Lindeas

Тази тема е малко встрани от новините за свободен софтуер. Но понеже много хора използват свободен софтуер за страниците си в Интернет, много често без самите да знаят за възможностите, които им дава това и за многото начини, по които могат да експлоатират услугата на хостингите, ползващи свободен софтуер, нека поговорим за уеб-пренасочванията.

Всяка заявка до уеб-сървъра Apache получава някакъв отговор. Той в повечето случаи е невидим за потребителя на сайта, защото е задействан, но не е предвиден за показване или защото е предвидено от програмистите и администраторите да се показва, но не е бил задействан. В първия случай става дума за кодове за "нормално състояние". Например отговор, че обектът се доставя или отговор, че обектът е преместен и може да се намери на еди-кой си адрес. Във втория случай става дума за кодове и придружаващите ги обяснителни съобщения, които означават някаква грешка. Била тя в сървъра, задействана от самия сървър, средата му или уеб-приложението или била от страна на клиента, в браузъра му.

Кодовете за състоянието на заявките се изписват в лог-файловете на сървъра, най-често в шестото поле на всеки ред. Полетата са разделени с интервал и някои от тях (например тези, които могат да съдържат разделителя, интервал в себе си) са оградени в кавички. Въпросното шесто поле съдържа трицифрено число, което е кодът за състоянието на заявката, върнат от сървъра. Тези кодове са доста и различни, но най-често срещаните и най-използваните при разработката на сайтове и проверката за грешки са сравнително малко на брой.

Тези от тях, които се отнасят до пренасочванията, започват с цифрата 3. Добре е всеки с интереси и занимания в областта на уебсайтовете, правенето, администрирането и поддържането им, или казано накратко всеки имащ нещо общо с HTTP да ги познава. Много често бързото поставяне на пренасочване е важно за оптимизацията на сайта за търсачки и за "задържане" на потребители при преместване, например.

Когато се настройва сървърът да връща код 3хх (някое от пренасочванията), задължително е и да се посочи като допълнителен аргумент адресът на пренасочването. Тоест къде да отиде клиентът, след като сървърът му е казал "има пренасочване". Адресът се изписва като стандартен URI-запис, тоест включва протокол, сървър, евентуално порт и евентуално път — http://example.com:8080/newsite например.

Видове пренасочване

постоянно (permanent) — връща се код за състояние "301" и това означава, че съдържанието е постоянно преместено на указания нов адрес. Предполага се, че настолните приложения и индексиращите машини на търсачките автоматично при посещение на адреса с постоянното пренасочване ще променят данните си. Например Google ще знае за новия адрес и вече ще показва предимно него и браузърите при посещаване на такъв сайт сами ще си променят записа в отметките си. Все пак трябва да се има предвид, че такава "миграция" за търсачката на Google отнема от месец до два или три. Чак след това се възвръща и PageRank-а, който при такова преместване в началото се нулира за новия адрес.

временно (temp) — връща се код за състояние "302", което означава, че временно съдържанието е на новия адрес. Ако е използвана директивата Redirect в настройката на сървъра (или съответно в .htaccess), но не е указан изрично кой код да се върне, това е подразбиращият се код.

замяна (seeother) — връща се код за състоянието "303", показващ че съдържанието е било заменено и всичко, което е било на предишния адрес, сега е смислово заменено от съдържанието на новия адрес. Това не е точно пренасочване и в днешното време на използване на аргумента "rel" към препратките за изразяване на смислово отношение се ползва много рядко.

премахнато (gone) — връща се код за състоянието "410". Това не е пренасочване в истинския смисъл, защото практически на клиента се връща код за грешка (каквито са тези, започващи с "4"). Понеже клиентът не се пренасочва наникъде след посещението, затова и не е нужно да се указва нов адрес. Споменаваме "410" при пренасочванията за пълнота на всички случаи на разместване на съдържание.

Това са най-разпространените. Иначе има и "300" (multiple choices — сървърът дава списък с адреси и браузърът трябва да избере къде да отиде), "304" (not modified — указва, че обектът не се е променил и съответно браузърът може да реши да полза локално кешираното копие), "305" (use proxy — указва, че търсеният обект трябва да бъде достъпен през посредник, чийто адрес дава също в отговора), "307" (temporary redirect — вариация на "302", който прави практически същото).

Начин за настройка

Начините за указване на пренасочване са, общо взето, три — през сървъра, през програмния език или през крайния HTML-код.

Настройката през сървъра може да бъде направена или във файла за настройки или, ако нямате достъп до него (например ползвате виртуален хост на споделен хостинг) през файла .htaccess в съответната директория. Синтаксисът е следният:

за постоянно пренасочване
Redirect 301 /old-path.html  http://example.com/newpath.html
или
Redirect permanent /old-path.html  http://example.com/newpath.html
или
RedirectPermanent /old-path.html  http://example.com/newpath.html

за временно пренасочване
Redirect 302 /old-path.html  http://example.com/newpath.html
или
Redirect temp /old-path.html  http://example.com/newpath.html
или
RedirectTemp /old-path.html  http://example.com/newpath.html

Има и по-сложни комбинации с условното RedirectMatch, което приема като първи аргумент регулярен израз, с който можете да пренасочите наведнъж цяла група приличащи си адреси в сайта ви.

Пренасочването през програмния език представлява извикване на функцията в езика, която изпраща HTTP-заглавка към клиента, съдържаща код за пренасочване. Например ето как става за PHP:

за постоянно пренасочване
header("HTTP/1.1 301 Moved Permanently");
header("Location: http://example.com/newpath.html");

за временно пренасочване
header("HTTP/1.1 302 Moved Temporarily");
header("Location: http://example.com/newpath.html");

и т.н. Важно е тези редове да се сложат най-отгоре, в началото веднага след "<php", защото заглавки трябва да се изпращат винаги преди съдържанието. И ако страницата ви даде някакво съдържание и чак след това заглавка, получава се грешка и търсеното пренасочване не става. Отново, ако не се спомене изрично кой е кодът, по подразбиране сървърът ще изпрати "302", временно пренасочване. Настройката за временно пренасочване е полезна, когато съдържанието наистина е на друго място само временно. Това подсказва индексиращите машини да продължават да следят стария адрес, но временно да насочват а съдържанието към новия. Ако обаче местите наистина за постоянно адреса, грешка е да се ползва 302 (което е по подразбиране) вместо правилното 301.

Пример с Perl през CGI:
#!/usr/bin/perl
print "Status: 301 Moved Permanently\nLocation: http://example.com/newpath.html\n\n";

или:
#!/usr/bin/perl
print "Status: 302 Moved Temporarily\nLocation: http://example.com/newpath.html\n\n";

При другите езици, когато се използват през CGI, нещата са подобни. Ако се използва някакъв фреймъурк, като Django или Rails, най-често има готови класове за пренасочване или за връщане на кратък отговор, в който изписваме като текст съобщението за пренасочване. Винаги важното е, че такива отговори трябва да се връщат към уеб-клиента преди всякакво друго съдържание. Общо взето, при пренасочванията всяко следващо съдържание не е важно и се пренебрегва, защото при правилно задаване на пренасочването клиентът вече се е обърнал към другия ресурс и слуша там.

Ако нямате достъп до горните начини или ако не искате да имате общо със сървърни настройки и езици за програмиране, лесно можете да вградите пренасочване в заглавната част на HTML-файл.

<meta http-equiv="refresh" content="0; url=http://example.com/newpage.html" />

Стойността на "content" е времето на изчакване преди пренасочването в секунди. 0 означава прехвърляне веднага на новия адрес. HTML-пренасочването е удобно за малки сайтове или отделни страници. За по-мащабни проекти най-добре използвайте описаните по-горе други начини.