Последният ъпгрейд, който направих от Ubuntu 7.x (Feisty Fawn) към Ubuntu 8.x (Hardy Heron) си беше направо здраво зачукване. Не защото самият процес мина с някакви проблеми (отдавна всичко става с едно цъкане на бутона “Upgdate”), ами по-скоро заради бъгавата дистрибуция. Естествено, не искам да отговарям на въпроса “…кой те би по главата, че да се ъпгрейтваш?” Все още (наивно) си мисля, че когато някой пуска “издание” (версия, както и там да му се вика) това трябва да е по-внимателно и с повече акъл. Сещам се, че преди доста време имах подобни проблеми при преминаването от Fedora 3 към Fedora 4 - и там имаше големи фойерверки. Затова се реших да премина към Debian Etch, Desktop инсталация, ей така, просто за проба за да се уверя, дали дядото на всички Linux-и е толкова стабилен.

Както и да е…. сега по темата. Debian-а по рождение си няма почти нищо (да знаете, че даже и gedit си нямате Gnome) – точно затова е бърз (и стабилен), като заек по нанагорнище. Не му тежи нищо и в сравнение с тромавото Ubuntu, а разликата в скоростта е направо потресаваща (естествено, за една и съща машина). Обаче, ако ви се прииска да четете и пишете в NTFS дял от вашият диск, ще трябва съответно да си сложите и поддръжка за това. Очевидният вариант да си добавите хранилището с пакетите при мен не проработи. Въпреки това, добре е да имате ntfs-3g за автоматично обновяване, най-малкото за да може да сте в крак с поправките, които излизат от време на време за него.

Първо си слагате GPG ключа:

sudo apt-get install debian-backports-keyring

После добавяте хранилището в sources.lst

sudo echo deb http://www.backports.org/debian etch-backports main contrib >> /etc/apt/sources.lst

и после да не забравим apt-get update, след което правим

sudo apt-get install -t backports ntfs-3g

Както написах малко по-горе, тук при мен се получи грешка, затова инсталираме малко по-нова версия на FUSE (Filesystem in User Space), защото наличната в Etch е 2.5.3-4.4, a се изисква libfuse2 да бъде над 2.6 (нормално, ‘кво толкова!). Продължаваме:

sudo apt-get install fuse-utils libfuse2

дърпаме си малко NTFS-3g. Имайте в предвид, че последната стабилна версия е от Март, миналата година. Не ви съветвам да експериментирате с нестабилни версии на файлови системи, това е все едно да си играете на руска рулетка - все някога ще гръмне.

wget http://snapshot.debian.net/…/libntfs-3g0_0.0.0+20061031-6_i386.deb

wget http://snapshot.debian.net/…/ntfs-3g_0.0.0+20061031-6_i386.deb

инсталираме ги

sudo dpkg -i libntfs-3g0_0.0.0+20061031-6_i386.deb
sudo dpkg -i ntfs-3g_0.0.0+20061031-6_i386.deb

и…. това е. Остава само да монтирате файловата си система. Не забравяйте, че използването на UTF8 поддръжка за файлови имена си е направо задължително. Т.е. става дума за следното монтиране (примерно) за проба, дали сме направили каквото трябва:

sudo mount -t ntfs-3g /dev/sda1 /mnt/ntfs -o umask=0,nls=utf8

след което може да го добавим и в /etc/fstab

/dev/sda1 /mnt/ntfs ntfs-3g umask=0,nls=utf8 0 0

Естествено, всеки да си сложи, каквото смята за добре параметри при монтирането…. За най-мързеливите ето и нещо “по-шарено”: ntfs-config.

Днес случайно, ровейки из мрежата за клъстерни решения попаднах на един доста интересен проект: Helmer story - A linux cluster in a IKEA Helmer cabinet. Въпросният шкаф си е най-обикновен канцеларски шкаф (28х43х69 см) с шест броя чекмеджета, т.е. дотук нищо особено. Интересното е, че за скромната сума от $3500 (направо си е нищо, имайки в предвид крайният резултат), въпросният пич (Janne, май на български трябва да е Жан) е направил 186 Gflops-ово чудовище, което му върши перфектна работа за рендване на филмчетата, която неговата компания прави.

С общо 6 броя четириядрени процесора (Intel Quad, Q6600) на 2.4GHz поставени на най-обикновено дъно GigaByte GA-G33M-DS2R/S2, 48 GB RAM (6 x 8GB) и сравнително скромен диск (Seagate Barracuda, SATA2, 160GB) този образ направо е избил рибата! Всичко това е натикано в споменатата по-горе канцеларска мебел за $39. Вярно, че дизайнът, който е “направил” не е най-перфектният, но резултатът е доста впечатляващ!

А представяте ли си, какво му излиза, като напише командата top?! 24 ядра (да не се бърка с бройката процесори)! Ами ако шкафът беше с 8 чекмеджета?!

Официално от вчера е открит сайтът на Язаки България. Самото “откриване” се състоя в изключително тесен кръг (аз и няколко “избрани” компютъра около мен) чрез тържествено премахване (по-точно преименуване) на index.html (появи се under-construction.html за използване при бъдещи ремонти). Винаги и навсякъде съм си признавал, че (вече) не съм програмист. Това с програмирането, не е като колелото - ако не го практикуваш, се забравя. Все пак, при положение, че на времето си имал добри навици и дисциплина, това е от полза. За дизайнът - същата работа. Може и много да си учил за това, как се прави дизайн на нещо, но ако не ти иде отвътре, просто не става. Най-лош резултат се получава, когато програмисти правят дизайн - за подобни изцепки няма смисъл да се дават примери. Човек просто трябва да се поразходи из Интернет и да цъка с език (може да клати и глава, все тая). Сайтът на “Язаки” е правен нито от програмист, нито има професионален дизайнер - сами може да съдите за резултата. Все пак за мое оправдание да напиша, че това си е един най-обикновен сайт, на един най-обикновен завод за автомобилно оборудване. Даже и реклама не може да си направим с него, защото друг клиент освен “Рено” засега нямаме. Основната цел на сайта е една - ако има нещо важно, което трябва да обявим, да има място на което да го направим. В момента, най-основното е набирането на кадри, затова и едно от менютата си е отделено само за това. Просто и ясно, като къпан милиционер.

Основата на сайта обаче, е доста солидна - германският проект typo3. Това според мен (но и според други по-разбиращи) е една от най-мощните системи за управление на съдържание. Хиляди готови модули, собствен (доста гъвкав) език, безброй готови шаблони, стабилно развитие и доста яка общност са само едно от малкото неща, които е typo3. Бях доста изненадан да разбера, че даже си имаме и родно typo3 общество. Системата е изцяло динамична, код и дизайн стоят на светлинни години едни от други, базата данни си е MySQL, Apache пък е web сървърът (какво друго!). Това всичкото си работи перфектно и свети яко, като LAMP-а

Има само една дребна уловка (то няма и как иначе да е, сичко убаво нема) - това е една от най-сложните за разучаване и (може би) за внедряване системи. Мале-е-е-е… само, от началото да знаех, какво ме чака…. никога нямаше да се спра на този продукт. Донякъде се подведох по това, че някои от съществуващите ни вътрешни сайтове са на основата на typo3. Новият сайт на Язаки Европа, също между другото е на тази CMS. Такова яко четене не бях правил от изпита за microsoft професионалист, пък то си беше доста отдавна. Лошото, е някои неща не могат да се наваксат само с четене на документация - както писах и по-горе, има намесени доста “програмистки” бози. Вярно, че може да се пита и по форумите, но това пък отнема доста време - не може да получиш отговор веднага. Абе… гадно си беше - все едно си представете, че някой овчар, да отиде на конгрес на неврохирурзи - отделно почти нищо няма да разбере от лекциите, а ако пък зададе “професионален” въпрос, той ще прозвучи, като нещо от сорта: “… ъ-ъ-ъ колеги… да питам таковата…, що кат му резнах епидоралният хематом и той зе нещо да се гърчи, а? Пък дали не съм засегнал нещо церебелумът му, …ъ-ъ-ъ, то май така си беше….”. И такива подобни… най-лошото е да не знаеш, даже какво да попиташ - вярвам всеки е изпадал в подобна ситуация. Дори и да получиш (смислен?) отговор, той най-често е на професионалният жаргон (на неврохирурзите, примерно) и не ти върши работа. Ако събера достатъчно кураж, ще опиша подробните стъпки за да се получи работеща typo3 система. Голям майтап си беше.

Най-хубавото на всяка една CMS е, че в даден момент може да предоставиш инструментите на някой сравнително грамотен и той само да почне да тъпче съдържание. Такава е и моята идея - след време сайта да си работи без моето участие. Ще добавя малко снимков материал - все пак мисля, че е интересно, как се прави 21 декара завод.

Преди време Дончо написа, как е най-лесно да убиеш блог. Ако си намериш “добра” работа, която да ти отнема средно по 10-11 часа на ден, това според мен е перфектният блого-убиец. Ако добавиш и това, че се намираш далеч от семейството (т.е. не отделяш време на разните му там подробности, като жена и/или деца), то комбинацията “постоянна командировка” и “ненормиран работен ден” са нещо, като “Раундъп” за шириколистните плевели - където мине, след него вече нищо не вирее (така наречената “хербицидна мотика”) И ако всичко изброено по-горе ти доставя удоволствие да го правиш…. резултатът е налице.

Вярно, че пиша рядко, но такова неписане отдавна не бях правил - месец и половина си я бая време. Основната причина е, че след споменатият по-горе “ненормиран работен ден” (разбирай, докато си стоиш на краката) единственото нещо, което ти остава е да удариш една-две бири, да измедитираш половин час пред телевизора и да заспиш. Естествено, в подобна стресова ситуация е нормално да се събудиш в 3 или 4 часа с десетина идеи как да оправиш проблемите, които са ти се стоварили на главата (или ти сам си успял да си натресеш), но по разбираеми причини това не може да бъде реализиро на момента. На сутринта, всяка блестяща идея, която си имал ти се струва сън и дори десетината минути прекарани в тоалетната не могат да ти помогнат да възстановиш брилянтното решение. Гадно си е. И така….. близо два месеца (в самото начало бах пак около три месеца в подобно състояние). Скоро преброих, колко временни администрации имаше заводът: една в “Община Ямбол”, една във “Вакуум ел.системи”, по същото време една в пилотният завод, после тази от пилотният завод се премести на първият етаж в новият ни завод (само 1/3 от него беше готова), после от първият етаж се преместиха на вторият. Накрая тази от “Вакуумни” се премести в новият. За да не се отпускаме, все пак на старото място оставихме отделът от “Човешки ресурси”, които се занимават с наборът на персонал - ей така, просто да се отпускаме прекалено. Паралелно с това производството си растеше (нови линии, нови машини, нови хора) и съответно в краят на годината се премести в споменатата 1/3 готова част. Не знам, но ако в началото на германците им беше обяснено, че закъснение от 7 месеца се приема за нормално, как биха реагирали и дали изобщо щяха да строят завод в България. Така наречените строители (ще използвам партизанското им име “Строй-Инсулт”) просто лапнаха не просто голяма лъжица за тяхната уста, ами направо се опитаха да вкарат лъжицата настрани (ей, то такава уста нема!). Не мога да забравя картинката на няколкото мургави специалисти, които миналата година Август месец се подпираха на лопатите посред голямото празно нищо, където вече трябваше да има вдигнати основните колони и фундамент в едно с изражението на генералният директор за Европа. Околната температура, която и без това си беше около 34-35 градуса, се покачи с още поне един градус и то само от физиономията му. Е, след това нещата горе-долу потръгнаха…. но само “горе-долу”, Жалкото е, че поне в това измерение (доколкото знам), времето не може да се връща назад.

Най-накрая обаче, всичко си застана на местата. След близо два месеца подготовка (март, април) и действително местене (две седмици зор до скъсване), “Язаки България ЕООД” най-сетне започва да прилича на истински Язаки завод. Само да прилича, защото до истинсото ниво има толкова още много вода да изтече… просто не ми се мисли. Все пак, доста от нещата вече са на постоянните си места. Просто не мога да обясня, какъв кеф е да знаеш, че повече няка да се налага да се правят временни работи и кърпежи.

Днес колегите поставят едни от последните телефони, до краят на деня ще е готов и телефонният указател - голямото преместване свърши! Следва удоволствието от работата - XEN виртуализация и малко клъстери.

26-ти Февруари 2007-ма….. За малките деца една година си е цяла вечност, а за възрастните - само миг (за съжаление!). Как си мина това време….. само стой та гледай….. направо ми изтече между пръстите!

Какво научих за въпросната година:

• ако много се наложи, мога да бъда учтив и внимателен с колегите
• мозъкът на човек работи най-добре под стрес. Лошото е, че ако това продължава прекалено дълго, други части на тялото почват да дават “на късо” (стомах, зъби, венци, бъбреци, черен дроб - всеки да си избере по нещо)
• бирата си е вкусна, дори и да си я пиеш сам. Естествено, най е приятна изпита с приятели, на сладка ИТ раздумка, но това не винаги е възможно (за съжаление)
• вече съм убеден, че англичаните говорят най-лошият английски
• седмичните оперативки могат да бъдат и полезни
• ръководителите от най-високо (европейско) ниво също могат да бъдат компетентни (в определени случаи, че даже и по-компетентни! Просто невероятно!)
• германци, португалци, турци, литовци, словаци, украинци, французи (има и други, просто за тези съм сигурен, че участват в нашият проект) и българи могат да работят заедно, че даже и да постигат полжителни резултати - просто трябва да има ясно поставена цел и някой, който периодично да им набива канчето
• “мури”, “муда” и “кайзен” не са само празни и странно звучащи японски думички, ами може да бъдат доста добре прилагани и в български завод
• циганите могат да работят и то могат да работят добре - сега остава да ги научим, че парите, които плащат за данъци не могат да бъдат икономисани (т.е. раздадени “на ръка”)
• колкото и внимателно да караш, винаги може да се намери някой полу-идиот (т.е. толкова тъп, че дори не може и да е пълен идиот), който да те натика в канавката за да мине той
• някои технически подробности в определени и специфични области, т.н. know how (Lotus Notes, cutting machines, label printers, barcode readers) - за мое съжаление това е по-скоро трупане на рутина, отколкото нещо супер ново

Какво загубих:

• една година от живота на децата ми, т.е. те са пораснали с една година без да съм бил ежедневно до тях. Само петък вечер, събота и неделя не стигат - в това съм сигурен
• една година, далеч от жена ми (колкото и да е странно това изречение за някой).

Какво спечелих:

• повече време за четене. Сега чета (имам в предвид не техническа литература) почти всеки ден поне по два часа - преди не можех да се организирам толкова добре
• повече време за слушане на музика (предимно в колата, на път за Пловдив и обратно към Ямбол). Все пак два часа не са малко време. Karunesh, Medwyn Goodal, Oliver Shanti, Prem Joshua, Osho, Jens Gad, Lesiem и още десетки, десетки подобни (предимно NewAge) изпълнители. Честно да си призная, преди година и идея си нямах, колко прекрасна музика има за слушане! Верно, че и преди това обичах Енигма, Ера и Оливер Шанти, но сега…. просто това си е цял един нов свят. Това с музиката май си е повод за един съвсем отделен пост. Хм-м.
• нови приятели и колеги. Вярно е, че навсякъде може да срещнеш приятни и готини хора, друго е обаче сам да се убедиш в това
• пари. Аз все още съм наемен работник, т.е. наемат ме заради това, което умея. Доволен съм от заплатата, не се оплаквам. Вероятно някъде по света (може би и у нас) има хора, които работят за слава, но аз поне засега не съм от тях. Ако работата освен удовлетворение, носи и пари, от това по-хубаво няма. За съжаление, обаче колкото и да ми плащат, това което съм загубил за една година (написано малко по-горе) няма как да бъде заплатено. Така е, някои неща не може да ги платиш в пари (шаблонно, но супер вярно).

Някъде тук бях написал, че не обичам да правя равносметки… Така си е, само че сега забелязвам известно противоречие. След толкова писане, поглеждайки нагоре вече ми е жал да го изтрия. Е, нека да остане… Може пък след време това да ми потрябва, ей така, просто за да си припомня, какво съм си мислил след една година в работа за Язаки.