианти, разбира се, не могат да достигнат до височина за орбита, но могат да се използват за изпробване и всякакви по-малки и краткосрочни научни проекти на общността. В първия случай става дума за височина около 600 км., което представлява ниска околоземна орбита (до 2000 км., за разлика от геостационарната на големите спътници, която е около 40000 км.). А с балон може да се издигне докъм 30-тина километра – в рамките на стратосферата, която е едва вторият слой на атмосферата.

Енергията за работа на цялата електроника на “борда” и за насочване на кубчето ще идва от слънчеви панели в страните му. Откъм тъмната страна на Земята – от батерия. Големият проблем на всички неща в космоса е слънчевата радиация и лошото е, че такъв малък сателит няма как да се опакова в достатъчна радиационна защита и електрониката бързо ще започне да отказва. Решението в случая е дублиране на системите, а пък когато се очаква платките да сдадат багажа – между половин година и година и половина – самото кубче вече ще е загубило инерция и ще се е насочило към атмосферата.

CubeSat in Wikipedia

Това е концепцията за кубчета-спътници (cubesats), която от година-две се възприема много сериозно, вече има действащи такива и например наскоро NASA възприеха за свой проект.

Интересното за нас е, че ArduSat е част от идеята за свободен хардуер, приложена в случая върху космическите изследвания. Свързването на платките Arduino (самите те под свободен лиценз), както и всичкият допълнителен полезен товар, който ще се слага в кубчето ще са налични (ArduSat.pdf в google docs) под CC BY-SA. Конструкцията на самия CubeSat е публикувана (pdf) от Държавния политехнически университет на Калифорния за свободно ползване (public domain).

Това е формата, а за съдържанието – остава да почакаме малко и да видим какви проекти ще се направят, какви софтуери ще се напишат и какви изследвания ще се направят. Или галерии с потребителски снимки от борда на кубчето към земята, към звездите, луната… Ето списъка с идеи (в google docs) – изглежда впечатляващо, особено за апарат, който ще бъде достъпен за неспециалисти и хакери от цял свят.

—

Докато все още говорим за хардуер, едно съвсем кратко отклонение – Олимекс започват да правят петъчни срещи в Пловдив за разговори за свободен хардуер, електроника, Ардуино, OLinuXino, свободни проекти. Може пък и ArduSat да се окаже интересна тема за обсъждане на по бира с хардуерни хакери. Аз съм далеч от мястото за среща, а и наистина съм много бос в електрониката, но ако някой прояви интерес, нека мине – не познавам хората от Олимекс, но както изглежда са истински ентусиасти и ще се радват да обменят идеи.

Share/Bookmark

Да видим някои от най-полезните клавиши за ежедневна работа и някои основни търсения и шаблони за търсене, които може да са ни полезни. Без претенция за изчерпателност, разбира се – аз самият дълги години вече не съм седнал да дочета наръчника за програмата… Действам на принципа “колкото ми стига – толкова”.

Клавиши:

u – обновяване на списъка с пакети. Същото като apt-get update, или по-точно aptitude update. Някои си го настройват в cron, други инсталират cron-apt, apticron и подобни. Трети, като моя милост, натискат u при влизане в aptitude, за да се радват на запълващите се зелени и оранжеви стълбчета.

f – забравяне на новите пакети (aptitude forget-new). Когато повече от веднъж видите един и същи пакет в графата “New Packages”, си е досадно. Може да се настрои автоматично да ги отбелязва като нови след инсталиране на нещо, но къде отива удоволствието да гледаш как една програма “забравя”?

g – при първо натискане дава списък с действията по пакетите и при повторно – започва да ги действа. Пак стълбчетата.

e – ако има неразрешени зависимости, се опитва да ги разреши автоматично. Ако първият списък не ви харесва, натиснете “>” за следващо предложение. И пак, и пак – докато намерите комбинация, която ви устройва. Назад в тази поредица предложения се връщате с “<”. Понякога спестява време вместо ръчно да оправяте конфликтите с избиране на всеки пакет, да ползвате “e”. Но и често не върши работа – логиката е такава, че няма тотален приоритет на вече инсталираните пакети и неведнъж може например за едно малко програмче да ви предлага да махнете целия X с цяла страница пакети. Не разчитайте сляпо на тая автоматика.

M – ръчно отбелязване на отделния пакет като “автоматично инсталиран”.

m – ръчно отбелязване на отделния пакет като “ръчно инсталиран”. Тези последните две са полезни при бъдещо обновяване или премахване на пакети, които са в зависимост от въпросните. Казано накратко, “автоматичните” се повличат от зависещите от тях (не е толкова просто, но ни стига за момента). Разработчиците описват зависимости, но понякога ръчната донастройка на това си е полезна.

Бързи търсения:

b – търси счупени зависимости (от “broken”). Същото като “/~b”.

/ – влиза в режим търсене. Най-простото е да въведете някакъв низ, който смятате, че се съдържа в името на пакета, защото по подразбиране търси в името. Може да шикалкавите с ^ за търсене в началото и ! в края на името.

/~ – специални търсения. Тук темата е широка и не ни стига малкият сайт. Накратко някои полезни – /~dtext търси за “text” в описанието на пакета; /~mtext търси в полето за пакетиралия разработчик; /~atext търси зададено действие за пакет (“text” може да е install, upgrade, hold и т.н.); /~stext търси в секцията “text”; /~Atext търси в конкретен архив на хранилището “text” (stable, unstable и т.н.); /~Otext търси в хранилището на “text”… Май за тези се сещам…

Да не търсим повече шаблони за търсене, мисля че има още доста, но и тези са предостатъчно. Особено като се има предвид, че едно от удобствата на aptitude е визуалната работата с интерфейса – стрелки, enter, q. Каквото е mc за командния ред.

Може би тук е моментът да спомена, че съкращенията с ~ си имат несъкратен аналог с ? – например на d отговаря description, на b – broken и т.н. Рядко съм ги ползвал, но ако някъде видите да се споменават, да знаете, че са същите като кратките. Може би е някакво удобство да виждаш изписана цялата дума и така да не я грешиш, не знам.

Също така всяко от тези условия за търсене може да се обръща с “!” – тоест /!text търси за пакети, които НЕ съдържат “text”.

И сега нека честитим рождения ден на Дебиан, като пуснем следното търсене:

/~i!~Odebian

Това ще ви даде пакетите, които са инсталирани и не са от официалните хранилища на Debian. От пакет на пакет може да минавате с “n” (от “next”). А списък с всички тези пакети наведнъж може да получите от команден ред така:

# aptitude search '~i!~Odebian'

Ако като мен използвате към официалните хранилища и тези на Siduction, тогава:

# aptitude search '~i!(~Odebian|~Osiduction)'

Всичко останало са пакети от рожденика

Share/Bookmark

Лекцията на Цветан Узунов от Олимекс (за които писахме наскоро) на тема “Свободен хардуер и има ли място за бизнеса в него”

Ето и презентацията от лекцията. Вижте и споменаването на OLinuXino в InitLab в началото на март 2012г. Тия дни ядрото Линукс стана на 21г. – може би донякъде двете споменавания си приличат.

Лекцията на Симеон Янчев от robotev.com на тема “Платформата Ардуино – хардуер с отворен код”

Лекциите са от миналогодишния OpenFest 2011. Припомням, че тази година OpenFest 2012 ще се проведе на 3 и 4 ноември в Интерпред в София. Входът е свободен, а програмата се очертава да е интересна, както всеки път – засега бяха казали за лектори от GitHub. За крайната програма ще трябва всеки да следи сайта – не го казвам с лошо чувство, но OpenFest от самото начало е бавен в публичността. Но пък събитието си заслужава.

За десерт ето още неща за Arduino на български, представени пак от Симеон Янчев – урок “Вградени системи и Ардуино” от Telerik Academy.

Share/Bookmark

OLinuXino Micro

Накратко за OLinuXino на пловдивската фирма Olimex.

Накратко не защото не заслужават много повече, а единствено защото ги открих съвсем скоро и все още чета всичко по темата. Когато пък се реша да взема една платка и да започна с проекти, тогава ще има много за разказване. Предварително мога само да кажа, че е страхотно и ентусиазиращо.

OLinuXino Maxi

Разбрах за OLinuXino от коментар на Радо Колев към скорошната ми статия за Raspberry Pi. OLinuXino, за разлика от Raspberry Pi е свободен хардуер (CC BY-SA 3.0 за хардуера и GPL за софтуера) и това, заедно със стремителното развитие на проекта (започнал е наскоро, преди няколко месеца, а вече има достъпни за купуване повече от една платки (плюс още цял куп Arduino-ориентирани неща) – всичко това потвърждава още веднъж тезата, че най-доброто предстои и идва с все по-големите възможности за хакване на физическото в бита ни.

Стига въведения, ето малко сурови препратки:

 сайтът на Olimex, по-точно разделът с въпросните платки. Вляво “olinuxino” ще ви даде страница с 4 модела – Maxi, Mini (все още в разработка), Micro и А13 (платка в nano-ITX формат)

блог на проекта

хранилището в github

Цветан Узунов от Olimex в G+

Ето и малко OLinuXino Maxi + ArchlinuxARM в действие.

Все още като че ли няма проекти с OLinuXino, но като гледам, всичко е започнало през месец май тази година. По-точно работата по OLinuXino, иначе Arduino платките може би фирмата ги прави по-отдавна. Цената е малко по-висока от тази на RPi, но 1) е налично, за разлика от “малинката” и 2) е свободен проект. Освен това се развива много бързо, а и не на последно място е българско. Ще следя темата с интерес. Благодаря на Радо за информацията!

Share/Bookmark

На този фон тези дни от екипа обявиха, че пускат нов сайт, Makr, който е всичко друго, но не и логично допълнение към Diaspora (както се опитват да ни убедят разработчиците). Свободен софтуер? Май е AGPL, но странно тогава защо на сайта няма препратка към кода. Става дума за сайт за споделяне на съвместно редактирани снимки с надписи (някакъв вид графичен meme генератор). Произнася се “мейкър”, като “maker” – “maker I owe”, makr.io. Казват ни, че е наследник на Cubbi.es, но освен че и двете са за картинки, нямат друго общо помежду си.

Неприятно е свободен софтуер, към който има голям интерес, да се оставя “на самотек” и практически да се убива. Да, Diaspora няма да изчезне и сигурно ще става и по-добра с времето, но без вътрешен стимул да се развива постоянно е обречена да стане като Identica, например – там е, работи си, но някак го няма ентусиазмът вече и основателят си е направил леко страничен бизнес – я комерсиална поддръжка, я като в случая с Diaspora отделен проект, защото предишният не им е толкова интересен вече…

Дано греша, иска ми се да греша, защото има добри идеи в пространството около гигантите Facebook и Google+, но всички са някак вътрешно спънати. StatusNet с вкарването на Identica в круизна скорост, за което казах, Friendika с агресивното си послание към другите свободни мрежи, свързаността им с несвободните и фактът, че са на PHP (макар че аз имам доводи “за” това, де), Appleseed, за които вече нищо не се чува, няколко разклонения на Diaspora, които макар и по-ентусиастични, няма как да не носят проблемите на Diaspora, самата Diaspora с проблема, който виждаме…

А тези мрежи, тези проекти започнаха преди Google+ (1, 2). Сега регистрациите в мрежата на D* са около 400 хил., от тях малко над 100 хил. активни, а в G+ числата са съответно 250 млн. и 150 млн. Вярно – статистиката не е всичко, особено когато става дума за свободен софтуер и ценности, но къде са новите функционалности, къде е развитието и ентусиазмът?

Има заявен един нов играч в отбора – Libertree, но за него не се знае много, защото е съвсем, съвсем новичък и е в затворена бета.

А Makr – както мернах в коментар някъде по темата – да, интересно нещо е и може би донякъде полезно, но… детска му работа. И на заглавната се мъдри едно “Login with Facebook”… WTF?

Share/Bookmark

Добре, аз съм първи – признавам си, че основната полза в моите очи даже не беше подобряване на образованието и доближаване на децата към компютрите. Там все още смятам, че голямото чудо се казва Arduino. Макар че, ако сме честни докрай… за какво образование говорим в днешна България? Но това е друга тема. Та с ръка на сърцето – основното приложение мислех че ще е за плъг-сървъри, малки и полуавтономни, преносими домашни сървърчета, на които си се скатават данните ни – от текстове, през филми и музика, до профил в разпределена социална мрежа.

Или най-много PirateBox.

Но грешах. Raspberry Pi, също както и Adruino, все повече ще навлиза в нови области, ще прави нови неща и ще ни изненадва всеки път. Ще ни кара да казваме “абе искам и аз, хайде най-накрая да се стегна и да си поръчам и аз няколко, за да осъществявам лудите си идеи”.

Някои примери:

В космоса – миниспътници (cubesats) и балони с Raspberry Pi

В морето – малък корабен модел, който ще пресича сам океана, с Raspberry Pi

Да, тези двата сигурно сте ги срещали в ИТ-новините, а и са все още само проекти. Но ето нещо, което си е направено и работи:

http://blog.makezine.com/2012/08/20/raspberry-pi-embedded-in-dslr-camera/

http://davidhunt.ie/?p=2641

Сигурно има вече десетки подобни примери, но фотографът в мен се впечатли и реших да разкажа именно за този.

photos: davidhunt.ie

Raspberry Pi в батерийния грип на dSLR, със захранване от резервна батерия за апарата, USB към апарата и WiFi към външни устройства. Красота! Само да знаете колко много такива неща липсват на любителите фотографи… Само защото компанията Х е решила да има, да речем, безжична връзка или gps само в най-скъпите й модели Y, масово хората се примиряват и използват dSLR-ите си само по начина, описан в книжката. А проекти като този отварят вратите към доработки на поостарелите, но налични апарати и спестяване на пари, вместо излишно купуване на прескъпия последен модел (който така и така след две години ще е прекалено остарял)…

Което ни дава извода от цялата история – който сам по себе си е страхотен – предстои време на все по-достъпно и по-масово хардуерно хакване. Чували сме за понятието “open hardware“, знаем за Arduino и за RepRap… но това не са просто новини, това е промяна в бита ни на физическо ниво. За разлика от свободния софтуер, който направи и продължава да прави огромни промени – няма спор – но неговите промени са по-незабележими, някак фонови.

В Университета си говорехме с някои колеги за особеностите на свободния софтуер и как за да съществува, трябва да има несвободен, но с времето ограничената употреба, “островите” ще станат не както тогава на свободния софтуер, а на несвободния. Аз казвах, че истинската промяна ще е, ако свободният софтуер намери път към не-софтуерното и макар всички да се съгласяваха, общото мнение беше, че дори и интересно и очарователно, е крайно нереалистично. Пък и някак трудно за възприемане.

Ето го, тук е – нещата започват бавно и полека с проекти като Arduino, Raspberry Pi, RepRap, MakerBot, после след няколко години минава в неорганизираната общност на GeekDad и MakerMom в заниманията с децата… Не зная къде ще отведе – дали към качествено по-добро образование, към по-ниско потребление и разпределение на производството или ще се забележи чак след години в променена обща нагласа… каквато Пърсиг търсеше в обществото на неприемащи техниката ползватели на техника. Кой знае. Но ще е интересно.

Ето нещо, пък е чак от 2003г. Отпреди цели 9 години. Да, определено ще е интересно.

Share/Bookmark

А дано, ама надали, както биха казали някои…

MySQL AB, компанията, която развиваше MySQL, беше купена през 2008г. от Sun Microsystems и след това, две години по-късно, премина в лакомите ръце на Oracle, когато погълнаха Sun. Положението е много интересно, защото самите Oracle имат за основен бизнес една от най-мащабните комерсиални системи за управление на бази от данни. MySQL на практика им се явява нещо като вътрешна конкуренция, защото от своя страна е най-разпространената свободна система за бази от данни.

MySQL AB пък винаги е работела на принципа на двойното лицензиране – продуктът се предлага и като свободен софтуер, но основните приходи идват не от поддръжка, а от продажби на комерсиални лицензи. Нерядко са се чували притеснения от този модел – например Qt на Trolltech и др. – най-вече заради лесният механизъм на еволюция към затворен код, ако компанията промени приоритетите си за бъдещите версии. Между другото, наскоро за пореден път такива притеснения се появиха за въпросното Qt, след като от ръцете на Nokia сега премина в тези на Digia – и двете (едната повече, другата по-малко) заподозрени от общността в близки отношения с Microsoft. Може би сравнението на Digia с Oracle не е много коректно, но бъдещето ще покаже кой как си спазва обещанията.

Разбира се, нито Qt, нито MySQL ще престанат да бъдат свободен софтуер. Най-малкото съществуват или фондации и управление от общността, или разклонения на кода, готови при нужда да поемат основната част разработчици.

При MySQL може би е реалистичен вторият вариант. От доста време бивши разработчици на MySQL, заедно с основателя на проекта Monty правят продукта MariaDB, който е двоично съвместим и заменим с MySQL. В повечето случаи разликата е само в имената на програмите и съответно имената на инсталационните пакети. Затова в дистрибуциите се повдига въпроса за премахване на твърдото изискване за “mysql” в зависимостите на пакетите, за да може да се използва която и да е от тези системи, без функционална разлика.

Притеснението на хората от MariaDB в случая е заради скриването в последната версия на MySQL (с която те периодично се синхронизират в името на съвместимостта) на списъка с промените и на тестовите скриптове. Така не се разбира какви грешки всъщност са отстранени в тази версия и никой външен разработчик не може да е сигурен защо нещо е поправено, какво е било то, нито може да провери дали наистина е поправено. Така с един “удар” се отсича достъпа на външни на компанията разработчици – да, кодът е там и е под свободен лиценз, но я иди да четеш хиляди и хиляди редове код и да не знаеш кое как и защо е променено…

Ако се стигне до масова миграция към MariaDB, затруднението ще е в зависимостите на дистрибуциите и в свикването с името от потребителите. Първото е лесно и бързо решимо – и по-големи промени са се правили в дистрибуциите, а тук става дума почти само за промяна в име. Второто ще е големият проблем, защото днес всеки знае за MySQL и почти никой – за MariaDB. Имам предвид особено мениджърите на средно ниво из фирмите, на които им трябваха години, за да запомнят MySQL, а сега не се знае колко биха им трябвали, за да го сменят. Ще кажете – няма проблем, те във фирмите ще си ползват комерсиални лицензи за MySQL, независимо колко отворен или затворен е кодът. Да, така е, от гледна точка на бизнеса няма голям проблем. Но от гледна точка на софтуерната свобода години усилия отиват на вятъра.

Може всичко да се окаже техническа грешка и нещата да се оправят. Ако не – още един грях на Oracle към свободния софтуер.

Share/Bookmark

Проектът Debian навърши 19 години. Ако беше от Алабама или Южна Корея, примерно, щеше да навършва пълнолетие. Но за всички, които ползваме Debian GNU/Linux си е отдавна зрял. Думите са или малко, или ненужно помпозни, или така и така вече казани на предните годишнини, затова е достатъчно само едно:

Честит празник на всички!

Софтуерната свобода е за всички потребители, а Дебиан продължава да прави много за разпространението на тази свобода. Дотолкова, че приносът често не се разпознава и е станал част от пейзажа, част от бита ни – както и трябва да бъде.

apt-get rule-world! Debian FTW! Happy birthday!

Share/Bookmark

Всички препратки от стария сайт сочат към новия, има тема във форума на стария, обявяваща разклонението… което всъщност е по-скоро миграция, отколкото класически форк.

Нова версия се очаква скоро, кодът ще е и в github (core, plugins) и се обещава плавна миграция на старите инсталации. Новият шеф си личи, че има опит освен с всичко друго и с уебдизайн и наръчници за лъскавини за WordPress, така че може да се очаква освен по-стабилно, и по-красиво бъдеще.

BeakerCMS е система за управление на съдържание, ориентирана основно (но не само) към споделяне на препратки и новини. Близко до първоначалната идея на Digg и на свободни проекти като Pligg, но с олекотен интерфейс и с възможност за управление на всякакъв вид съдържание – от статични малки сайтове до каталози с мултимедия – не само на новини и гласове за новини. В Lindeas ползваме леко променена инсталация на Hotaru за сайта Ново 20.

Share/Bookmark

Интересното в новината е акцентът върху писателите. “Офисни” е в кавички, защото от много време (може би за България от времето на Микротекст) програмите за текстообработка се използват ако не по-често, то поне не по-рядко вкъщи и за лични цели, отколкото в офис за служебни документи.

Къде пишем личните си текстове, и по-точно с какви програми ги пишем? Почти винаги отговорът на неизкушените от софтуерната свобода ще е “в Word”. Сред хората, които ползват свободен софтуер, но идват от тази уърд-нагласа, много ще кажат “в OpenOffice” или “в LibreOffice”. Някои с право ще възразят, че текст с малка или никаква нужда от специално форматиране е безсмислено да се пише в офисна програма и ще пишат текстове в обикновен текстов редактор, запазени в текстови файлове. Уеб-осъзнатите сред нас ще предпочетат онлайн редакторите на блоговете си. Тук-там ще се чуят гласове за GNote, Tomboy или подобни. Но всеки ще се съгласи, че няма инструмент, който да се доближава достатъчно до удобството на писането върху хартиени листове. С възможността във всеки момент да се отгърне нещо от написаното вчера или пък да се обхващат с един поглед два различни пасажа. Да, офисната текстообработка има такъв преглед, но той е преглед за печат, а не за проследяване на текста.

Като отидем пък към проблема за съвместимостта между форматите и факта, че нещо написано на офисна програма най-често остава в нейния си формат (пак заради трудното, несигурно и сложно преобразуване), може би най-”правилният” избор е да пишем на LaTeX… Страхотно, ще кажат програмистите, най-накрая правилен отговор. Но нека вдигнат ръце тези, които без капка притеснение отварят Emacs и пишат LaTeX начисто! Или тези, които инсталират Eclipse с всичко нужно, само за да напишат кратък разказ. Или които започват да ровят за TeX-редактори в дистрибуцията си, когато им дойде идеята за разказа. Да, със сигурност има много такива хора. Е, Calligra Author може би не е за тях. Но аз лично се радвам, че след вече десетилетия мислене за писането на текст като за “писане в уърда” се появява проект, насочен изцяло и специално към пишещите.

Не ме разбирайте погрешно – страхотни редактори има и днес. Но винаги работата по текста – изписване, редактиране, оформяне, дописване и пак редактиране и коригиране – се накъсва. Особено, когато става дума за съвместна работа на няколко души – автор, редактор, коректор… И винаги се намесва проблемът с преобразуването на форматите или друга подобна несъвместимост.

Концепцията на Author не е изчистена докрай и от Calligra ще търсят мнението на самите автори – кое им е нужно, в какъв формат, в кой момент… Целта е да се направи инструмент, с който да се създават електронни книги (от всякакъв вид) без излишни технически претрупвания. Очаква се първата версия да се появи в края на 2012г.

Share/Bookmark