Алекс Букарски
Както вече казвах веднъж, “последните седмици изчетох доста книги”. Всъщност изкарах десет дена без Интернет и без уебсървърчето на лаптопа ми, и без самия него. Та, освен че изчетох десетина книги, сега имам и доброто желание да понапиша нещо за тях. Дали ще стане не е ясно.
Първо тази:
Букарски, Алекс. Люде, на които не им се отваря парашутът. София, Словото, 2008, 208 с. ISBN 978-954-933-722-8
За статистиката - първата македонска книга, която чета. Имам предвид от РМ, изключвам Талев или Вапцаров. А като гледам новините, може би и Дехлави. :) Глобализация, викат, тази година за пръв път гледах македонски, румънски и чадски филм.
Преди да седна да пиша, реших да проверя какво вече е писано, за да не се повтарям (мързелът е водещ мотив при мен). Това го разбрах, това не го разбрах (но пък и аз песимизмът трудно го забелязвам, по-оптимистична книга от “Чужденецът” не съм чел). Това горе-долу съвпада с моето мнение.
Преди издаването на книгата бях чел един-два текста на Букарски, така че имах представа какво да очаквам. Резултатът надмина очакванията ми - в смисъл, явно не съм бил уцелил най-добрите един-два текста.
Добри неща:
- Човекът звучи естествено. На пръв поглед това не е кой знае какво, но наблюденията ми върху български автори показват, че трудно се постига. Разбира се, в това отношение езиковата и културната бариера поставя чуждите автори в по-благоприятно положение, но в случая бариерата изглежда доста ниска.
- Затова пък не звучи назидателно. <Колики при спомена за последния ми опит да чета Стефан Цанев.>
- Сюжетите са правдоподобни. Няколко сцени се вместват 1:1 на Бигла (улицата, не планината) през 94-та. <Удивление при спомена за изсмуканата от пръстите история в "Черната кутия".>
- Мисля, че преводът се е получил доста добре. Въпреки или заради малко рискования подход.
Недобри неща:
- Следващия път е добре трето лице да мине през текста и да понамести запетайките, тук-там и определителния член. По скромния ми опит, почти изключено е да преведеш нещо и да успееш сам да си оправиш правописа. Технически проблем, явно - вече знаеш текста почти наизуст и всъщност не четеш, просто преминаваш механично през него.
Неясно какви неща:
- Книгата ми напомни “Улица към предградието”, един сборник на Александър Томов (честно казано, не видях нищо общо с Буковски или Селинджър). Това е добре, защото “Улица към предградието” се е получил. Не е добре, защото няколкото други книги на Александър Томов, които съм чел, не струват.
Толкова засега. Ще гледам да прочета и следващата му книга.
Уикипедия: 04.07.2008

Автор: Aleksandar Bogicevic. GFDL/cc-by-2.5
По-интересните нови статии за по-миналата седмица:
- Челопечене (квартал) - статията е създадена 5 дни преди взрива…
- Операция Марс - Източният фронт, 1942
- Вишеградски мост - онзи на Иво Андрич
- Анастасиос Каратасос - гръцки хайдутин, по-късно кръстен македонец
- Петровка - ябълка, не е някаква бомба :)
- Социалистически реализъм - още един прилично попълнен пропуск
- Боса нова
- Зимбабвийски долар - графиката на курса е… интересна
- 2018 - годината; тогава България трябвало да поеме председателството на ЕС :D
- Софийски говор - макар че името отдавна не е много удачно :)
Общо новите статии са към 310.
Избрани статии- Попово
- Битка при Сталинград - доста работа хвърлиха няколко човека, предполагам, че резултатът е добър (но темата не ме интересува особено и ме домързя да я чета :D)
- В английската Уикипедия попаднах на List of world’s most expensive single objects. Което ме подсети, че от години се каня да преведа статията за Остерсхелдекеринг, най-внушителното човешко творение, което съм виждал с очите си.
- Също така с изненада установих, че OpenOffice може да експортира документи в МедияУики синтаксис. Резултатът е малко куц и има нужда от ръчни корекции, но ми свърши известна работа. Тук има някакви чалъми за конвертиране на PDF в МедияУики, но не съм ги опитвал още.
Уикипедия: 27.06.2008
По-интересните нови статии за някоя си минала седмица:
- Чушмелия - за това село се убих да търся информация преди 2-3 години…
- Илия Гарашанин - сръбски политик, 1812-1874
- Румънско участие в Сталинградската битка
- Никейска империя
- Печка патриаршия
- Александър Бел - изобретател, 1847-1922
- Арагонска корона
- Родно изкуство
- Миш-маш
Общо новите статии са към 250.
Уикипедия: 20.06.2008

Автор: Tagishsimon. GFDL
По-интересните нови статии за някоя си минала седмица:
- Категория:Програма Союз - около 60 малки статии
- Имагинерно число
- Бриз
- Сапунен мехур
- Карабинер - не италиански :)
- Записки по българските въстания
- Изот 1036C - хехе
- Третата вълна - експеримент с хора
Общо новите статии са към 410.
Разни- Уикимедия започва да публикува (предполагам през месец) статични HTML-копия на Уикипедия. На пръв поглед, без илюстрациите (вероятно и поради въпроса с авторските права). Това би трябвало да е интересно за хора, ползващи компютри без връзка с Интернет. И не толкова луди като мен, че да поддържат локално редактируемо копие. :)
- Тук може да се види статия от Уикипедия, цитирана на табела с името на улица в Германия. Което предизвиква забавни разсъждения за спазването на GFDL в този случай - към всяка публикация трябва да е приложен пълният текст на лиценза. :D (Което пък ме подсеща за въпроса с промяната на GFDL, по който не личи да има особено развитие).
Уикипедия: 13.06.2008
По-интересните нови статии за някоя си минала седмица:
- Стефан Първовенчани - първият крал на Сърбия
- Хълм на кръстовете - нещо като грамадата на Вазов, но в Шяуляй, Литва
- Лозенски манастир
- Имунология
- Оскар Писториус - спортът, като технологично съревнование…
Общо новите статии са към 270.
Избрани статии- Майкъл Удръф - занимавал се е с трансплантации, но не ми остана време да я прочета преди избирането
Уикипедия: 06.06.2008

Автор: Пламен Цветков. GFDL
По-интересните нови статии за някоя си минала седмица:
- Метод на крайните елементи - има болезнена нужда от прост механичен пример, но става за начало
- Ксиропотам - един от атонските манастири
- Къща на Яблански - а мислех, че съм я създавал някога…
- Мерзебургски заклинания
- Българи в Румъния
Общо новите статии са към 290.
Избрани статии
Букарски и Уикипедия на хартия
Последните седмици изчетох доста книги, като намалих количеството на чакащите от 3,5 на 2 купа. (Куп е несистемна единица за количество книги, равняваща се на максималния брой произволно натрупани книги, които все още запазват конструктивна устойчивост. С други думи, към 40-50 cm).
По този повод рекох да си купя прословутата книжка на Алекс Букарски. Продава се в няколко непознати за мен онлайн книжарници. Криво-ляво се справих, но надали ще ги използвам скоро пак, поради липсващото (Словото) или счупено (Български книжици) търсене по ISBN. Това е сериозен проблем, ако списъкът ти за пазаруване изглежда като моя:
ISBN: 9542601468 — ISBN: 9789543400591 — ISBN: 9543090289 - ISBN: 9543090378 - ISBN: 9789543090655 ISBN: 9542604688 ISBN: 9543213933 ISBN: 9789544277581 ISBN: 9789543201242 ISBN: 9789545972904 ISBN: 9789549083385 ISBN: 9789545295485 ISBN: 9789545858482 ISBN: 9789543201327 ISBN: 9549536793 ISBN: 9789542801634 ISBN: 9789543201334 ISBN: 954529440X ISBN: 9789548976459 ISBN: 9789543213870 ISBN: 9547373420 Комуналният капитализъм ISBN: 9549887111 ISBN: 9789542801979 ISBN: 9547711229 Морска история на България ISBN: 9789543201358 ISBN: 9789546856562 ISBN: 9789543650279 ISBN: 9789543610327 ISBN: 9789543201495 ISBN: 9789549890921 ISBN: 9789545295867 ISBN: 9549521982 ISBN: 9789543214334 ISBN: 9789545295041 ISBN: 9545354453 ISBN: 9789545330797 Вещерът ISBN: 9789542801634 ISBN: 9789542801863 ISBN: 9789545295751 ISBN: 9789549337228 ISBN: 9789543201716 ISBN: 9544620818 ISBN: 9789544621278 ISBN: 9789545973147 ISBN: 9789545858918 Душа назаем
Но мисълта ми беше съвсем друга. За пръв път си купувам книга под свободен лиценз. Всъщност, за пръв път си купувам каквото и да е под свободен лиценз (ако не броим няколко дистрибуции, купени по служба).
Което пък ме подсети, че Уикимедия Германия са се договорили с Bertelsmann (!) да издадат на хартия енциклопедичен речник, базиран на статии от Уикипедия, съответно под GFDL. Технически данни има тук. Това ще е първото подобно издание, след няколко DVD-версии, също базирани на немската Уикипедия.
Още една позиция за списъка ми, макар че още няма ISBN…
Уикипедия: 30.05.2008

Автор: Daniel Candido. pd
По-интересните нови статии за вече не знам коя минала седмица:
- Боклук - може още много да се разширява
- Битка за Кавказ - 1942-1943
- National Geographic - списанието
- Януш Болонек - новият посланик на Ватикана
- Постойна (пещера) - в Словения
- 9-та Френска езикова гимназия “Алфонс дьо Ламартин” - има доста статии за училища, но тази май не е преразказ на официалния сайт
- Финикс (космически апарат) - последната машина, кацнала на Марс
- Задгробен мир - :)))
- Сумгаитски погром - Азербайджан, 1988
Общо новите статии са към 160.
Избрани статии
Уикита
Ако човек иска да извърши титанични подвизи, просто трябва да формулира достатъчно сложна задача.
В моя случай - да инсталирам едно малко уики за частно ползване. С потребителски групи, всяка от които има достъп до различно именно пространство (MediaWiki отпада). Да не иска много поддръжка, защото цялото начинание е съвсем периферно. По възможност без да променям никакви настройки по сървъра (т.е. без Java и CGI). И синтаксис, близък до този на MediaWiki, е предимство (винаги гледам да си спестявам нови езици).
WikiMatrix е добър източник за първоначална информация. MoinMoin ми се видя най-обещаващо, но python-ът е недостатък. Реших първо да пробвам DokuWiki, защото работи с php (що-годе познат език = допълнително предимство).
DokuWiki има твърде неприятна несъвместимост със safe mode на php - като създаде нова директория (което става при създаване на именно пространство), не може да записва файлове в нея. Малко е връткаво, но може да се заобиколи, като му дадеш директен достъп през ftp. На мен не ми допадна и, понеже планирам малък и фиксиран брой именни пространства, просто си създадох директориите на ръка.
Накрая го подкарах, изпробвах системата за контрол на достъпа (точно каквото ми трябваше), потребителски групи, качване на файлове. Сложих някакъв MediaWiki-подобен външен вид. Утре смятам да го хвърля на първите потребители и да видя реакцията им…
Уикипедия: 23.05.2008
По-интересните нови статии за вече не знам коя минала седмица:
- Банер (реклама)
- Гай Марий - мислех, че вече имаме статия за него, ама не
- Сатсума - нещо като мандарина
- B-2 - самолетът
- Лаз-7 - най-произвежданият български самолет (313 броя :))
Общо новите статии са към 250.
Избрани статии
През обърнат телескоп
Петър Стойков е написал някакви свои общи размишления за мюсюлманската имиграция в Западна (засега) Европа. Не бих тръгнал да коментирам, защото всеки има право на мнение, ако по случайност не разполагах с пресни впечатления по същата тема, но в съвсем друг мащаб.
По стечение на обстоятелствата миналата сряда ходих с един сравнително нов колега, родом от Мароко, в един рибен ресторант в Боргерхаут (това е може би най-големият имигрантски квартал в Антверпен, местните го броят за нещо като марокански анклав). Погледнато от тази гледна точка, разсъжденията на Петър нямат много връзка с действителността.
Трудно може да се говори за “арабски коптори” - повечето имигранти имат доходи под средните, но съм виждал и фламандски квартали, в които сградите и улиците са в по-лошо състояние. Не искам да сравнявам с френската провинция или, не дай боже, с Обеля. “Догматичен фанатизъм” вероятно съществува, но отношението сред имигрантите към него е доста отрицателно.
“Компактни маси” също може да се видят само от далече - тези квартали са пълен миш-маш в етническо отношение. Много фламандци няма, но значителна част от хората не са араби (то и те са вътрешно надробени), а турци, сърби, поляци, украинци и каквото се сетиш. За приемането на езика - живял съм известно време там и имам чувството, че единствените неговорещи фламандски в Антверпен бяхме аз и някои валонци. Приемането на културата е по-трудно - колегата ми не пие бира. :)
Групички лумпенизирани отрепки съм срещал май два пъти в Белгия, и двата без връзка с имигранти - единият път беше някакво наркоманско сборище, а другият - просто пияни скинари. Боргерхаут между 10 и 1 през нощта изглежда в пъти по-спокоен и безопасен от София. Това, че повечето мюсюлмани не пият (а и не продават пиене), сигурно помага. Полицията също не изглежда да е толкова боязлива - докато ядохме във въпросния арабски ресторант някакви полицаи си поръчваха храна за из път.
Та, исках да кажа, едно време в някакъв учебник по френски имаше урок, озаглавен “Comment g?n?raliser”. Запомнил съм го, защото обратната операция, “как да не обобщаваме”, определено е и по-трудна, и по-полезна.
Крайни елементи
Тези дни се занимавах с ровене за софтуер за анализ по метода на крайните елементи. Което не ми е работа, но произтече от тъпата маркетингова политика на SolidWorks, които силно ме издразниха в края на февруари…
В работата ми широко използваме SolidWorks, главно за проектиране на детайли за стоманени конструкции. От време на време си струва някои често използвани съединения да бъдат по-точно изчислени, поради което от известно време обмисляхме да започнем да използваме някаква МКЕ програма. Тъй като така и така използваме SolidWorks, първосигналният избор беше тяхното МКЕ разширение CosmosWorks.
В стандартната инсталация на SolidWorks се съдържа една свръхорязана версия, CosmosExpress. Замисълът изглежда е да направиш с нея шарени картинки, за да накараш когото трябва да ти купи истинска версия. След това има CosmosWorks Designer, CosmosWorks Professional и CosmosWorks Advanced Professional (по реда на цената). Естествено, тривиална опция като нелинейни материали е включена чак в третия вариант. Разбирай, за да си свърша някаква работа веднъж на три месеца, трябва да купя най-тежкия им продукт, от който ще използвам 5%.
Следователно, три месеца по-късно (при мен това е светкавична реакция) се позарових в свободните алтернативи. В сравнение с последния път, когато съм го правил, напредъкът е значителен.
През следващите месеци мисля да изпробвам Salome-Meca, комбинация от Salome и Code Aster с интегриран интерфейс. Пакетът (заедно с още няколко екстри) може да се ползва и сглобен с PCLinuxOS в live дистрибуция - CAELinux. Първите ми впечатления (от 2-3 прости модела) са доста добри.
Някъде през лятото (или по-късно) ще пиша какво е излязло от изпробването.
Уикипедия: 16.05.2008

Автор: Andrew Ciscel.
cc-by-sa-2.0, 2007
По-интересните нови статии за миналата седмица:
- М48 Патън - това е танк
- Ай ай - това е полумаймуна
- Тецу Катаяма - единственият премиер на Япония, който е християнин/социалист
- Седевакантизъм - католици, непризнаващи последните няколко папи
Общо новите статии са към 190.
Вестникар ли?
Вчера Вася отбеляза едно интересно съвпадение:
- Около 11:30 в понеделник някой изсипва някакви глупости в статия в Уикипедия (една от петдесетината хиляди). Дотук нищо особено, обикновено се случва по десетина пъти на ден (нещо като аналог на драскането по стените, май).
- Редакциите са премахнати около 13:30.
- Още същия ден някакъв сайт (не знай всичко, знай важното ?!) публикува дълбокомислен материал с бомбастично заглавие.
- А на следващия ден някакъв вестник успява да запълни почти половин страница с темата.
Браво, казвам аз на такава работа. Новите технологии и Web 2.0 трябва да навлизат и в традиционните медии. По-добре да създаваш новините, отколкото да се мъчиш да ги измисляш - и читателят получава вярна информация, и ти не си напъваш въображението.
Уикипедия: → 09.05.2008

Автор: Йозеф Антон Кох. ок. 1803 г.
По-интересните нови статии за по-миналата седмица:
- Пектусан - най-високата планина в Корея
- Гоблин
- Неа Анхиалос - град в Гърция, основан от бежанци от Поморие
- Острилка
- Атмосфера на Марс
- Животинско жертвоприношение
- Априловска гимназия - (най-накрая)
Общо новите статии са към 340.
Избрани статии
Уикипедия: → 02.05.2008

Автор: Евгений Герашченко. GFDL/cc-by-2.5.
По-интересните нови статии за по-миналата седмица:
- Серво-мотор
- Категория:Вилаети в Турция - куп дребни статийки
- Категория:Села в Община Враня - още един
- Татко Барба - :)
- Фритьоф Нансен (улица в София)
- Мачете
- Битка на Косово поле - 1389 г.
- Джоко Росич
- Санктпетербургска джамия
Общо новите статии са към 340.
Външно министерство и авторските права
В последните седмици четох доста коментари за липсата на ясна позиция на външното ни министерство за независимостта на Косово или приемането на Македония в НАТО. Аз пък смятам, че самото очакване за такава позиция силно надценява възможностите на тази организация.
Мнението ми се дължи на наблюдения на техните действия около авторските права върху съдържанието на собствения им сайт, които ми навяват мисли за биполярно разстройство (по старому - циклофрения).
Преди година и половина министърът обяви с биене на тъпан, че съдържанието на официалния им сайт е достъпно под Криейтив комънс лиценз. На самия сайт се появи надпис от рода на “Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив комънс лиценз” с връзка към тогавашната версия на cc-by.
Чудесна идея по принцип, но за реализирането има какво да се каже. Още от пръв поглед се вижда, че министерството надали притежава правата върху цялото си съдържание, за да може да го лицензира. Например, за снимките на първите министри задължително трябва да са изпълнени няколко условия: авторът на снимката да е известен, да е починал преди по-малко от 70 години и министерството да е придобило правата от наследниците му. В противен случай снимките са обществено достояние и министерството не може да налага някакви условия.
Към тогавашния момент бях склонен да преглътна тези недостатъци, макар и леко озадачен, че външното министерство, сред чиито служители има десетки дипломирани юристи, има по-непрецизна политика към авторските права от Уикипедия, да кажем.
Година по-късно с удивление забелязвам, че министерството е променило дизайна на сайта си и всякакво споменаване на Криейтив комънс е изчезнало. Това ме поставя в леко неудобно положение, защото вече съм препубликувал няколко десетки снимки от сайта, позовавайки се на посочения от тях лиценз. Както и да е, няколко дни по-късно хората явно довършват сайта си и съдържанието отново е под cc-by.
Тези дни изведнъж се оказва, че отново са решили да променят лицензната си политика. Този път лицензът е cc-by-nd. Бих сложил скрийншот, защото не знам докога положението ще е такова, но заради днешния празник явно някой преработва сайта им на живо…
Уикипедия: → 25.04.2008

Автор: RFE. Нови статии
По-интересните нови статии за предишната седмица:
- Козунак
- Синя дивизия - испанска доброволческа част в германската армия, 1941-1943 г.
- Кресненски пролом
- Изследване на Меркурий
- Маргарита Пармска - доста популярна сред поданиците си, на фона на своя наследник…
- Тарсис - вулканично плато на Марс
- Среднородопски говор
- Неждет Кент - бащата на следващия директор на Кока Кола
- Тъмръшка република - 1878-1886 г.
- Нагорно-карабахски конфликт - 1991-1994 г.
- Якубица - македонска планина (поредната с едноименна улица в Лозенец)
Общо новите статии са към 310.
Панелни блокове 2
Понеже си говорехме за панели: http://news.ibox.bg/news/id_1356156395…
Архитекти и Галамбош
Вчера щях да пиша тук нещо дълбокомислено, но денят се разви така, че вече не помня какво. Поради което следват някакви текущи глупости.
***
Цяла сутрин се борих, за да извлека от един архитектурен чертеж малкото информация, която наистина ми беше необходима. Тази операция предизвика у мен засилващи се колики.
С времето придобивам някакво професионално отклонение и, преди да предприема каквото и да е, първо започвам да се чудя какви рискове от грешки биха възникнали (ако нещо може да тръгне накриво, нали, най-вероятно така и ще стане). Това изглежда е съвсем неприсъщо за архитектите. Как можеш да направиш сграда с 8 пешеходни врати, които имат 4 различни размера - 900/2000, 900/2500, 1000/2500, 1100/2500?
За самия чертеж не искам да говоря. Дори положението на прозорците не е котирано в плана. Всички размери са в сантиметри, все едно човекът никога не е правил стоманена конструкция. Доста вероятно, всъщност.
***
По-късно за успокоение изгледах една лекция на професор Галамбош, авторитетно име в стоманените конструкции в САЩ. Темата е plastic shakedown (май не съм го чувал на български), а финалът доста ме развесели. Нещо в смисъл “следващия път, когато някой ви каже, че конструкцията не излиза с 1%, вземете и го ударете с нещо по главата”.
Което ме подсети за един от сътрудниците на професор Седлачек, авторитетно име в стоманените конструкции в Европа, който беше написал небрежно в една сметка нещо като k = … = 1,024 ~ 1 : OK. Това доста ме беше впечатлило преди години, в началото на професионалната ми практика.
Lindeas 



новини
Скорошни коментари
преди 28 седмици 4 дни
преди 28 седмици 4 дни