Малко и полезно упражнение, може да се включи в някой от курсовете:

Да речем, че се интересувате за връзките на един доставчик - колко различни транзитни доставчика ползва. За целта се използват инструменти и данни от RIS проекта на RIPE.

Първото нещо, което трябва, е да се свали dump-а на цялата BGP routing таблица от някой от peer-ите на RIS проекта от rawdata архива - аз използвам данните от LINX, понеже там има най-много peer-и и би трябвало да има най-добър поглед (на теория може да се направи със данните от всичките 15 места, ама мен ме домързя).

Второто е libbgpupdate, за да може да се разберат свалените данни. В пакета има един tool, bgpdump, който може да вади данните от rawdata-та. Ето какво вади за едно entry:

TIME: 06/01/08 07:59:54 TYPE: TABLE_DUMP_V2/IPV4_UNICAST PREFIX: 4.0.0.0/8 SEQUENCE: 2 FROM: 195.66.224.54 AS286 ORIGINATED: 05/29/08 03:29:13 ORIGIN: IGP ASPATH: 286 3549 3356 NEXT_HOP: 195.66.224.54 ATOMIC_AGGREGATE AGGREGATOR: AS3356 4.69.130.82

Това, което ни интересува е aspath-а. В общи линии пускаме като за 8866 (БТК) пускаме

./bgpdump ~/bview.20080601.0759 |grep 'ASPATH.* 8866$' |sed 's/8866 8866/8866/g;s/8866 8866/8866/g ' \ |sed 's/.* \([0-9]*\) 8866$/AS\1/'|sort|uniq

В общи линии - всички ASPATH-ове, които завършват с тази автономна система, като от тях се махне всички prepend-нато и се отреже от тях предишната автономна система. Резултатът изглежда по следния начин:

AS1299 AS3549 AS6453 AS702 AS8400 AS9050

Към цялото нещо може да се добави

|xargs -n1 whois -h whois.ripe.net |grep as-name

и резултата изглежда ето така:

as-name: TELIANET as-name: GBLX as-name: GLOBEINTERNET as-name: AS702 as-name: TELEKOM-AS as-name: RTD

Разбира се, това нещо не е перфектно - може в точно тоя момент някой от announcement-ите да е паднал и т.н., но проверката за две отделни дати би трябвало даде достатъчно точна информация.

Малко новини за курса ни във ФМИ - срока за предаване на курсовите проекти е 25.06, на ИББ (”Кривото” на ъгъла на Дондуков и Будапеща, след 19:00), нанясянето на оценки и т.н. е на 28.06 в зала 314 на ФМИ, от 13:00. Както знаете, мили студенти, трябва да имате курсови проекти, защото ние не сме измислили друг начин да ви изпитваме все още :)
(може и да измислим нещо, ама не разчитайте на това)

… и тук май е мястото да кажа, че не смятам да участвам в повече курсове във ФМИ. Не мисля, че формата върши толкова добра работа, най-малкото с последния курс преподаваме материал, който повечето студенти изобщо не схващат. Освен това нямаме времето (или поне аз) за добра подготовка и всичко, свързано със самия курс - докато бях на свободна практика, беше по-добре, ама с текущата ми работа това е просто невъзможно.

През лятото ще помисля малко по-сериозно по въпроса и да видим какво ще излезе.

(а в момента БТК са потрошили много сериозно routing-а си за вътре в България, мъкаааа)

Не че много ме радва идеята, но май ще попиша малко за самия блог и софтуер. Основната причина са всъщност бележките под линия…

Та така - махам ги. Основната причина да ги сложа беше, че без да помисля малко по-сериозно, се сетих колко са ми били полезни, когато съм писал други документи (например лекцията ми от LUG-BG семинара през 2004та или “Как се пише курсова работа за курса по мрежова сигурност”), само че не се замислих къде точно съм ги използвал. Бележките под линия са удобни, когато с един поглед можеш да обхванеш лесно и това, което четеш, и бележката, която се отнася за него, само че това е доста сложно в тоя случай - но определено нямам намерение да добавям и страниращ plugin за wordpress, че да докарва вида на блога в книгоподобен вид (колкото и забавно да звучи).
(По подобни причини и аз самия мразя бележките под линия да са на края на книгата или на края на главата - така се налагаше да чета Умберто Еко с две отбелезки - една за докъде съм стигнал и една докъде съм в бележките. Предпочитам ако трябва да прелеят на другата страница, отколкото постоянно да разгръщам)
(другия вариант е да си намеря среда, която позволява писане в повече от едно измерение, така нещата в скоби може да са перпендикулярни на това, към което се отнасят)

Иначе, нека спомена нещо и за другите добавки:

MyTwitter - показва ми последните 5 tweet-вания. Чудя се дали просто да не си добавя някаква microblog част там, но за момента ще си е това.

Live preview of comments - основно по молба на Ники Бачийски, аз лично не виждам особен проблем с това, ако някой го дразни, мога да измисля начин да се изключва от потребителя.

Subscribe to comments - ужасно полезно (първо го видях пак при Бачийски :) ), поне мен винаги ме е дразнело, че се налага да се връщам по разни блогове за да проверявам няколко дали ми е отговорил на някой коментар. Аз в повечето случаи не помня даже, че съм писал някъде…

Akismet-а всички си го знаем.

… както и едно кило мазаници директно в самия код, като поддръжката за блог на два езика (доста куца, м/у другото, ама на мен ми върши работа), малко модификации за tag cloud-а и не-помня-какво-още (а ме мързи да си вадя diff, понеже грам идея си нямам до коя версия бях update-нал последно). CSS-а е писан с помощта на много хора, които разбират от тия работи (за разлика от мене - аз пипам и reload-вам да видя какво съм сътворил в общи линии).

И кажете ми как после да реша да ползвам на някой друг платформата, по която даже не мога да пипам по кода. Друго си е да запретнеш ръкави и да намажеш на някой хубавия код….

И нещо в страни от темата - усещам как пиша все по-зле и по-зле. Като гледам се дължи на това, че пиша основно вечер след работа, когато главата ми никаква я няма, или в събота, когато ме мързи, или в неделя, когато па имам махмурлук от събота и ме мързи още повече. Определено трябва да се направи нещо по въпроса.

(това е превод от написаното на ръка снощи в Апартамента)

Пак се пропивам:
Водка x3, 2x сок от бъз, един сок от ягода.

Съпротива.net - книга от български автор - Христо Карастоянов, хубава, приятна, накъсана (това май е модерния стил), за една лудница. Има и бая весели моменти, от типа “DOS”, помисли си Щирлиц, “Ти си DOS”, помисли си Мюлер.

Аз пия в Апартамента. Пропадна една уговорка и си се напивам тихичко. Взел съм си малко книги от Orange (където в момента работи Светла), за едната писах, другата е събрани неща на Солженицин, третата е The Fifth Elephant на Пратчет (в оригинал).

Разгледах им библиотеката (на Апартамента), има всякакви неща, дори някои съкровища (като “Името на розата”). Оказа се, че няма да е проблем да оставя един кашон книги.

(хубаво нещо е водката)

Докато бях в Orange, Светла ми остави координатите на централния им офис, според нея не би било проблем да се разпространяват през тях книги като тая на Букарски или на Тишо. Доколко Комитата или Тишо ще са навити - не знам, но все пак ще им дам координатите.
Или пък ще направим ИББ пазар за такива книги - неформален, да храним авторите, които харесваме.
(А Тишо е написал наистина хубава книга. С такова развитие след още няколко книги ще могат спокойно и да го превеждат :) ).

Трябва да се хвана да си поиграя с wireless-а, дето е тука, или най-накрая да си взема GPRS. Не че не обичам да пиша на ръка, но е ужасно((слабо казано е ужасно, все едно превеждам от китайски)) - не знам как ще го чета (определено ще го сканирам).

Мислех си с кой ми се пие (а след вчерашния post е ясно, че е ужасно важно да пия) и открих, че освен с Е., с която беше уговорката и която е болна (вероятно защото не пие достатъчно) и може би червото, с друг не ми се пие. Очевидно пак съм намразил хората, даже и с девойките тук не мога да се заговоря.
(Тук поне мога да се чете, особено като не си нося лаптопа)

Трябва да пратя на Е. малко неща на Букарски, имам чуството, че ще и хареса.

На моменти се усещам как бих искал да питам локалния шеф “Има ли някакъв технически проблем за решаване?” - те са с mac-ове, ама това само ще направи упражнението само по-забавно. Това дали е болест?
Изобщо, харесва ми да оправям проблеми, обичам тежките ситуации, когато за 20 минути трябва да се спаси положението, на моменти се чудя дали не ги привличам по някакъв начин. Имах няколко момента, в които се чудех дали не ги предизвиквам, та се хванах да проуча няколко проблема в дълбочина - изглежда, че не е така (въпреки че аз на себе си не вярвам и се проверявам по няколко пъти, ПАК не си вярвам).
(Да се отбележи хубавата червенокоса девойка от персонала)

Утре ще бъде теста дали нормалния ми алкохолизъм (т.е. напиване до два пъти на седмица) е проблем за невралгията. Ако е - ще има умъртвяване на нерви (и от двете страни, че се мести). Иначе причината е ясна - синузит, обикаля из носа ми и мести цялото нещо (а капките за нос са временно решение). А и има лимит на лютото, което мога да изям без да умра…
(колко ли мога да напиша на 1/3 чаша сок от бъз + водка?)

Като знам колко ми е трудно да пиша иначе, и колко лесно ми е, като пия, разбирам как е написан “Война и мир’. Добре, че помня, че ще трябва да го превеждам. (А това специално - и да го разчитам, понеже няма OCR, който да го разбере) ((то аз едвам се оправям)).

Остана въпроса - четвърта водка, или да се прибирам? Вкъщи ме чака нещастна половин бутилка, която не съм пипнал от 3 месеца, чак ми е гузно.

(определено ще съжалявам, че не си взех лаптопа, дано разчета това) ((да, наистина съжалявам))

——-
Четвърта водка. Ще си чета Солженицин.
——-

Отказвам да превеждам останалото :) Като завършек, да спомена само, че се прибрах по някакъв начин, майка ми ме е чула как пея между блоковете “Горда стара планина”, съквартирантката ме е чула как повръщам (звука бил като от давещо се коте) и така. Не бях се напивал от 16ти март, крайно време беше :)

Отидох на представяне на “Душа назаем” на Тишо - беше интересно, особено четенето на част от книгата (видях се и с много хора, дето не бях виждал от бая време). Взех си книжката и я чета в момента…
Българските автори имат един специфичен стил на разказване, имам чуството, че е от езика. Тишо също не е избягал от него, но е четим и приятен, а не натруфен (например и на Георги Марков ужасно му личи (въпреки, че е велик), с изключение на “Репортажите”, май само И. Попов от тия, дето съм чел има коренно различен стил). Книжката радва (поне до тук), само имам едно гадно чуство, че за толкова къса книжка няма да успее да развие историята, а дано греша :)
(Молба от крокодила към българските автори: “Пишете повече, не ща книгата да свършва малко след като съм я започнал…”)

На ИББ Гунински даде много интересна задача (довела до няколко часа забавни сметки на мене, червото и Стефан) - имаме система от N линейни уравнения с k неизвестни (N>k), да се намери решение, което удовлетворява максимален брой от тези уравнения. Нещата се свеждат до откриване на K на брой максимални по големина линейно зависими групи от тия уравнения, ама май ще се окаже, че това е NP-пълна задача.
(или поне така решихме ние, някой да има по-добра идея ?:) )
Не само това беше забавно, видях се с един приятел, с който не се бяхме засичали от 4-5 години (имаше една минута, в която се гледахме и се чудехме дали се познаваме), изговорихме стандартното количество простотии, а Мариела ми домъкна поръчаното CD на Diablo Swing Orchestra.

Започнаха да се виждат очертанията на големия проект. Измислихме схема на базата, днеска решихме, че ще я сменяме, ама се надявам до края на седмицата да успеем да я бетонираме и да попишем малко код, та да има и какво да се тества.

Понеже някои хора се поинтересуваха - снимки на схемите, дето печатахме, заедно с един лист A4 за сравнение.

… и малко почивка от tag-а “книги”.

Тия дни около един наш проект потрябва да се визуализират две схеми от една наша база. Първо се оказа сложно да намерим подходящ софтуер за целта - повечето не вършеха работа, вадеха странни данни и т.н., та накрая се спрях на DbVisualiser (което е комерсиално приложение с trial вариaнт, написано на Java. Толкова е зле положението…). След което бяха генерирани няколко схеми, които се оказаха огромни, та ги печатахме в Манияпринт в Студентски град (изобщо нямаше да откажа там да имаше някой грамотен човек, който да ми каже точно какво е добре да им дам, та имаше няколко гафа), като крайния резултат е два A0 чертежа и два дето на ширина са A0 и на дължина са около три метра.
Моите схеми на мрежи почнаха да ми изглеждат миниатюрни (само до A2 съм стигал, въпреки че плътността е по-сериозна).

Иначе при мен си е стандартната лудница, поне главата не ме боли толкова (т.е. липсва ми острото желание да се гръмна :) ). Не успявам да се включа в лекциите, дето водим сега във ФМИ и определено не мисля да се заемам с друг такъв курс в близкото бъдеще - очевидно не ми стига времевия ресурс.

Ругая под нос “Капитал”, понеже пускат наистина смешни и очевидно платени статии. Може ли поне да се пишат по-кадърно тия неща поне…
(Едно време имаше и идеята да провеждаме курсове на журналистите на техническа тематика, да вземат да прихванат нещо, само дето в тоя случай и това не би помогнало).
(не би ми направило впечатление иначе, ама “Капитал” е едно от нещата, които чета доста редовно)

В mylib са качили книгата “Портретът на моя двойник” (реално три новели) на Георги Марков.

Всяка една от трите новели вътре се чете на един дъх, написани са в характерния му стил и определено са нещо, което си струва да се прочете. Идея си нямам откъде са се взели, но се надявам и другите му неща да се появят по един или друг начин (по-голямата част от нашите книгоиздатели за чеп за зеле не стават, като гледам какво излиза в последната година).

Ужасно ми е странно и как изобщо са издали тая книга по онова време. Имаше май някаква история по въпроса в “Репортажите”…

Най-накрая отидох на едно ИББ, че не го бях правил в последните няколко месеца около невралгията. Даже изпих една малка бира :)

Една от основните идеи беше да мина през Грамофон да си взема книжката на Алекс Букарски (”Хора, на които не им се отваря парашутът”), че не бях успял да го направя на представянето. Минах оттам, взех си книгата с един автограф, поговорихме си малко и се върнах в Кривото…

Червото взе книжката, зачете се малко, и отиде и той да си я вземе. По-късно се появи avatar-а, след което и той реши да иде да си вземе книжката - което май доведе до това, че Алекс и Комитата дойдоха при нас в Кривото. Като си тръгвах, тъкмо Алекс обясняваше как се играе някаква порно-игра и всички умираха от смях - в общи линии живо доказателство на правилото за краставите магарета :)
(изобщо - ценни хора има навсякъде :) )

Самата книга я свърших преди малко, чете се съвсем спокойно на един дъх - преводът е доста добър, усеща се всичко, дето си трябва, а всичките разкази са наистина хубави (което ми напомня, да му сложа блога в swamp-а, би трябвало да се справя и с четенето в оригинал). Трябва да се види и какво още е превеждал Комитата.
(Отвикнал съм да чета на български, май по-бързо трябваше да я прочета. Па той май трябваше да издаде нещо по-дебело, тва беше много кратко… :) )
(също така е важно да се отбележи, че самата книга е лицензирана под CC-Attr-NC)

(хм, като бележка. По принцип разбирах какво говореше Алекс, само дето и той малко като мен говори доста бързо и това създава проблеми … май и аз трябваше да говоря по-бавно :) )

Взех и да се чудя дали т.нар. лумпенинтелигент Иван Попов няма да вземе да напише още нещо, трябва да има такива по-млади и свестни автори, че ми е писнало от стандартния бълвоч, дето се издава.

аз: просто няма да повярваш защо зачезнах офлайн
той: няма.
аз: по малката ми сестра отскубнала разклонителя в който са adsl-a и linksys-a да си включи телефона да се зарежда
той: колко пари викаш даваш да я взема?
аз: мм.. 1500 ? ама да не ми я върнеш после…
той: хм. ще помисля
аз: помисли

Така и така е 24ти май (или поне беше преди около 2 часа)…

Прави ми впечатление нивото на грамотност online. По принцип всеки ден чета новините от “Дневник”, понякога от ZaGrada, каквото ми пратят по някакъв IM от разни сайтове и нещата от swamp.ludost.net, и за момента впечатлението ми е, че блоговете (или поне тези, които аз чета) са най-грамотни.
(става въпрос само за online издания, периодика на хартия не чета)

В “Дневник” редовно попадам на правописни или печатни грешки, няколко пъти в заглавия - направо ми е писнало да отбелязвам в коментарите за неща, дето елементарния spell checker ги хваща. Всеки, който чете малко повече, такива неща го дразнят - най-вече защото убиват скоростта на четене.
(също така “Капитал” нямат тоя проблем, само че те имат по цяла седмица да сглобят броя :) )

В ZaGrada не съм хващал толкова грешки, но там не са толкова много статиите, а и не съм толкова редовен, но поне на пръв поглед е по-добре, може да обменят опит.

От разните други сайтове (news.bg и т.н.) чета рядко неща и не съм попадал на много грешки, но там основния проблем е никаквото съдържание и ужасния им дизайн (на предишните две е поносим).

От swamp-а май има един блог (на Мариян Маринов, на който един ден лично ще му инсталирам spell checker и ще направя така, че да не може да пуска нищо с грешки, ако трябва ще намеря учителката му от първи клас и ще и дам една гьостерица да го дообучи), който има проблем с правописа, и съм хващал общо около 10на постинга с грешки в правописа (например един на Енея, като много беше бързала) - останалото няма проблеми, даже простотиите с ‘Й’ не са много често срещани.

Накратко… Хора, има безплатни spell checker-и колкото си искате, инсталирайте си един и го ползвайте - аз например винаги си преглеждам нещата, че съм си хващал невероятно глупави грешки. По тоя начин не изглеждате като идиоти и правите четенето на нещата си по-приятно за хората от другата страна :)

(по темата стилистични грешки може да напиша нещо, като се науча да не ги допускам и аз :) )

“Да живееш в интересни времена” си е направо проклятие…

В петък успях да свърша три почти геройства:

Първо, оцелях от два часа meeting с отдел “маркетинг и продажби”, шефа и един от членовете на техническия екип на тема една система за управление на връзката с клиенти. Викал съм чисто поне 20 минути от тая среща. Осъзнах също така колко много проблеми идват от неспазването на nettiquette в общуването по email…

Второ, веднага след meeting-а трябваше да оправя две машини, на които се бяха появили странни проблеми. Честно казано, почти не мислех, докато го правих, стана съвсем по инерция за около 20 минути.

Трето, вечерта след 20:00 се хванах и направих една голяма преконфигурация на мрежата, включваща и няколко упражнения от типа “преконфигурирай клона, на който седиш”. Успях да разплета две мрежи една от друга, да разчистя прилично конфигурацията на една, след което за да я направя по-преносима да я замажа с разни proxyarp-ове, policy routing-и и vpn-и.
(два забавни момента са как обяснявах на един младеж отсреща “откачи кабела от порт X”, “мдааа, я го закачи пак”, и как в момента два съседни порта на един switch са закачени с един прав кабел (понеже няма как да се направи bridge на два VLAN-а иначе, а да преконфигурирам няколкото порта да отидат в другия VLAN щеше да е рязане на клона от смъртоносна величина)).

А най-странното е, че като ходих преди третото нещо да си взема нещо за ядене от близкия магазин минах покрай бирите и не си взех. Въпреки сериозното желание да взема 5 и да ги пия докато троша мрежата. Нещо ми става.

Не ми се мисли какво следва в понеделник. Или в неделя, май имах да довърша нещо…

В неделя вечер имаше концерт в party center-а на 4ти км…

По принцип бях слушал малко неща на Артерия, а главата ме понаболяваше, та се колебаех дали да ида, но все пак се реших (и благодарности на iffi, че ми взе билет - на идиотите от ticketstream им беше изтекъл сертификата и нямах време да ровя как да обясня на загубения си browser да не му пука за тия неща) и в неделя в ранната вечер цъфнах там…

Събитието беше много прилично организирано - даже охраната беше свястна (което май е доста рядко явление), имаше си почистване на чаши и бутилки, имаше си пиене, нормални тоалетни (без лелка отпреде и т.н.), изобщо май от тия хора трябва да се взима пример.

Самото събитие беше малко дълго - 6 групи, около 7 часа свирене (да не говорим, че сериозна част ми бяха твърде леки), но на Уикеда беше забавно, на Jaya си почивах, след което се качиха на сцената Артерия …

Е харесах ги :) Свириха от душа, вокалистът беше стабилно пиян и все пак стоеше прав и се справяше и с пеенето и свиренето, ритмите и жицата бяха страхотни… Аз в един момент реших, че ще преживея ако ме хване още малко главата и отидох почти до погото, че да чувам музиката с пълната и сила. А неподправения кеф (и пияност) на Янко завършваха перфектно картинката :) Накрая си взех даже една тяхна тениска, много радващи хора :)

Свърших с четенето на “Access Denied”, оказа се много полезно четиво. Книгата не е на много техническо ниво - няма лесен начин (ако изобщо има) да се направи изследване на техниката, с която се прави филтрирането и как точно се използва, но са описани основните методи от гледна точка на потребителя във почти всички държави, в които има филтриране, темите, законовата база и т.н. (пропуснали са Туркменистан и още нещо).
(за съжаление много от нещата са в стил “Internet == web”)

Особено интересна ми беше частта за филтрирането из Европа и Северна Америка - има описани законите и принципа за филтриране с takedown notices… Прави впечатление как почти навсякъде има закони против определени “hate” идеи (например holocaust denial, нацизма и т.н.), чудя се не се ли прекалява с обръщането на внимание на малка група идиоти.

Има отделен един доста интересен абзац и за филтрирането на arenabg.com преди няколко години - в общи линии най-хубавото и кратко описание на случката, което съм чел.

Изобщо - книгата си заслужава, повече информация за нея има при Брус Шнайер, иначе може да се намери в Amazon (не вярвам някой да се хване да я превежда или внася в България)

понеже е скучно само другите да се забавляват, внимание:

по многократно повторени слухове, Royal Bank of Scotland (Edinburgh) е в незавидно финансово състояние и е в ликвидна криза. силно е препоръчително, твърдят слуховете, да преместите бизнеса си другаде.

Сетих се да пиша пак …

Предната седмица беше пълна със занимания и работа, както обикновено. Не можах да ида на лекция или на ИББ, основно внимавах с невралгията.

В неделя ходих на един доктор (индийски аюрведа лечител), който ми предписа кило различни неща, които поне за момента вършат добра работа (например един крем за крайни случаи - от него лицето ми все едно са го намазали с напалм и запалили, но пък другата болка изчезва). Да видим в крайна сметка какво ще стане …

Около тия проблеми съм почнал и да спя без тапи за уши, което е донякъде странно.

Има някаква паника около ПИБ. Единствения проблем там е невероятното им осиране с електронното банкиране…
(текущото е кошмарно, и последно доколкото знам се пише транЗакция, не транСакция)

Не остава много време за четене, но все пак се опитвам да изчета “Access denied”, след това ще видим какво ще хвана. Не знам защо пак ми се препрочита нещо от Стивънсън :)

От толкова почивка (и малко от невралгията) съм почнал да се уморявам по-лесно, а шестдневните работни седмици не помагат особено. Толкова ме мързи, че чак учудвам себе си… Лошо нещо е апатията.

той: аз пратих ли ти страничката-мечта на педофила
аз: не ?
той: <урл на форум, където децата си избират Мис Форум за 2008 година>
той: scroll-ни малко, има списък снимки
аз: ибааа. голяма част са зле, ама на некои стария Бен няма да прости
той: номер 37 е за МЕН
аз: добре ве, а тя 16 има ли ?
той: кой му пука. (май е набор 92)
аз: бааа човек. тия деца.. защо си качват снимките в интернет ? тук има сякакви изроди
аз: примерно ние.
той: луди хлапеда
аз: ба човек, малки са. не върви на малки момиченца да позират така
той: мда…ама са толкова сладки. пак трябва да си попивам лигите
аз: <урл на конретна снимка> добре, може ли да го еба да се снимаш в тоя дух
той: знаеш ли кое е най-лошото — аз имам точно такива чаршафи
аз: …

Ето това е тежък случай на малоумие, от любимите на всички ни microsoft: обяснението на проблема и едно мнение.

Аз ще се въздържа от по-подробен коментар, всеки сериозен мрежар знае как се филтрира ICMP и как - не.

Първия работен ден беше средно зле. Невралгията не се обади кой-знае колко.

Основното събитие за деня обаче беше концерта на Irfan в Червената къща :)

Да почна с оплакванията: залата беше МАЛКА, доста хора стояхме прави, в началото имаше проблеми с микрофона на вокалистката (а тя нещо не се справи добре със Salome), колоните бръмчаха при силен бас (което си беше направо срамно) и докато се наместят в първите две песни имаше страшни микрофонии.

Обаче в крайна сметка май няма чак такъв проблем, който да развали концерт на тия хора… Прекрасна музика, напаснато (доколкото позволява залата) озвучение, страхотна атмосфера… На самите хора им липсва каквото и да е “сценично” поведение, в някакъв момент усещането е все едно си попаднал около тях, докато те са седнали да посвирят за удоволствие в някаква мрачна зала…
(никога не ме е бивало в тия описания - просто ги чуйте).

След концерта продаваха дискове и свършиха сравнително бързо, както и бяха резервирани всички билети от предния ден - надявам се това да е достатъчно мотивиращо за тях, че да направят по-голям концерт - т.е. в по-голяма зала и повече от един час :)
(ако може и да го направят със старата си вокалистка…)

Ползващите pidgin 2.4 и имащи проблеми с icq-то (поради голяма бройка контакти), т.е. ticket #3642 могат да свалят един patch по въпроса и пак да им работи (докато не изкарат 2.4.2, където трябва да се оправено). Patch-а е изваден от monotone versioning control системата на разработващия екип на pidgin и при мен работи.

(а аз на всичкото отгоре не ползвам оригинала, а funpidgin, понеже гледат да върнат някои много удобни възможности, дето оригинала ги разкара. Видяло се е, че някакво време ще го карам на компилиран от source pidgin вместо на пакет).