Обикновено постепенното (прогресивно) кодиране на JPG се свързва със съобразяване с бавна Интернет връзка, тъй като позволява още в началото да се появи общ и грозен изглед на изображението, който постепенно се подобрява, докато излезе окончателното изображение. Освен това обаче използването на постепенното кодиране има още едно голямо предимство, което май рядко се споменава – файловете стават осезаемо по-малки, напр. от 100К на 80К, тъй че си струва да се използва винаги.

През Ново 20 попаднах на статията на Йовко Ламбрев за проваленото стандартизиране на преработените подредби за БДС и фонетична подредба. Преди всичко бях зашеметен, че нещо, което от 2 години се обявява за БДС стандарт, всъщност не е стандарт. Сигурно някъде там в текста е написано, че е проектостандарт, но примерно аз съм останал заблуден. Иначе по самия проектостандарт разместването на букви и в БДС и фонетичната беше безсмислено и крайно неудобно. На мен в предложения стандарт ми харесваше, че средното тире е част от клавиатурата – както и „българските кавички“, и разбира се удареното И. От последното наистина имаше голяма нужда. Създателите на предварителния проект имат своя оценка на отхвърлянето. Там ми направи впечатление, че говорят за добавяне на всички ударени гласни към Unicode. Това е неправилно и се надявам да не мине пред Unicode. Причината да има такива съставни знаци в Unicode е, че тях вече ги има в някакво кодиране и така да има съответствие едно към едно с Unicode. Има си комбиниращ знак за ударение, който може да се добави след всяка буква. Това, че има проблеми със софтуера, си е проблем на софтуера.

НОВО 2008-07-18: Можете да изтеглите работната българска локализация на Firefox 3.0 от предварителните пакети на Firefox 3.0.2. Търсете файловете с имена, съдържащи “.bg.”. Преводът още не е пълен, но низовете за превеждане са разпръснати и поправянето не е праволинейно. На 17 юни излезе Firefox 3.0 и моментално отчете голям успех. Официална българска локализация обаче още няма и без да увъртам повече причината така да се случи съм аз. Голяма част от превода беше извършен от друг човек достатъчно рано и за мене оставаше административната част, която си има своите особености. Бях доста зает, но истинският провал беше в липсата на комуникация с многото хора, които изразиха желание да помогнат. И на мене още не ми е ясно защо така действах, но силно влияние оказа постоянното усещане, че „утре“ ще оправя всичко и така ще мога да дам по-смислен отговор на интересуващите се. Докато накрая те получиха този не особено смислен отговор. Текущо състояние: след като най-накрая подготвих и сложих превода в хранилището на Mozilla, автоматичните компилиращи машини изненадващо показаха много несъответствия, след като с други инструменти всичко изглеждаше наред. Ще гледам много скоро това да се проучи и поправи. Как да се помогне в момента: Искаше ми се тук да пиша да се изтеглят автоматично компилираните версии с превода и да се тестват, но това ще трябва да почака малко. Има обаче и друга немалка задача: преводът на уеб страниците за Firefox 3.0. Една по-специална страница там (firefox/central/index.html) е с препоръки за български сайтове – добре е повече хора да си кажат мнението по този въпрос. За да не се дублира работа, подходящо място за обсъждане е коментарите към тази страница. Сваляне на правителството: Може би е правилно друг да поеме локализацията. Винаги съм казвал, че преводът на Firefox изисква значително повече от превеждането на PO-файлове. Някой друг (наистина) да движи локализацията най-после би проверило тази теория. Специално за Firefox 3.0 обаче това едва ли е разумно. Това е от мене засега. Ще се постарая да реагирам (по)вече.

PostgreSQL е любимата ми база данни. Естествено е да искам като правя нещо по възможност да е с PostgreSQL вместо популярния избор MySQL. Друг любим софтуер ми е Drupal, който поддържа PostgreSQL, въпреки че разработчиците на Drupal общо взето използват MySQL. Важното е, че PostgreSQL им е приоритет и при рапортуван проблем го оправят. Имах възможност да пробвам два хостинга и тук накратко ще споделя впечатленията си от поддръжката им на PostgreSQL. Първо, хостингът на dom.bg се оказа разочарование. Не става въпрос за PostgreSQL – използват много версия на PHP: 4.2.2. Като оставим въпросителните относно безопасността, изискванията на Drupal включват поне версия 4.3 на PHP, така че това е, което ме принуди да потърся алтернативи. През декември 2007 dom.bg си смениха дизайна, който между впрочем не ме впечатли кой знае колко. Използвах повода и им писах за PHP и споменах за PostgreSQL. Отговорът беше, че през януари 2008 ще имат нов хостинг. Доколкото ми е известно, този нов хостинг и съответно благините му все още ги няма... Не са много хостингите, които предлагат PostgreSQL, но SuperHosting.bg са един от тях и въодушевен се възползвах от мой акаунт там да пробвам Drupal с PostgreSQL. Поддръжката на SuperHosting отговаря навременно и точно – много съм доволен от този аспект на хостинга. След като направихме разни прехвърляния към други сървъри обаче, инсталирах Drupal+PostgreSQL и всичко вървеше много бавно. Инсталирах друга инстанция на Drupal, която използва MySQL, и тя хвърчеше. Пратих на поддръжката кратки напътствия, казаха че ще ги вземат впредвид, и с това приключи историята. По време на разговорите с поддръжката ми стана ясно, че едва ли не съм първият, който използва PostgreSQL. Версия 7.4 от 2003 година. Добре е като се хвалят колко много неща поддържат, хостингите да включват и версиите. Явно още не е узряло положението с PostgreSQL и българските хостинги. Поне съм доволен, че и в двата случая изразих ясно, че PostgreSQL си струва да се поддържа. По отношение на БД ми се иска практически да пробвам SQLite в натоварена обстановка. Ако се държи добре, също може да е привлекателна алтернатива в хостинг.

Излезе Acrobat 9. Първото впечатление е, че включва много на брой подобрения, но при по-внимателно вглеждане се открива заявка на Adobe да играе много по-голяма роля в работата с компютър изобщо. (Някои статии не дават такава тежест на новата версия.) Може да се започне с невинната възможност за включване на много файлове в PDF, което до известна степен беше и преди така. Само че сега като част от документа може да има презентации на PowerPoint (с прикачено аудио на всеки слайд), работещи цели HTML страници, видео, Flash, всичко (ОК, не всичко, просто популярни формати) – при това работещо вътре в Reader. Към това се добавят възможностите за добавяне на коментари, етикети, маркиране – изобщо неща, които са област на смисловите мрежи (Semantic Web). Данните се движат по-лесно напред-назад, например не само всяко отпечатване в PDF, но и от PDF да стане на DOC. Вече има сравняване на PDF-и, като diff, но естествено визуално. Мярнаха ми се статии, където се вълнуваха за нови неща по формулярите в PDF, но щеше да ми дойде прекално много задълбаване. Acrobat.com е нов сайт, с който се реализира общуване и обща работа над PDF-и, които от по-горе си личи, че вече са нещо като универсален контейнер на всякакво съдържание. Например в реално време работиш над PDF (разглеждане, маркиране, аудио) и други слушат и участват. Има и други неща, например чат, текстов редактор, споделяне на файлове и др. Горе в няколко изречение само се докоснахме до Acrobat 9, но има още какво да се каже, и все в този дух. На мен ми изглежда като образуване на нова операционна система – много от нещата просто са нужни по принцип за работа. Напомня ми за Emacs – уж от някакво редакторче на Лисп тръгна, а сега си е направо операционна система – игри, пощи, браузъри, IRC и т.н. Според мен много от нещата по-горе за PDF като контейнер на добре интегрирани части (вкл. тези части като част от голямата смислова мрежа, лични бележки и споделянето им с други, много интерактивни части) трябва да са стандартни в операционната система, както правят в KDE (въпреки че въобще не съм гледал какво всъщност са направили). Също както ZIP-файловете доколкото може бяха интегрирани в Windows XP. От ReadWriteWeb го определят като заявка за нова онлайн империя. Не е чак толкова лошо – Adobe са тръгнали да си отварят форматите, вкл. Flash. Е, и Microsoft, напр. бъдещата поддръжка на OpenDocument в Office 2007. Може би динозаврите разчитат, че нещата са толкова сложни, че „ентусиазираните оупън сорсъри“ нямат шанс.

„Фас-пауза“ – сега го намерих в Интернет – така наричат паузата за цигара. За щастие тази гадост не ме е привличала, но като махнем „фас“ остава „пауза“, което има смисъл. Както писах, много продължителното взиране в компютъра е вредно и е нужно кратко превключване към реалния физически свят, особено за такива въздухари-Близнаци като мен. Моето предложение – вода, по възможност не от чешмата, особено ако е софийска. При повече желание може да се проточи няколко минутки

След 1989 се заговори за преход от развит социализъм към демокрация. Смятам, че в действителност преходът беше към капитализъм, т.е. колкото повече капитал, толкова повече власт. И обратното. А демокрацията е била по-скоро залъгалка за масите, режисирана за забавление и отвличане на вниманието. Понеже преходът беше обявен за завършен, помислих си да споделя на интересуващите се от история как обобщавам този преход.

„Сърфистите“ в Интернет се плъзгат по страниците, без да се задълбочават. Пречките за лесно сканиране на съдържанието бързо изморяват потребителите и те просто се телепортират на друго място. Разбира се, това продължава само докато се намери наистина ценно съдържание, което да задържи вниманието, но кой ще стигне до ценното съдържание, ако консуматорът се е отказал по пътя? Едно от най-ефективните средства за улесняване на сканирането е подчиняване на всичко на точно определен ритъм. Например ако между абзаците има разстояние 0.3em (3/10 от височината на буквите), ритъмът се нарушава – при сканиране между абзаците постоянно трябва да се прави усилие за настройване към следващия абзац. Ако разстоянието е 1em (празен ред) или 0em (без разстояние, евентуално с text-indent), няма такова усилие и погледът се движи свободно. Разстояние 2em също е в ритъма, но за конкретния пример това едва ли ще изглежда добре. Подсъзнанието обича ритъма и постоянните превключвания между различни ритми го изтощава. Затова в естрадните (поп, рок и т.н.) песни това е доминиращ елемент. Следващата стъпка е как различни елементи да се поставят в един ритъм. Например заглавията като правило са по-големи. Затова, за да бъдат в ритъм, може да се сложи font-size: 1.5em; margin-top: 0.5em. Така общата височина е 2em и е в ритъм. Страниците обаче не са само текст, има различни други блокове: менюта, навигация, реклами и др. Вместването на всички тези в общ хоризонтален и вертикален ритъм се нарича „решетка“ (grid). Нагласянето на всички части на страницата в общ ритъм може да е досадна работа, особено ако не се прави от дизайнер. Бях очарован да открия Blueprint – CSS инфраструктура за ритъм. Един такт/квант е фиксиран на 18px, но една от целите на тази системка е максимална простота. Използвайки я за основа, отгоре се добавят съдържанието и украшенията. Там има и нагледни примери за казаното по-горе в тази статия. (чрез новината Eureka! Science News just launched! относно сайта e! Science News, направен на Drupal)

Получих преки впечатления от работа с 22” LCD монитор за около 400 лв. (ASUS VW222U). Интересуваше ме най-вече точността на статични изображения. Екранът трябва да се гледа точно отвесно, за да бъдат цветовете приблизителни. Като следствие горния и долния край се деформират като цвят, даже и центърът на екрана да е перпендикулярен на погледа. „170 градуса ъгъл на гледане“ са рекламни измислици, които щяха да са точни, ако под този ъгъл се разбираше „различаване на изображението“. За по-устойчив цвят трябва нещо като EIZO. Ако си мислите, че търговското превръщане на гигабайта от 1024 на 1000 мегабайта е възмутително, не знам какво ще кажете за контраст 10000:1, който е всъщност 800:1, но с електронно нагласяване според изображението: за справка напр. LG W2452T. LG обаче са много по-коректни от ASUS, защото оригиналният контраст е част от спецификацията, а при ASUS има единствено фалшивия контраст и моите усилия за търсене на истината не се увенчаха с успех, освен за единични модели. Има някакво изместване на цветовете, особено видимо при резки промени бяло-черно или изобщо светло сиво-тъмно сиво. Мислех, че този проблем е в историята! DVI е разочарование – при ASUS VW222U не забелязах разлика.

От 1 май Google си реформираха забележимо алгоритъма за търсене, като доколкото разбрах се поставя тежест на вече рекламираните сайтове. Мисля да почна редовно ползване на алтернатива – Yahoo!. Е, сигурно и там има комерсиално преподреждане, но все пак ми се иска да видя. Засега ми се струва, че добре се справя.

След като трябваше да разчиствам около 3500 насъбрали се писма в INBOX, реших всичко по подразбиране да отива в папката Junk, а за INBOX да е необходимо изпращачът да ми е пращал някога писмо. Така уведомяването при ново писмо отново има смисъл, а досадното изтриване на купчина боклук се заменя с преместване на единични писма вън от Junk