Хареса ми как слънцето стои на лакътя на Лила - простичко и някак естествено. Още едно допълнение на колекцията от картинки върху хора:

И ето и татуировката на врата, която също й стои много добре:

Представям си се: целият в бяло, крачещ спокойно с огнемет в ръка из сграда пълна с политици и държавни служители, рецитирайки Гео Милев:

обичам горящите здания
- сред ужас, и вечер, и буря -
и техните страшни сияния
на стари канали в лазура

Единствено не мога да реша, от коя сграда да започна? Министерски съвет, народно събрание… от коя? Ето малка анкетка, за да науча вашето мнение:

• Народно събрание
• Министерски съвет

На 17.07.2008 Комисията за регулиране на съобщенията взе решение да регистрира “СЕП България” АД като доставчик на удостоверителни услуги.  Интересно е да участваш в създаването на такъв доставчик, но още по-интересни са новите начини за използване на електронния подпис, които скоро ще са възможни.

Някои неща, които ми направиха впечатление във Варна като град.

Трафикът е успешно регулиран - много улици са направени еднопосочни, движението е канализирано и светофарите явно са успешно синхронизирани. Със “задръстване” във Варна се означава около 5-10 минутно запушване на някои от светофарите.

Градът с най-широките булеварди. Не е само заради трафика - най-вече ми хареса заради достъпа до слънчева светлина. “Графа” между “Солунска” и “Алабин” си има своя чар, но слънцето кара хората да се усмихват и пречи на специфичния сивкав тен на офис-човечетата.

Гледка към морето - вероятно се дължи на добър градоустройствен план фактът, че няма много сгради, които да пречат на стоящите зад тях да виждат морето или да им правят “завет”. Благо, което е доста добре разпределено.

Градът с вероятно най-скъпите таксита. Едва ли има смислено разстояние за по-малко от четири лева, а има маршурти до околните курорти, печалбите от които предразполагат таксиджиите да качват и стопаджии по пътя наобратно.

Чисто е и се чисти. С учудване забелязах, че няма контейнери и валящи се около тях боклуци по големите улици. Контейнерите са в малките пресечки и явно са достатъчни на всички.

Камери по кръстовищата. Много са и се виждат. Не обичам да ме снимат и да не ми дават снимките само на мен.

Варна може да е пример, че някои неща могат да се направят по-добре.

Находка от морето - контрабас и женски вокали:

• Come together
• I will survive
• Roxanne

Не можах да намеря изпълнението на Like a Virgin, с което спечелиха не само мен.

По принцип, пия чисто. Никакви комбинации и коктейли, не обичам лед и разни други неща да ми плуват. Но благодарение на Захари - внимателният и учтив барман на “Макалали” във Варна, реших да разбера какво съм пропускал досега. Няма начин да разбера какво всичко за всичко и затова се насочих към частния случай на коктейлите с ром - предпочитаното ми лятно питие.

Ето кратки бележки за изпробваното досега, по хронологичен ред. Вие сте големи хора и ще може да си намерите сами точните съставки, ако ви интересуват.

• Май тай - два вида ром, сладко и приятно. Вървят по няколко един след друг.
• Дежа вю - сладко с нещо зелено. Мина и замина - може и да се сетя за него след време.
• Лудият доктор - вкус на грейпфрут, тръпчиво и се пие бавно и спокойно. Утолява жаждата, особено третия.
• Пиня колада - сладка пяна без лед. Прави приятни няколкото минути, които заслужава да му отделите.
• Фифа - касис и още няколко несладки сока - предразполага да го пиете бавно. Жаждата не се бори със сладки неща.
• Талия - портокалов фреш, може би и малко лимон - освежава по много приятен начин.
• Куба либре - с кола, но пък за сметка на това с лимон. Твърде популярен, за да не го пробвам.

Моето предпочитание решително е към несладките комбинации, с изключение на “Май тай”, който ме подтикна да експериментирам. В крайна сметка - гледката към плаж с всички голи жени е добър повод да си взема нещо за пиене и защо да не е нещо ново и интересно.

Asus EEPc се оказа идеалният компютър за път. На размер е и тежи, колкото книга с хубава хартия, интерфейсът е максимално прост, батерията държи, колкото да не се самозабравяте онлайн, с клавиатурата му се свиква изненадващо бързо и мога да пиша в тъмното без проблем. Стои стабилно, изглежда здрав, побира се без проблем във всяка чанта и може лесно да бъде ползван, с колкото и малко пространство да разполагате.

Още не мисля, че е добра идея да имам постоянно компютър с мен, защото това означава да не мога да се отделя от работата си, но пък EEPC е толкова „детски“, че ми идва да го ползвам само за удоволствие. Като се замисля, не само работата, а и немалка част от приятните ми неща са свързани с интернет и това компютърче позволява да си правя хубаво, без да се потя с раниците за лаптоп.

Все хубави неща мога да кажа за него, но може би това е и защото съм бил все на хубави места и хубави неща са ми се случвали, докато съм бил с него. Дали ще е в някой бар до плажа, в хотелска стая или в парка, малкото нещо прави по-хубаво и по-удобно едно пътуване и ви позволява да сте повече време навън, и да удовлетворявате по приемлив начин зависимостта си от компютри и интернет.

Не е правилно да се стои на затворено в такива хубави вечери. У нас е задушно и се оказа много добра идея да се изнеса в парка “Заимов”, където седнал на пейка да ползвам безплатния безжичен интернет, докато вятърът духа приятно. Моите благодарности на Optic-com и община “Оборище” за услгата!

Някой помни ли точно от кога и защо официалното обръщение стана господин/госпожо от другар/другарко? Какво е събитието, което определи промяната в обръщението и има ли някакъв акт, с който бе наложена?

„Техният абсолютен свят“ (трябваше да) е добавка/plugin за WordPress. Нейна цел е да удовлетвори някои коментиращи, които използват възможността за публикуване на коментари, като не добавят нищо в разговора, а по-скоро имат за цел да създадат някакъв вид лошо настроение.

Моето обяснение за поведението на тези хора е, че имат нужда от внимание и се стремят да го получат под формата на някаква реакция на написаното от тях. Това са така наречените „тролове“, които се хранят от емоциите, които предизвикват. Троловете се морят с мълчание и за мен никаквата реакция на казаното от тях е най-доброто поведение. Дори и изтриването на написаното те считат за реакция и затова считам, че е добра идея те да бъдат оставяни да си живеят в техния абсолютен свят.

В техния абсолютен свят написаното от тях достига до много хора, които го прочитат, изпитват емоция и в най-идеалния случай — реагират. Те имат нужда от тази илюзия и целта на идеята е да не им я отнема, но като държи останалите извън техния абсолютен свят. Целта се постига, като коментарите на троловете не се трият, но се поставят в особен режим, в който те са видими само за самите тях.

По този начин и публикувалият коментара е казал каквото има да каже, вижда написаното публикувано сред другите мнения, но и е затворен в неговия си абсолютен свят. Може би понякога тролът ще преодолява защитата и ще попада в света, където неговите мнения не са видими, но според мен този конфликт на реалностите единствено ще го накара да предпочита своя свят, където същестува.

Идеята трябваше да се реализира чрез нарочна добавка, но ме мързи, а и WordPress има функционалност, която позволява да се осъществи в голяма степен без допълнително писане. Използвам механизма за модерация, като в Admin->Settings->Discussion->Comment Moderation идентифицирам трола по един или няколко признака и така неговите коментари са винаги автоматично отделяни. В представянето на коментара съм премахнал идентификацията, че коменарът е задържан и той изглежда като всеки друг нормално публикуван коментар. Механизмът за филтрация може да не сработи веднага, но тролът няма как да знае. Простичко е и мисля, че ще работи.

И така — мили тролове, добре дошли във вашия абсолютен свят. Дали се намирате в него, или сте в реалността — няма начин да разберете.

Заболя ме устата сам да го казвам и затова се синхронизирам с жените около мен да изразяват от мое име отношение към действителността:

Това явно е тенденция, или поне по морето. Бившите силови дейци все повече инвестират в проекти, които ще бъдат ползвани и за благото на по-широк кръг лица. Спортни площадки, зелени площи, дейности по поддържане на чистотата и подобряване на инфрастрктурата. Проекти, които не са на загуба, но с видимо по-малка печалба от сделките, с които сме свикнали да ги свързваме.

Прави ми впечатление, че не се афишират като личности, а по-скоро се стараят да свързват имената на законосъобразните си начинания с тях. Ако хората са доволни и мислят за бившите мутри с добро, това ще е добро и за бизнеса. Може и това да е начин за по-добро общество.

Каварна ми хареса. Не знам дали се дължи само на кметъла Цонко фон Каварна, или София ми е свалила критериите, но на мем ми направи много добро впечатление.
Улиците са чисти, линейките - нови, по главната улица жени бутат колички, а по кафенетата няма мрънкащи типове, които пият трето кафе в 11 на обяд. Много неща в този град създават усещането, че се работи услено за негово добро. Дано да има повече такива хора.

Още един експеримент, който показва колко лесно може да се превърнем в чудовища. Подробна страница в българската wikipedia, ясно написано есе на ръководилия занятието и дори телевизионна адаптация.

Днес седнах на пейка до двама униформени полицаи. Да ни е честит празника на МВР!

Забавлявм се с реакции на вчерашните взривове. Ето някои:

• “Времето в София е слънчево с прегърмявания.”
• “Президентът Първанов тази сутрин бе на лов. Уцели склад.”
• ” - Как сте в столицата?
  - Бомба!”
• “Ще избухваме ли?” | “Ще правим ли Челопечене?” през eenk
• Плакат на Biohazard през Комитата
• “Добре, че бяха иконите!”

Някой да е чул нещо, което да му е харесало?

Началникът на генералния щаб на непобедимата българска армия се оплаква на журналистите, че полицаите не го пуснали до складовете. Не го пуснали, маминия сладък! Ако това са истинските му думи, аз съм го разбрал грешно.

BGRun — обиколката на България с тичане е завършила успешно! Искренoто ми възхищениe за Божидар Антонов, който успя да го направи!

От много години все искам да отида да посрещна слънцето на морето и все има нещо по-спешно или по-важно, което си заслужава да бъде жертвано за някакво море и хипарска песен. Същото е и тази, година с една разлика. Разликата се казва Стоян Мишинев, който с типична безстрашност и хладнокръвие шофира цяла нощ, за да стигнем до морето.

В понеделник, след работа, вместо отново да се подмотвам държейки чаша на различни места в София, пътувах усмихнат. През Пловдив, покрай Бургас, кратко спиране във Варна и чак до скалите на Камен бряг. На Камен бряг се бяха събрали всякакви хора, които се забавляваха пеейки, пиейки и натискайки се по чукарите. Тази снимка, според мен, илюстрира общото настроение:

Пристигнахме призори, когато идващото светлината на идващото слънце вече се отразяваше в ясното небе. Диска на слънцето се показа заедно с алармата, която твърдеше, че трябва да ставам, за да се трудя. Не и този път. В този момент на сцената запяха хората от Uriah Heep и всичко си дойде на мястото - на Джулая с Юрая, морето - спокойно, а хората - усмихнати.

Слънцето се показа, Юрая попяха още малко песни за любов, докато аз разглеждах паметните плочи на скочилите от скалите на Камен бряг. Все млади хора с искрящи погледи и нито една жена сред тях. Погадах какво е накарало тези хора да изминат разстоянието до това отдалечено място, за да сложат край на живота си и поехме наобратно. Отбихме се до Калиакра, изкъпахме се в морето до Златните и тръгнахме назад към “действителността”.

Винаги досега ми е вървяло или с парите или с жените. Не, не харча пари по жени - просто още едно доказателство, че пълно щастие няма. В тази връзка - бонусите ме плашат.