Получих коментар към вчерашната ми публикация за Mac OS X, който там стои малко извън темата и би отклонил дискусията в друга посока (ако се получи такава), затова реших да отворя нова. Ето го и него:

Много ми е любопитно какво мислиш за критиките към Apple, че те само вземат от отворения свят (свободен като в BSD) без да връщат нищо обратно. Аз мисля, че са основателни, и като имам пред вид специфичния хардуер, относително високите цени, склонността към vendor lock-in и напоследък опитите да контролират дори съдържанието (откровен DRM в някои техни продукти), не бих си купил нещо тяхно. Те са по-зле и от Microsoft в това отношение. Напомнят ми на тях и по предимството на шаренията пред съдържанието, макар че в случая с Apple, под капака стои нещо много по-добро.

Ябълките са сладък продукт, гладък отвън и месест отвътре, с unix-ки семки, но на тези пектинът им е вреден за храносмилането. Та, емоционалната ти привързаност към Apple наистина ли е по-голяма от вярата ти в правото на всеки да бърника софтуера до bit, да подменя хардуера както намери за по-евтино и да си ползва съдържание на воля?

Ами мисля, че критиките са основателни в голяма степен. Честно казано даже извън сферата на open source-а са повече. Много би ми се искало, а със сигурност и на много други хора, цялостното поведение на Apple в няколко посоки да бъде коренно различно, но уви нещата не стоят така.

Apple по дух не е open source компания. Точка. Това е истината. Да - има заигравки в това отношение, има и прилично участие в някои проекти, но с това нещата приключват. Вярно е, че човек може да получи кода на Darwin или Xcode, но обратното връщане на някакъв код, поправящ някакъв bug или пък да добави нещо друго ще трябва да мине през тежката процедура на фирмата, ако е късметлия да спечели вниманието. Резултатът е, че общност така се заформя по-трудно. Тук обаче следва въпроса дали Apple наистина иска такава общност? Mac OS X не е нито Linux, нито FreeBSD и моделът на Apple очевидно е друг. Darwin е open source, но Mac OS X е комерсиален Unix. В същия момент нека не пропускаме добавките на Apple към ключови проекти за всички като gcc и CUPS. В момента реално CUPS е собственост на Apple, но не престанал да бъде GNU GPL. Да - някой ще каже, че те участват там, където им е стратегически важно, така е. И какво - всеки се занимава с това, което му е интересно или важно - дори open-source разработчиците. Не виждам Apple да е прегазила някой лиценз или правила. Много хора ревнаха и срещу Red Hat, когато те решиха да правят само enterprise дистрибуция и да не я разпространяват бинарно без заплащане, но е факт, че open source лицензите не го забраняват. Darwin, CUPS, добавките към gcc не са нищо. Да, Apple може да връща повече на общността, но реално не е задължена да го прави - това е морален въпрос на жест и добра воля.

Много open source потребители също не връщат нищо на общността. Познавам хора, които използват open source, защото е далавера. Не са дарили 5 лева на никой проект, не са си купили t-shirt-ка даже. И могат да не го направят никога. Това е въпрос на жест, усет и благородство. Те, както и Apple нямат тази доза благородство. Това не ги прави по-важни или по-маловажни части на обществото. Нито по-лоши или по-малко смислени хора. Просто в тази посока толкова могат.

Не съм съгласен обаче за специфичния хардуер - първо не виждам какво му е специфичното - всеки хардуер е специфичен сам по себе си. Особено пък Mac-машините днес не са много по-различни от кое да е PC. А и дори да са специфични къде точно е проблема? Да вземем да спрем IBM да продава mainframe-и щото им е специфичен хардуера ли?

Или проблема е там, че Mac OS X не върви на друга платформа? А кой комерсиален Unix върви на друга платформа - и какъв е смисъла? AIX e направен за IBM, HP-UX за HP, Sun размислиха за Solaris не за друго, а защото видяха дебелия… Концепцията на Apple за обвързане на хардуера със софтуера е повече от успешна и стратегически правилна. Може да не изглежда гот през open source поглед и мислене, но иначе си е в десятката и е ключова за успеха им днес. Крайния брой варианти на хардуер значи, че всяка машина си има своята версия и като хардуер (не само като софтуер) и има известен брой модификации, което значи улеснена поддръжка понеже версията на софтуера X с версията на хардуера Y има такъв и такъв проблем, който се решава ето така.

За измъкването на Apple от голямата им криза беше ключово именно това, което виждаме днес - две серии лаптопи - потребителска и профи. Окей отскоро има и трети вид - въздушния - нека го наречем lifestyle серия, макар да е само един засега. Две серии десктопи - iMac и Pro. Толкова. Семпло и ясно. Apple се докара до дъното преди време именно с кошмарното си портфолио, пълно с какви ли не глупости. Майкъл Дел тогава се бил изказал, че най-умното което би направил ако е в Apple е да я закрие. Сега му предстои всеки следващ ден да се страхува от Apple.

Когато се поставя въпроса за Mac OS X върху други PC-та би следвало да се отчита факта, че дълги години Apple е възпитавала различен тип потребители, които не искат и да си помислят за драйверната лудница на PC-света. Те са свикнали, че всичко около тях просто работи. В голяма част са избрали Apple, именно защото не искат да са компютърджии, а само потребители. Mac OS X върху други компютри би означавало поддръжка за необозрим брой хардуерни модификации и друг вид бизнес - продаване на операционна система. Аз твърдя, че Apple де факто не е в бизнеса с операционни системи - Mac OS със или без хикса отзад винаги е била системния приложен софтуер за оживяване на продуктите и. Apple от известно време дори не се казва вече Apple Computer, защото реши дори, че бизнеса с компютри е вече минало и изхвърли втората думичка.

Всъщност който иска може да си слоби хакинтош и да си търкаля Mac OS X - не е официално, не е по правилата, няма поддръжка, но не съм чул някой да е пострадал от това. Нито Apple да пречат - а могат да го направят лесно и елементарно. Може би, защото обикновено експеримента приключва с идеята - абе аз що се ебавам, а не си купя истински Mac…

И тук идваме до темата за високите цени, за която вече съм писал. В момента блогвам това от най-малкия модел MacBook (последната най-актуална модификация), който струва 2000 лв с фактурата и ДДС-то. Този смешко е повече от два пъти по-производителен от другия ми лаптоп, който струва почти 4000 лв. Мисля, че това е достатъчно по темата за високите цени.

За vendor lock-in - това го прави всеки vendor - ще се лъжем ако си твърдим обратното. Това го прави и Google даже. Някой обаче кара ли насила хората да си купуват Mac? Някой кара ли ги да поверяват целия си живот и личен свят на Google? Днес един приятел по повод Google каза - аз просто съм им се предал… те ме притежават… Честно казано - мен повече ме е страх от Google отколкото от някакъв хардуерен vendor, който ми предлага много добре подбран хардуер на добра цена и на който вървят още купчина операционни системи.

Между другото и моята поща е в Google, нищо че си имам собствени машини, хостинг и т.н. Причината е, че по-добра anti-spam технология в действие не съм виждал. Откакто използвам Google просто се родих… И си поех риска да ме притежават… за да притежавам повече време за себе си.

Дали ще си купи нещо тяхно или не заради някакъв морален или емоционален бойкот е право на всеки. Аз не виждам нищо лошо в това да имаш читав хардуер под пръстите си. И между другото Linux работи прекрасно върху него. Имам предвид native. Даже за Windows разправят същото, но не съм пробвал лично.

Та най-накрая да отговоря на Големият въпрос, заключен в последния абзац по-горе, който толкова много хора ми задават под една или друга форма - аз Linux, open source и creative commons фенът - как така толкова си падам по това подозрително и доста затворено нещо.

Отговорът е в гледните точки - аз съм фен, мечтател, някакъв IT експерт, фотограф от време на време и сигурно още хиляди други неща. Нека вземем фотографията - моите снимки в Интернет са свободни до една. Даже не участвам във форуми, защото не съм съгласен с правилата третиращи авторските права там. Което обаче не означава, че харесвам всичките си снимки. Нито пък това че са свободни ги прави по-хубави. В същия момент харесвам снимки на хора, които са толкова затворени и консервативни откъм споделяне на творчеството им, че не може да бъде повече. Не споделям мисленето им, но се възхищавам на креативността и творбите им. Това, че техните неща не са open source не ги прави по-слаби и по-лоши като творби.

Нека оставим фотографията и надникнем в бизнеса - аз съм професионалист - никога не съм споделял колко тъпо съм се чувствал, когато на всякакви публични форуми различни FOSS ентусиасти, обзети от емоцията да докажат, че софтуерът с отворен код е всесилен и непобедим са говорели какво ли не… Неща, които всъщност са твърде условни и според обстоятелствата. Никога не съм споделял как клиенти на доста изявени в open source средите у нас хора след това не са давали дума да им се обели за open source заради хипер-мега-ултра непрофесионалното отношение - минал някой фен - пуснал нещо през пръсти и си отишъл с мисълта, че е боцнал още една чертичка в тефтера на покръстените в правата вяра, а всъщност е направил мечешка услуга и на клиента си и на идеята по принцип, понеже не е бил достатъчно честен да му признае някоя дреболия, или да осмисли, че няма универсални решения и 100% open не бива непременно да е самоцел.

Имал съм клиенти, на които съм казвал, че open source не е за тях, нищо че на пръв поглед имат възможност за миграция. На други пък нямаше да бъде по-евтино, както ги бяха прилъгали. Имам и клиенти дето на пръв поглед са толкова затворени откъм технологии и приложения, че трябва да си луд да се пробваш дори да ги местиш на open source - но съм ги местил - и сега с топ не можеш да ги върнеш обратно, но ситуацията и предпоставките са били в десятката…

Бизнесът не е емоция, нито да отидеш и да заблъскаш с чука и теслата. Бизнеса е подход, преценка, анализ, изводи, алтернативи, претегляне на варианти, доверие - много неща… Твърде елементарна е в този контекст фенщината - open source на всяка цена - винаги е по-добре. Винаги… ама другия път…

Хайде пак към фотографията - не може да се работи фотография с open source например - имам предвид от определено ниво нататък, а не любителски снимки. Не става и може да не става и никога - религиозен проблем - парадоксално е, но единственото възможно цветно пространство, което свободния софтуер може да ползва е това на Microsoft и HP - т.нар. sRGB - сигурно са забравили да го патентоват и закатинарчат едно време ;-) Всички други са vendor-зависими, суровите формати да не говорим, OpenRAW е за погребване. Поддръжката на многобитов цвят е горе-долу… Харесва ми или не - такива са фактите. В този контекст да препоръчам Linux за фотография (за FreeBSD да не говорим) на професионален фотограф е просто несериозно. Да - може да се работи фотография с Linux - аз мога, доста хора могат, но е компромис - дори и аз не искам да го правя - Linux и FreeBSD са силни в други неща - ще ги използвам там, където са добри без цената на компромиси.

Та това е моят отговор - когато съм професионалист не мога да си позволя фенщина - ще препоръчам и Microsoft щом това е най-правилното. Или комбинацията която трябва да бъде сглобена. Когато съм мечтател ми се иска всичкия софтуер да е open source, да няма авторски права, юристите, полицията и крадците да не съществуват и всички хора да се харесват и обичат, но не мога да съм мечтател непрекъснато… Когато съм фотограф искам най-лесно и бързо да стигна до този вид на снимката ми, който имам в представите си и да ми остане повече време за още снимане или за нещо друго…

Аз нямам вътрешен конфликт да харесвам различни неща. Вярата ми в правото на всеки да бърника софтуера си е голяма. Емоционалната ми привързаност към Apple всъщност не съществува - харесвам нещата им - не компанията. Според мен третирането на софуера с отворен код като свещена крава е дълбоко погрешно и дори отблъскващо. Пречупването на всяка мисъл a priori през анализа - отворено-затворено - и съответно - добро-лошо… е въпрос на религия, а при мен винаги водещо е рационалното. А най-важното е хората да нямат пречки пред избора си, да нямат пречки да подбират инструментите си за да творят - това е свободата - изборът… дори този да избереш да те притежава Google… Защото и софтуерът и хардуерът са само инструменти за създаване на други инструменти, полезни неща или такива каквито доставят удоволствие…

Не харесвам Джобс - за мен той е повече гъз, отколкото идол - ако се върна към тезите си от вчера, но с голям кеф гледам презентациите му - дори само заради онзи негов кретенски поглед с блясъка в очите, когато вади поредния фокус от шапката си, доволен от създаденото. Същия като на Столмън като се разгорещи да приказва, даже го мярнах и в очите на Лари Лесиг на една вечеря, въпреки умората му от три лекции през деня и сдържаният му темперамент и характер. Блясъка на креативността, на Създателя… и тогава не е нужно да ги харесваш… ама никак…

И накрая нещо твърде лично. Аз съм обикновен хетеросексуален мъж, но преди известно време имах връзка с бисексуално момиче. Не бях във възторг от факта, че тя си пада и по жени, но всъщност я обичах истински и не по-малко или различно отколкото момичетата от другите ми “нормални” връзки. И когато се чудех дали да започна тази връзка предвид горните обстоятелства бързо стоплих, че нейната двойнственост всъщност не бива да възприемам като изневяра. И ни най-малко не съжалявам, че тази връзка е част от миналото ми.

Това е което имам да казвам - като open source фен, професионалист и каквото още съм. Харесвам свободността на Linux (и на *BSD, но се случи Linux да е по-голямата ми страст), харесвам и Unix, нищо, че в голяма степен не е свободен, харесвам и Mac OS X - вероятно най-добре направения Unix-десктоп - даже desktop въобще… Всъщност харесвам Linux защото е свободен, но и защото е Unix-like. Един свободен Windows не би ме развълнувал по никакъв начин. Падам си по добре работещ хардуер, но в къщи трудно влиза mainframe, имам оригинална бутилка с Free Beer пред очите ми (мерси Тони!), която стои на секцията в хола ми, но пия най-често closed-source Tuborg или Шуменско (нищо, че съм от Пловдив), от три дни ходя на работа с бял лаптоп, нищо че в офиса всички други са черни и… дори някога бях влюбен в бисексуално момиче…

И за мен проблеми с всичко това - и каквото и да е останалото - няма. Ако някой го мъчи някаква драма - вече специалисти има всякакви - и психиатри също… Но съм съгласен, че пектинът е шибано нещо - хем причинява запек, хем ти оправя перисталтиката на червата - иди го разбери за к’во се бори…

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Reader’s corner: Какво мисля за Apple

Този сайт вече e с почти валиден код след промените през уикенда. Поне там където няма коментари, понеже остана да поправя само поддръжката на gravatar-и. Продължавам да се дразня, че си купуваш с желание дизайн-template от професионални дизайнери и кодери, който се нуждае от още няколко часа дебъгване, подкарване и валидация, но повече ме подразни факта, че гигант като YouTube предоставя на потребителите си невалиден код за embed-ване в техните страници. Коментарите са нецензурни, затова ще си ги оставя за себе си.

Следващият път, когато взимате от YouTube код за да пуснете клипче във ваш сайт вместо това, което най-вероятно ще изглежда подобно на тази боза:

<object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/E6dVfYGTyFw&hl=en&fs=1"></param><param name="allowFullScreen" value="true"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/E6dVfYGTyFw&hl=en&fs=1" type="application/x-shockwave-flash" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>

и което не е валиден XHTML, използвайте това, което е равносилно на горното, но отговаря на правилата:

<object type="application/x-shockwave-flash" data="http://www.youtube.com/v/E6dVfYGTyFw&amp;hl=en&amp;fs=1" style="width:425px; height:344px;"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/E6dVfYGTyFw&amp;hl=en&amp;fs=1" /></object>

Да не говорим, че на всичко отгоре е далеч по-кратко и елегантно…

Разбира се, ако останалият код на страницата ви не е валиден, упражнението няма особен смисъл.

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Валиден YouTube код

Денят, в който Apple обяви най-добрите си финансови резултати за тримесечие в своята история, може би е възможно най-подходящ да започна своята поредица от публикации за Mac OS X. Причините да го направя са няколко. От една страна са симпатиите ми към всеки Unix, от друга фактът, че моят първи сблъсък с компютрите беше с една машина на Apple в началото на 80-те години на миналия век (леле колко отдавна звучи - бях в първи клас - даже лятото преди това) и понеже този сблъсък предначерта целият ми живот дотук няма как темата за мен да не е напомпана с емоционална романтика.

Има и чисто прагматични причини. Струва ми се, че тази операционна система (ОС) не е позната добре дори на масовите и потребители. Това е интересен парадокс - дали заради факта, че основната идея зад нея е тя да бъде наистина лесна за употреба, дали защото тя просто работи добре и на човек не се налага често да гледа “под капака”, но болшинството потребители на Mac OS X често не слизат по-надълбоко от ежедневната рутинна употреба. В това няма лошо, разбира се. Работата на една операционна система е просто да работи така, че да предизвиква възможно най-малко внимание към себе си. Макар, че пословичния “сексапил” на Mac OS X със сигурност би могъл да бъде наречен всякак, но не и незабележим. Повечето книги посветени на ябълковата ОС също не стигат по далече от обяснения с картинки, а под привлекателната външност на Mac OS X тупти един наистина мощен двигател, с интересни характеристики, които заслужават внимание. И не на последно място - има твърде малко информация на български език за тази система. Със сигурност в пъти по-малко, отколкото за Linux дори.

Няма да стигаме до програмен код, но макар обикновено да се старая да пиша популярно, на моменти може да задълбавам в терминология по-трудносмилаема за класическия потребител. Не знам колко на брой ще бъдат тези публикации, нито кога точно ще се появяват - това ще разберем заедно ;-)

Често за Apple, Джобс и Mac се говори с клишета, а клишетата са възможно най-неподходящи за толкова противоречиви субекти и личности от технологичната история на човечеството. Apple е обичана и мразена, заклеймявана и подигравана. И за всяко нещо има защо. Култът около Стив Джобс също има своите причини, макар и за него мненията да варират от гъз до идол. И пак всичките да са верни.

Всъщност не е нужно да харесвате Apple за да забележите креативността и особения дух зад тази компания. Вниманието, с което са сътворени продуктите и, включително в най-дребните детайли, впечатлява с мисълта, мерака и емоцията вложени в тях. Със сигурност идолизирането на Джобс на моменти е смешно, но също така е факт и че именно този човек е дълбоко в сърцевината на компанията си, което е рядко срещано днес от CEO от неговия ранг. Другата истина е, че това което сега наричаме Mac OS X в голяма степен съществува и заради него, инатът му, комбинативността и неговият нюх, даже и когато не беше част от Apple, или дори май най-вече тогава.

Mac OS X всъщност е един уникален микс. Mежду другото правилното произнасяне е мак ос тен или мак оес тен - макар заигравката с буквата Хикс и Unix да не е непреднамерена - хиксът тук означава десет, т.е. на английски ten. Макар и да може да се каже, че това е отрочето на брака между Apple и NeXT, истината всъщност е много по-дълбока заради директното и косвените влияния на твърде много компоненти вътре и наоколо, софтуерът с отворен код, корените на Unix и какво ли не.

За да оцени човек многоцветността на този микс трябва поне малко да познава корените и историята около забъркването на закваската за Mac OS X и затова започваме накратко с тях.

Забавен факт е, че Apple е основана точно на 1 април 1976 година, но ще прескочим ранната история на компанията, подробности за нея има навсякъде, за да се фокусираме някъде в края на 80-те и началото на 90-те. Macintosh е вече факт отдавна, Джобс е отстранен от борда на директорите на Apple и напуска компанията за да направи NeXT, а Microsoft точно е сътворила Windows 3.x.

Малко преди това историята разказва как на един епълски брейнсторминг за обмяна на идеи за бъдещето хората започнали да записват хрумванията си на три цветни карти. Едната била синя и там отбелязвали какво трябва да представлява следващата операционна система. Това, което са написали там светът видя реализирано като System 7. На втората карта, която била розова записвали по-смелите концепции - в резултат по-късно IBM и Apple създават обща компания, наречена Taligent с идея да генерира обектно-ориентирана среда (всъщност първия замисъл е бил за операционна система). Реализацията е била наречена CommonPoint и по-късно бива втъкана в повечето съвременни OS, които познаваме и до днес - AIX, HP-UX, OS/2, дори Windows 95 и NT. Едно сечение от функционалност на по-ниско ниво на CommonPoint било наречено TalOS (Taligent Object Services) и по-късно ще се завихри около версия 3.0 на ядрото Mach, което е друг крайъгълен камък в историята. През 1995 IBM изкупува цялата Taligent и розовите мечти на инженерите на Apple се материализират само в отблясъците, които по-късно ще намесят Mach-ядрото в играта.

На третата карта, която била червена и която както някой се изказал там била “по-розова и от най-розовото” записвали най-авангардните мечти. За жалост след две авантюри на Apple - едната с Novell за портване на Mac OS (това още не е Mac OS X !!) върху Intel x86, наречен Star Trek и проектът Raptor, който го наследява - компанията решава, че харчи пари за глупости и… спира да го прави.

Междувременно Apple създава през 1988 своята първа POSIX-съвместима UNIX операционна система за Motorola 68k процесори. A/UX е базирана на микс от 4.2BSD и System V R2. Та Mac OS X не е първото упражнение на компанията в тази посока. По-късно даже ще се появи и AIX за Apple Network Server, но това няма отношение към темата за Mac OS X.

Така или иначе към този момент на хоризонта няма яснота какво се случва и каква ще е бъдещата Mac операционна система. Apple лъкатуши между договорки с Microsoft за създаване на Apple-ска OS, базирана на Windows NT и почти купува Be, заради BeOS - пъргава малка многозадачна ОС, която дори работи върху многопроцесорни системи и особено интересно за Apple тогава - върху PowerPC. На практика BeOS е създадена първоначално върху PowerPC, а после бе портната върху Intel x86, а не както тук-там из мрежата се твърди обратното. Основателят на Be всъщност е бивш ключов служител на Apple и това обяснява релациите с PowerPC платформата и наличието на продукт, който би интересувал Apple достатъчно за да купи компанията му. Проблемът обаче се оказва човешката алчност. В отговор на сумата предлагана от Apple за Be ответният отговор е за десетократно по-голяма очаквана цена. След кошмарен пазарлък с по три итерации от всяка от двете страни на последния ход Apple се отказва и насочва вниманието си другаде, към една друга компания, която ще донесе златната кокошка, а Be залиня и накрая Palm я погълна за жълти стотинки.

Другата компания, която привлича вниманието на Apple също е създадена от бивш неин служител. И неговото име е много добре познато на публиката - самият Стив Джобс. Сделката за NeXT е за два пъти по-голяма сума от най-високата оферта на Apple за Be, което дава повод за шегата, че Apple избира План А, пред План Be ;-)

И има защо, което ще видим в следващата публикация по темата.

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Mac OS X: Корените

Fusion е предложението на VMware за виртуални машини върху Mac. Освен, че се явява удобен начин за работа (и експерименти най-вече) с различни операционни системи едновременно, съществуващи стари виртуални машини създадени от конкурентните продукти като Parallels Desktop или Microsoft Virtual PC могат да се импортнат във Fusion безгрижно.

Във Fusion се чувстват прекрасно всякакви Linux системи - аз ползвам RHEL5 и CentOS 5, които работят прекрасно. Fedora не се поддържа официално, но няма грижи с нея, освен необходимостта от преконфигурация на X за работа на цял екран, която без това не е постижима. Solaris и FreeBSD също не са никакъв проблем, единствено досега не съм пробвал Windows, но понеже все пак Fusion за това бе създаден, предполагам, че там драми няма (освен самият Windows сам по себе си).

Вече около месец - Fusion ми се струва най-удобното ми поле за софтуерни експерименти, включително за по-комплексни интеграции върху няколко системи. Единичният лиценз е само $80, включващ и бъдещата 2.0 версия без доплащане.

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

VMware Fusion

Светът на технологиите е едно от най-вълнуващите неща в моя живот и е нормално често да пиша за това. С тях си вадя хляба, забавлявам се, общувам. Приел съм факта, че джаджите около мен са нещо, без което сигурно мога, но не виждам защо трябва да им се съпротивлявам. Интересуват ме и технологиите, които носят (р)еволюцията в себе си. Разбира се, няма как да се задълбочиш в технологиите по принцип - моята селекция са компютърните технологии - тези около Интернет, комуникациите, web, хардуерът, операционните системи (за мен има една операционна система и това е Unix - с всичките и разновидности), софтуерните технологии в някакво сечение… и други разбира се, но в центъра е гореизброеното…

Съответно и тази категория занапред ще е многофокусна, с акценти най-вече върху тези неща. Статистиката дотук показва, че това е втората най-населена с публикации категория в този блог.

Въпреки, че отдавна изоставих писането на суров код, темата софтуер продължава да бъде адски интересна за мен. Дори и в момента, когато заемам позиция, която е силно хардуерно ориентирана, често самоволно се заравям в софтуерна проблематика и с удоволствие се занимавам с това. За щастие и никой не ми пречи да го правя.

Това, за което ще пиша тук занапред често ще има силна релация към софтуерни теми - интересува ме инфраструктурния и приложния софтуер за специализирани бизнес приложения, интеграцията на софтуерни компоненти, софтуерът с отворен код, хибридните системи. Пейо, оценяваш ли пропускането на думичката enterprise? ;-)

На някои хора вече им направи впечатление, че все по-рядко говоря за свободен софтуер, очаквайки именно от мен да продължавам да вея знамената му. Има частична истина. Вярно е, че се оказах сред знаменосците, които проправяхме пътя на свободния софтуер в България. Но за мен това никога не е била преследвана цел. Идея много близка до сърцето ми заслужаваше подкрепа и вложена енергия и аз ги вложих. Не съм изоставил това. Истината обаче е, че аз винаги съм бил войн на концепцията за софтуер с отворен код. Има малки различия между двете, за които съм писал и загатвал не веднъж. В онези първи години, зараждащата се общност около тази тема за софтуерната свобода (реверанс към Zak Greant, който избра да ползва тази фраза на първия OpenFest през 2003-та), не се вживяваше в различията (известна част от хората даже стоплиха за тях едва когато започнаха да прехвърчат първите искри доуточняващи един или друг детайл). Консенсусът беше лесно постижим под наслова “Всички обичат Linux” (и с мержелеещ поглед) “и FreeBSD” ;-) Всяко начало е романтично и розово…

Бидейки няколко пъти в една или друга роля натоварена с лидерски ангажименти в тази общност аз се стараех да балансирам двете течения, да акцентираме винаги върху сечението на общите положителни страни на “отвореността” и “свободата” ако приемем, че това бяха два различни погледа върху едно и също нещо. И смея да твърдя, че дълго време това се получаваше. С набирането на скорост и зрялост обаче това движение беше нормално да се профилира и това се случи. Проблем бе за мен обаче волята за категорична дистанция между свободния софтуер и несвободния, между морално-центрираната концепция за free software и бизнес-прагматиката на open source-а. Появата на Stallman също някак втвърди нещата - понякога си мисля, че това беше възможно най-негативното влияние върху тази общност. И преди съм го казвал, че ми е болно, че в момента на практика няма FOSS общност в България или тя е по-аморфна от всякога. Хубавото е, че FOSS островчетата са повече, хората ангажирани в различни FOSS проекти по света са все повече, така че това всъщност не е лошо. А може би така е даже по-добре. Реално хакерската душа е с поне една идея по-свободолюбива за да има смисъл от единна общност.

Въпреки, че дълбоко уважавам концепцията за свободен софтуер и проекта GNU, моята душа е open source. Аз съм реалист и предпочитам прагматичния поглед над нещата. Истината е, че в нашият свят идеите лишени от бизнес облик и трактовка, колкото и заряд, иновативност и морал да носят в себе си, често могат да бъдат стъпкани дори от нещо посредствено. Затова за мен виталната концепция е тази на отвореността - софтуерът с отворен код е начинът по който свободният софтуер стига там, докъдето не би стигнал иначе. Дори и смесването на компоненти с отворен и затворен код, понякога (всъщност доста често) е предпочитано решение.

Занапред ще има повече публикации на тема open source тук. Паузата беше формална и само привидна - имаше вторични цели, за които ще пиша някой друг път. Всъщност акценти върху отворен или собственически софтуер няма да има. Като човек от бизнеса знам, че когато отида при клиент и той има проблем за решаване, той иска най-доброто и оптимално решение за него, а не по принцип. И не се интересува от съставните му части в детайли (поне в общия случай). Понякога open-source решение е подходящото за него, друг път такова няма, а често правилната смес от двете е успешната формула.

Тук ще пиша за софтуер, който решава проблеми. С необходимия възторг, който свободния софтуер заслужава и който предпочитам да продавам като софтуер с отворен код. Защото решенията и технологиите имат смисъл, когато биват продавани и използвани. Тогава се вижда, че са ценни, полезни, смислени. Всичко преди това са маркетинг глупости.

Знам, че истинските GNUсари може да потръпват от поГНУса, но ще ми простят поне тази игра на думи, иначе аз си знам, че съм религиозно нечистоплътен ;-)

През всичкото това време именно с концепции като горните съм занесъл Linux на места, където преди не можех и да мечтая. Правя го почти всеки ден, включително и днес. Не винаги се вижда - и не бива, но едва ли са много хората в България , които имат пуснати успешни и работещи open source платформи върху толкова уникално разнообразен хардуер от всякакви мащаби. Как се прави - ще пиша занапред. От бизнес логиката, през потенциалните проблеми, до може би най-лесното - техническите хватки, които често не са никак толкова сложни, колкото изглеждат.

Ще пиша много за Unix - на практика всичките операционни системи (без една), които ми се мотаят в ръцете ежедневно са някакъв Unix - AIX, Linux, FreeBSD, Mac OS X… Със сигурност ще пиша често и за тях - основно за Linux и Mac OS X. И докато за Linux вече има купища информация то, за Mac OS X считам, че е силно подценена по нашите географски ширини и има нужда от побутване. Подготвил съм поредица статии за концепциите под повърхността. Много е лесно да си купи човек книжле за Mac OS X и в 99,99% от случаите това ще са глупости от вида щракни там и гледай какво става. Mac OS X има адски много неща под повърхността си, които потребителите и не познават, а страничните наблюдатели дори не подозират. И много много open source…

Не очаквайте нищо хубаво за черчеветата на този URL. За мен това е грешка на природата, която приемам за необходимо зло. Включително в бизнес проектите си. Понеже, човек трябва да познава враговете, полагам сериозни усилия да познавам този враг, но познанието по никой начин не променя гаденето в хранопровода ми. Ако се опитвате да откривате хубавите страни на Windows - пробвайте на някой друг URL - тук със сигурност ще ви разочаровам.

Ще пиша доста за Интернет - такъв какъвто мисля, че трябва да бъде, такъв какъвто мисля, че е бил замислен от истинските му бащи, а не тези, които сега се тупат по гърдите за такива. Често мненията ми никак няма да пасват на mainstream-а. Имал съм късмета да вкуся още като хлапе от романтиката на първите големи машини и първите PC-та, от романтиката на първия Internet, от романтиката на началото на open source-а и се считам за абсолютен щастливец в това отношение. Още си пазя няколко перфокарти. Затова и да изглеждам технологичен фундаменталист понякога - това е моята позиция - нетърпяща възражения доста често. Така и ще бъде…

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Quo vadis: Технологии

Досега старите ми компютри винаги са се озовавали в нечии други ръце - или за тестове или за други цели и никога не ми се е налагало да ги изхвърлям на боклука. Онзи ден най-накрая реших да пенсионирам стария верен bluestar.yovko.net и да го подменя с новата машина, (всъщност купена още миналата година, но покрай преместването ми в новото жилище и купчина други неща) досега чакаше да и обърна внимание и да я пусна в продукция.

През уикенда инсталирах новата машина и преместих нещата, които прецених върху нея. След което обзет от някаква хардуерна геронтофилия реших да се заровя в стария bluestar, преценявайки състоянието му и чудейки се какво да го правя. И докато проверявах вентилатора на процесора, измъкнах и самия него, който пък изпуснах заради хлъзгавата паста, с която беше намазан и той за проклетия падна лошо върху крачетата си. Така за секунда невнимание го превърнах в мъртвец. Предвид факта, че много хора имаха някакви данни върху тази машина (бях раздавал приятелски ftp и shell-акаунти) и може да се сетят някой ден, че им трябват, извадих дисковете и ги прибрах в шкафа. Половината памет преместих в новата машина (понеже можеше) и така реално остана едно дъно без процесор, купчина вехти кабели и една похабена доста кутия. За никое от тези неща нямаше да ми е жал.

Събрах всичко в кутията и след известно умуване (знам, че не трябва да се прави така) я занесох до контейнера за боклук пред блока, защото нищо друго не измислих. Десет минути по-късно видях през балкона как една непозната мургава фигура я отнася подмишница в неизвестна посока…

И все пак - знам какво се прави когато имаш голямо количество техника за бракуване. Но има ли някъде място в София (респ. по-големите градове поне), където можеш да предадеш компютърна или друга електроника за унищожаване - така на дребно - единични бройки, които по една или друга причина са станали ненужни. Наистина ли няма такива пунктове или аз съм пропуснал съществуването им?

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

PC-Recycling

Нямам какво ново да кажа. Рядко сменям позициите си - оставам на своята. Проследих ескалацията на напрежение в локален контекст - по диагонала между блоговете на Вени Марковски [1] [2] и Григор Гачев [1] [2] с тревога. Танцът между популизъм и наивност по толкова значима тема никак не ме изпълни с оптимизъм за бъдещето. Не споделям ентусиазма (макар и разнопосочен) на нито един от двамата. За сметка на това не сто, а 200% заставам зад черногледството на Комитата. Честно казано скандалът на родна почва няма такова значение и както обикновено е по нашенски дребнав.

Иначе на всеки му се случва да греши - и ICANN го прави не за първи път. Това решение обаче събужда един стар и един нов въпрос - вечният е какви хора и водени от какви подбуди взимат решенията в тази организация - това е въпрос на репутация и наистина е достатъчно стар. Новият е още по-тревожен - кога точно ICANN съвсем изостави ролята си на регулатор за сметка на имиджа си на политически-конюнктурна структура?

Решенията на ICANN от вчера само на пръв поглед отварят вратите на други култури в Интернет. Просто защото досега не е имало никаква пречка това да се случва и то е факт. Истината е, че ICANN позволи парцелирането на Мрежата по културен признак (азбука). Изключително безпардонно се отнесе към зародишната идея на Интернет да бъде глобална мрежа за глобална комуникация между всички хора по света. Решението за имена на домейни, а оттам и за имена и адреси на сайтове, адреси за електронна поща и други на различни азбуки (включително кирилица) може и да изглежда като повече възможности за избор и културно многообразие. Само, че би изглеждало така само на хора, чийто сърца не туптят с ритъма на Интернет, като тези на политиците, които ежедневно показват, че не разбират Мрежата, или на току-що прохождащите потребители, които още не са натрупали опит и технически познания. И каквито не би трябвало да взимат надмощие в ICANN.

На мен лично ми е болно, че хора с имидж на Интернет-пионери заплюват с лекота една от най-важните характеристики на Мрежата. Латиницата в имената на домейните няма културен оттенък. Тя беше стандарт за съвместимост, интерфейс за разбирателство. До вчера… Съдържанието е друга тема - латиницата в адресите по никакъв начин не възпрепятства многообразието на култури и изразяване в Интернет. Но ICANN позволи на популизма да вземе надмощие и да бъде пусната по наклонената плоскост на кухи амбиции. За ICANN ефектът не е толкова драматичен - още малко загубена репутация - то остана ли им някаква всъщност…

Останалите обаче имаме проблем… и решение, което е очевидно - а именно да не се пускаме по същата плоскост. Защото цената на празноглавец@майната.ти няма да е толкова смешна, колкото изглежда на пръв поглед.

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

ICANN парцелира Интернет

След отворена обществена дискусия проведена през изминалата седмица БИС няма да одобри проекта за стандарт БДС 5237:2006, който щеше да превърне в стандарт една недомислица - а именно някаква нова фонетична клавиатурна подредба, с достатъчно разменени символи спрямо тази, с която сме свикнали.

Фондация “Отворени проекти” се противопостави на тази идея още преди повече от две години. Предварителна реализация на тази клавиатурна подредба се появи вече във Vista под влияние на създателите на пропадналия стандарт, което дано бъде поправено възможно най-скоро за да не се възпитават безполезни умения у неориентираните компютърни потребители.

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Стандартизирането на смешната фонетична клавиатура пропадна

Понеже смятам да гледам записа преди да заспя, а и тези дни съм се посветил 200% на клиентите си затова само няколко реда…

iPhone 3G е вече факт. С GPS. На абсурдно ниска цена. Осем гигабайтовата версия ще струва само $199. Ще се продава в над 70 държави. Първите 22 от тях са вече известни и най-нетърпеливите сред тях ще могат да се сдобият с нов телефон в началото на юли. За първи път в историята на Apple е фиксирана максимална цена за техен продукт и по света - равна точно на американската, а именно $199. Това го няма в официалния press release, но посетителите на WWDC твърдят, че е казано от сцената. Дано да е истина и България този път да е в списъка. Засега тук я няма…

Рекламният видеоклип…

Досегашните собственици на iPhone ще могат да се upgrade-нат към фърмуер 2.0 безплатно. Тези с iPod Touch срещу десет долара.

.Mac е мъртъв - да живее MobileMe… Push-синхронизация на поща, контакти, storage, календари с мобилните iPhone/iPod платформи и с десктопи под Mac OS X и… този път и… Windows…

Презентацията на нов Mac OS X се очаква да започне всеки момент - слуховете за Snow Leopard се оказаха истина…

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Apple strikes again

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Лисича революция 3 - за един световен рекорд

Две неща, които ми направиха впечатление в днешното блогоизчитане… И двете са свързани с Apple, но не с тях е свързан повода да реша да го акцентирам. Едното е за формулата на конференциите. Понеже и с организаторите на OpenFest миналата година се зачудихме доколко формулата му е актуална на времето - започваме все по-често да дискутираме неща, които вече всички знаят, прочели са, опитали са дори… Дали форматът “конференция” губи значението си и дали не трябва да бъде премислен и развит?…

Ето какво казват Apple във вчерашното си официално изявление, че няма да участват на Apple експото в Париж през септември:

Year after year, Apple reduces its participation in trade shows because there often exists better means of getting in contact with our clients. The growing popularity of the apple.com website permits us to directly touch over 100 million clients around the world in innovative ways.

Италианецът, познат повече с псевдонима си Zibri, благодарение на който всички потребители на iPhone по света, които Apple не е благословила с възможността да се сдобият с джаджата по нормален път, могат да ползват отключен и хакнат такъв. Безплатно! И тези още повече, които jailbreak-ват своя за да могат да инсталират допълнителни приложения (на телефона все пак работи Unix-like операционна система) - т.е. почти всички останали потребители… та той е написал в блога си, че само един от всеки хиляда, които са свалили неговия ZiPhone му е изпратил дарение…

Интересна потребителска психология (или човешка може би)… Плащаш сериозна сума пари за state-of-the-art играчка, а ти се свиди да дадеш съвсем малко кинти на човека, който ти е направил живота с нея възможен и по-лесен… или е достатъчно да считаш благодарността за нещо незначително…

А дали няма и психологическа връзка между двете неща, за които реших да пиша днес?…

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Две неща, които ми направиха впечатление в днешното блогоизчитане… И двете са свързани с Apple, но не с тях е свързан повода да реша да го акцентирам. Едното е за формулата на конференциите. Понеже и с организаторите на OpenFest миналата година се зачудихме доколко формулата му е актуална на времето - започваме все по-често да дискутираме неща, които вече всички знаят, прочели са, опитали са дори… Дали форматът “конференция” губи значението си в наши дни и дали не трябва да бъде премислен и развит?…

Ето какво казват Apple във вчерашното си официално изявление, че няма да участват на Apple експото в Париж през септември:

Year after year, Apple reduces its participation in trade shows because there often exists better means of getting in contact with our clients. The growing popularity of the apple.com website permits us to directly touch over 100 million clients around the world in innovative ways.

Италианецът, познат повече с псевдонима си Zibri, благодарение на който всички потребители на iPhone по света, които Apple не е благословила с възможността да се сдобият с джаджата по нормален път, могат да ползват отключен и хакнат такъв. Безплатно! И тези още повече, които jailbreak-ват своя за да могат да инсталират допълнителни приложения (на телефона все пак работи Unix-like операционна система) - т.е. почти всички останали потребители… та той е написал в блога си, че само един от всеки хиляда, които са свалили неговия ZiPhone му е изпратил дарение…

Интересна потребителска психология (или човешка може би)… Плащаш сериозна сума пари за state-of-the-art играчка, а ти се свиди да дадеш съвсем малко кинти на човека, който ти е направил живота с нея възможен и по-лесен… или е достатъчно да считаш благодарността за нещо незначително…

А дали няма и психологическа връзка между двете неща, за които реших да пиша днес?…

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Психология на бизнеса

“Как и с каква кредитна карта мога да направя плащане в BH Photo”, се пита потребител на един фотографски форум преди три дни, “доколкото разбрах може да се направи плащане от тук в BH Photo, а да се поръча на адрес в USA, дайте малко подробности ако сте запознати”. Един ден по-късно, след специфичното за този форум (и не само) настояване темата да е актуална получава първият отговор “90% от сериозните онлайн търговци в САЩ не приемат поръчки с доставка на адрес различен от посочения в кредитната карта”, което разбира се е напълно невярно твърдение. Десетина минути по-късно друг потребител на форума допълва “Имам познат със златна мастер или виза издаден в България. Беше му отказано да пазарува онлай в УС от БГ.”, твърдение, което може и да е вярно, но със сигурност е частен случай, от който не би следвало да се правят генерални изводи. След което темата започва да се движи опипом около истината и далеч от нея, всеки цитира собствен опит, дори се оценяват едни или други финансови инструменти и съвсем естествено… по форумски се превръща в почти безполезна говорилня…

Това разбира се е само пример, от който също не бива да се правят генерални изводи. Във всеки форум по принцип се намират много полезни неща по темата, за която е създаден. Не винаги прецизно, понякога само уклончиво, но в резултат те са място, където със сигурност се натрупват полезни данни, които всеки според собствените си способности и интелект може да прецени дали да ги приеме, отхвърли или ползва за справка или сверяване на часовника.

Много пъти съм казвал, че недолюбвам форумния жанр - основната ми причина за това е ниския коефициент на полезно съдържание спрямо общия шум. С времето хората в един форум се сприятеляват, започват да се чувстват по-близки или поне се познават повече и докато усещането за някаква общност е хубаво нещо, то прехвърлянето на фамилиарнеченето и в темите на форумите макар и да носи специфично настроение, всъщност не е нищо повече от форумен спам или плява.

С времето модераторите или администраторите на форумите се опитват да обособят отделни раздели за “празни приказки”, но са безпомощни когато такива мнения зачестят в иначе полезна тема, която няма как да разделят на две. Нито пък винаги можеш да прецениш кой коментар е плява и кога ще обърне каруцата в безсмислена посока. Често темата потъва в забрава много далеч от фокуса на първоначалния си замисъл и заглавие.

Появата на такива раздели за празни приказки всъщност имат обратен ефект - те провокират потребителите към специфично поведение за безцелно приказване и в другите теми. А когато модераторите подходят по-грубо те се превръщат в лоши и недемократични тирани.

Всъщност форумният жанр отдавна не спазва никакви правила за нетикет и се е самопревърнал в негово отрицание. Форумите са едно от първите неща, които открива младият интернет жител и често на тази база си изгражда кофти модел за подражание в мрежата. Търсачките във форумите се пренебрегват, защото са очевидно безполезни при толкова много плява. Явява се по-лесно да питаш директно (често нещо, което е втръснало до болка на останалите) вместо да се поровиш и съответно да си спестиш да се чувстваш обиден, когато те наругаят (с основание), че не си положил минимум усилия поне да се огледаш…

Чета и вчерашните истории в Капитал по темата bg-mamma… Интересно е - макар и някак непълно и повърхностно - провокирано от желанието да забравим за проблема. Между другото ако не знаете как да си вдигнете трафика към сайта със SEO-технологии - изказвате негативното си мнение за някой форум (а да не харесвате нещо имате пълно право) и гледайте какво става. През седмица, през която почти не писах, един форум реши, че не съм го обичал достатъчно и… всякакви други източници на трафик, включително блогосферата на Дневник бяха надминати в пъти за отрицателно време. Сигурно изглежда смешно, но всъщност ако се отворим на психология сигурно ще стигнем до много тъжни изводи за силата на негативизма. Все едно… не е ми е за това думата…

Та подобни популярни форуми като photo-forum, bg-mamma и други с техния обем посетители и статус в мрежата е добре да се замислят и за нещо друго и да огледат собствената си градина, преди да обвиняват за всичко вражеската ненавист, човешката злоба и завист или несподелената всемирна любов. Специално за photo-forum, където тематиката му все пак ме кара да му хвърлям избирателно по едно око откакто е online, впечатленията ми са, че концептуалната му модерация е сведена до санитарния минимум. Това със сигурност носи повече потребители, повече трафик и съответно повече рекламодатели, но за сметка на читаво съдържание и ниско съотношение полезност/шум.

Много е лесно да се хлъзнеш по това да пуснеш хората да си говорят глупости - дали аргументацията е на потребителите да им е по-комфортно, да се чувстват по-близки или някаква друга, като да си докарваш повече от реклама, няма значение. Защото това означава провалена концепция. Изпуснат авторитет… Петорно по-трудно е да върнеш нещата в рамки, когато потребителите ти са вкусили от хаоса.

Bg-mamma нямаше да имат проблем с ПИБ, нито ПИБ с тях, Капитал, медиите или блогърите… ако форумът се занимаваше със своята си тема - майчинство, бременност и всичко около това - където предполагам форумът е наистина полезен източник на информация. Ако bg-mamma не дискутираше финансова информация, което не е работа на сайта, а администраторите на photo-forum не позволяваха на техния URL да се занимават със сараите на Доган или победителите на Евровизия със сигурност информацията щеше да е по-полезна и фокусирана. Не, че това не са важни теми - просто не там им е мястото.

Нека не се заблуждаваме, че в стремежа си форумът да има по-по-най статут в някой Интернет парцел администрацията или създателите на подобни проекти не пропускат най-важното - а именно да останат фокусирани в съдържанието си и темата, заради която са стартирали. Превръщането на един форум в място по всичкология или виртуален град-държава в Интернет може да води до все повече такива случки, да не говорим, че те могат много лесно да се провокират и нарочно.

Във времената на новия уеб the content is the king и днешните форуми изостават сериозно от осмислянето на този факт. А в ръцете на техните създатели и потребители е изборът дали ще им е уютна ролята на чалгата на Интернет пространството.

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

За първи път в тридесет и две годишната история на Apple, почти цял месец преди началото, всички места за WWDC са продадени. И това не е експото, което традиционно привлича вниманието на всички заради очакванията за нови джаджи или нови модели на добре познатите вече маниакални продукти на компанията. Въпреки това над 5000 души от цял свят за отрицателно време разграбиха всички входни баджове за едноседмичната конференция за разработчици в Сан Франциско и плачат за още. Типично за Apple решението е простичко - всяка лекция ще се продава през iTunes веднага след записа и ;-)

Отново Джобс ще открие събитието с традиционната си keynote презентация, която този път изглежда твърде ясна, но с Джобс и Apple нищо никога не е сигурно, докато не се случи. Така или иначе почти е сигурно, че ще видим новия iPhone 3G, на който вчера дори изтекоха снимки в мрежата. Иначе SDK-то и бетата на новият firmware 2.0 вече бяха представени и не са новина - на конференцията се очакват финализирани. Носят се слухове и за допълнително устройство, ориентирано към бизнеса - нещо като по-голям iPhone или таблет, но предстои да видим дали това има нещо общо с истината.

Последният update на Leopard-а горе-долу върви с темповете да стане готов за широката публика малко преди или точно за самата конференция, но около него едва ли може да се очаква революция. А слуховете за новите метални модели MacBook-ци най-вероятно ще се случат през лятото и няма да имат връзка с конференцията. Като революцията при тях ще е повече емоционална, понеже очаванията са с тях Apple да затвори ерата на белите компютри, доколкото те останаха последните такива в продуктовата им линия през последните години и бяха символ и отличителен белег на най-успешния етап на компанията

Така или иначе какво ще се случи ще разберем на 9 юни в 10 сутринта тамошно време, което съвпада с време за чаша добро уиски пред компютъра привечер в България - най-добрата компания за stevenote презентациите на Джобс. It’s showtime…

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

WWDC08 - sold out

Това е заглавието на книгата на македонският автор Алекс Букарски, която сдружение “Словото” издава в България. За мое огромно съжаление няма да мога да присъствам на представянето на книгата в Журналистическия факултет на СУ от 18:00 часа на 22 май понеже ще пътувам извън София, но с огромно нетърпение ще чакам да зърна книгата някъде за да си я купя. Най-малкото стилът и прозата на автора са толкова близо и до нашата действителност, че няма накъде…

Повече информация има в блога на Комитата. А аз само ще акцентирам върху факта, че книгата се издава като свободна литература под условията на договора Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално 2.5 България, за което и авторът и издателят заслужават овации.

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Побойникът-родоотстъпник Стоичков, доказани сътрудници на бившите служби за сигурност и бизнесмени с особена репутация са във фокуса на четвъртата световна среща на българските медии в Мадрид утре. Въпросът дали точно тези хора са подходящи да дискутират теми като свобода на словото и медиите задава публикация в kafene.net. А шепа български журналисти зад граница протестират срещу това инициирайки подписка.

Българските медии в София явно толкова са свикнали с подобни неща, че дори не се забелязва да имат някакъв морален проблем с факти като горните.

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Нямаше да пиша за ПИБ - ама наистина. Ако не ме провокира изключително тъпото изказване на директорката и за Капитал, цитирано от Наблюдател. Хайде пак Интернета е виновен за всичко…

Проблемът с ПИБ не знам дали изобщо е финансов - нито съм експерт по тази тема, нито искам да се изказвам за неща, които не са моя работа. Не знам и дали проблемът е смешен или тъжен. Но аз през тази седмица си задавам един-единствен въпрос, на което по-лошото е, че май знам отговора, но не искам да си го признавам… и той е… ако един слух може да събори банка у нас и ако наистина една глупава тема в някакъв още по-глупав форум може да предизвика такава ескалация, то… кое всъщност не ни е наред…

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Няколко поредни дни се оказва, че водя горе-долу един и същ разговор с няколко души. Темата се въртеше около най-големите проблеми на съвременния IT бизнес (и може би не само IT). Някои от тези приличащи си разговори водих с клиенти, други с колеги от моята компания, а сходни разсъждения чета днес и в блогосферата.

Като човек официално плуващ вече второ десетилетие в тези води си мисля, че моите най-големи болки и разочарования май са фокусирани в три неща. Не искам да бъда погрешно разбиран - аз много харесвам бранша си и предполагам, че едва ли някакъв друг бизнес би ме накарал да се чувствам по-добре. За мен света на технологиите преди да се превърне в начин за прехрана беше страст, хоби, начин на живот… И още е… И е чудесно да няма граница между това, с което си вадиш хляба и това, с което си искал да се занимаваш. Въпреки това обаче винаги има неща, които си мислиш, че можеш да промениш за да може бизнесът ти да е още по-приятно занимание… и не само за теб, а и за клиентите ти.

Първият голям проблем в бранша, който се набива на очи напоследък е твърде големият брой случайни хора в бизнеса. Нямам наум това, че хора завършили философия например се занимават с програмиране - това няма никакво значение. Ама наистина. Познавам точно два такива случая - и то блестящи. Имам предвид хората, които не полагат никакви усилия да “влязат” в точно този бизнес. А той е различен. Не можеш да донесеш маркетинг-концепции, търговски стратегии или други някакви идеи от бизнес с лимонада в IT. Или поне не директно. Не може да не полагаш усилия за да си в крак с времето. Нещо повече - не може да не полагаш усилия да не гледаш напред - поне мъничко. Технологичния бизнес не е и никога няма да бъде бизнес за хора, които стоят от 9 до 6 в офиса и чакат да дойде време за заплата.

Той е свързан с много еквилибристики, гъвкавост, иновации, комбиниране на какво ли не… Надзъртане в съседни браншове, четене на какво ли не… Информационните технологии отдавна престанаха да бъдат специализиран бизнес, а се преплетоха с почти всичко от обикновеното ежедневие до космоса и медицината и именно затова те не могат да останат прост и обозрим бизнес.

Случайните хора може да са много open-minded, да говорят чуден английски и да имат респектиращо образование, но не искат да пречупят мисленето си. Предпочитат клишета. Не са иновативни, защото им липсва background и… въображение… Занимават се с IT, защото браншът е доходен. Иначе биха се занимавали с друго.

Не може да си в този бизнес и да решаваш дребен проблем една седмица. Не може очевидни дреболии да бъдат раздувани до групови драми, да бъдат решавани с участието на цял отбор хора, пет конферентни разговора и задължителна намеса на мениджърски авторитет.

Случайните хора в бизнеса имат свойството да работят в режим на forward-ъри. Те избягват да взимат решения, препращат “горещия картоф” от отдел в отдел, от човек на човек, но рядко или никога не поемат отговорност за едно простичко да или не. Познавам хора, които никога през този живот не са поели отговорност за това, за което всъщност получават заплатата си.

И тук стигнахме до втория проблем - избягване на отговорността. Много малко останаха “мъжете с топки” в бизнеса, които могат да тропнат по масата и да кажат, че застават зад това решение или тази стратегия.

Може би има и някакъв поколенчески проблем в това отношение. Особено силно ме притесняват днешните двадесетгодишни. Поне в по-голямата си част - не твърдя, че няма изключения. Но ориентацията на моето поколение и предишните като че ли беше повече към това да решим проблема - може да е на мускули, може да е по български, ТНТМ и с подръчни средства, но да намерим начин за изплуване от неприятна ситуация или някакъв проблем. Сега забелязвам тенденция към предпочитане на подхода - дриблираме с топката около проблема и тупкаме, докато някой вземе да реши нещо.

А това на втора проекция води до съвсем реални проблеми като липса на гъвкавост. Случайните и неуверени хора, неспособни да поемат отговорност предпочитат утъпканите пътеки. Предпочитат да се занимават с познати неща, не са иноватори, не обичат да излизат от шаблона. А това превръща компаниите им в консервативни и тежки структури, докато клиентите очакват обратното.

Случайните хора и непоемането на отговорност създават множеството нива на междинен мениджмънт, където forward-ърите се чувстват най-добре - препращат си взаимно проблемите, генерират картинки, презентации и ненужен шум, дори понякога пречат на тези, които се опитват да свършат някаква работа и да изкарат парите за заплатите им. Т.е. са предпоставка за бюрокрация.

Съвременният IT бизнес ще печели повече ако се фокусира върху клиента и има гъвкавостта да си го позволи. Което означава да се откаже да продава клишета. Бутиковият тип услуги и обслужване обаче предполага по-универсални хора в delivery-то и по-креативни и гъвкави хора в pre-sales-а, с нужния минимум от technical, а не някакъв друг background. Вторите се намират трудно, а първите се създават още по-трудно. И въпреки това си мисля, че това е ключово за да се случи някаква революция в бранша, за който днес Делян така точно е формулирал третия фундаментален проблем, а именно че в наши дни IT бизнеса продава повече политика, отколкото технологии…

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Откраднаха колата на приятел - Nissan Sunny, модел N14, произведена 1991г. С регистрационен номер CA 6172 MB. Червен цвят, с шибидах, хечбек. Ако я видиш - обади се на Ясен.

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени