След като само преди няколко дни на бял свят се появи новият хит на Nik Software Silver Efex Pro за post-processing на цифрова фотография в черно-бяло, днес авторите на навярно най-революционната технология за компютърна обработка на фотографии U-Point, днес анонсираха нова версия на предния си хит Color Efex Pro (CEP), с който освен като добавка към Photoshop, както досега, продуктът вече може да работи и с Apple Aperture и има отделна версия и за Nikon Capture NX2.

Логнах се в сайта на Nik Software с потребителския си профил за да видя дали както обикновено практикуват те - лицензът е общ за Aperture и Photoshop и освен че това се оказа вярно, което нямаше как да не ме зарадва, на екрана ми изгря и pop-up съобщение, което гласеше, че като потребител на досегашния CEP ми подаряват и лиценз за версията на CEP за Nikon Capture NX2, с което съвсем ме спечелиха.

Признавам си, че така или иначе отдавна им симпатизирам. Още когато за първи път видях U-Points-технологията в първия Nikon Capture NX. Винаги съм считал, че цифрова фотография трябва да се работи с фотографски инструменти и Photoshop трябва да бъде изваден от този контекст, доколкото е програма за други цели и с не особено фотографски инструментариум. И преди съм писал, че за мен бъдещето е в пренасяне на инструментариума за работа още на ниво RAW-конвертор и то преди конверсията, преди изобщо да имаме изображение. Вратата открехнаха Apple Aperture, Adobe Lightroom и Nikon Capture NX.

С Viveza и другите неща на Nik Software, U-Point концепцията излезе от фирмения конвертор на Nikon и направи това, което трябваше - даде липсващия фотографски инструментариум на Apple Aperture за работа в цифров негатив (RAW) и същото на Photoshop (и за големия и за Elements), което съвсем запълни всички липси. За има-няма няколко месеца. А мислех, че ще почакаме за това доста повече.

Разбира се, хардлайнер феновете на Photoshop могат да ме репликират, че Photoshop е способен на всички чудеса без нужда от патерици и ще са прави. Photoshop винаги ще си продължи да е незаменим за доста неща, включително в контекста на фотографията. Въпросът е нужно ли е всеки фотограф да следва да разбира от слоеве, маски, селекции и всякакви други хватки, когато за него е по-естествено да работи с понятия като светлина, цвят, източник на светлина, интензитет, цветност, наситеност и такива неща… Отговорът на Nik Software e, че вече не е нужно…

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Преди около 2 месеца, last.fm пуснаха beta версия на сайта за ползване от абонатите. Все се канех да напиша един пространен пост за това. Но нещо желанието не ми достигаше. Междувременно видът на бъдещия сайт се промени 2-3 пъти.

От днес обаче, сайтът е вече отворен за всички с новите си дрешки.

Функционалностите са все същите, но по-добри и с няколко нови играчки. Плейърът е нов, плейлистите са вече повече от една, по-лесно управление на любимите парчета…

Едно от големите нововъведения е, че статистиките вече са на живо. Не е нужно да чакате неделя за да се обновяват, всичко се случва на мига.

Другото голямо нещо е личната фонотека. Вътре са не само слушаните от вас неща, ами всякакви ръчно добавени парчета и изпълнители. Така можете да обогатявате личното си радио или пък да подобрявате предложенията за нова музика.

А като казахме нова музика… По-яка секция за видеоклипове. Много по-яка. Вече се ровите из жанрове и цъкате наред. Да не забравя и това, че вече има и подкасти с безплатни mp3-ки. Свободни mp3-ки!

А началните страници и тези на профилите са неузнаваеми. Има емисия с новостите на потребителя. Малко ала mini feed във facebook.

Абе какво ви говоря? Аз съм last.fm junkie. Дерзайте на новия сайт, нищо че цял rack със сървъри им е изгърмял и сега са крайно затруднени да обслужат интереса. :)

Обратно от морето. Върнах се и нещо не ми беше добре. Имаше някаква тревожност в мен и не беше от шофирането сред самоубийци.

Изведнъж ми се прислуша музика от “доброто старо минало”. Прииска ми се да правя нощни разходки с неизпрани плейъри.

stěpán vrzala

Добра новина от днес за всички музиканти, които не са сключили договор с някой лейбъл. Обявеното в началото на годината от днес е вече реалност!

Last.fm ще дава процент от приходите от реклама на музиканти, чиито песни са били слушани. Парите не са много, но показват една добра тенденция. Елиминиран е посредника. Човекът, който няма нищо общо с музиката. Този, който иска авторските права да са 95 години. Този който не познава fair use и се облагодетелства прекомерно от чуждия труд и изкуство.

Да не преувеличаваме, това все още не е революция. Но може и да се превърне в такава.

П.С. Всички музиканти, които не са го направили още, да побързат и да качат парчетата си в Last.fm и да се запишат в royalty програмата.

Фонографът според Едисон не е имал никаква практична употреба. Да го каже на милионите (миларди?) хора, които обичат да слушат музика!

Има много групи, които са толкова подземни, че никой не ги е слушал. Отдавна е състезание, кой ще чуе по-”независимите”, по-непознатите, по-новите, по-изчанчените групи. Всичко отпреди година е вече “contemporary” музика.

Трябва ни свежа плът. Нещо по-странно и с което да можем да приемем бохемско надменна стойка. “Тези ли? Тях съм ги слушал още като бяха в гаража и се чудеха за името си…”

Няма нищо лошо! Всеки както желае, така да слуша и да действа с музиката. Музиката присърце.

Все пак и аз обожавам да слушам все нови и нови банди. Има невероятни изпълнители, които просто… са в Канада (да речем)… и нямат голяма сделка, че да мога да ги изнамеря лесно. За това и съм благодарен на услуги като Last.fm. Аз съм Last.fm junkie!

И може би съм благодарен, че музиката, която ми харесва последните години стана по-популярна и все повече rock’n'roll групички се появиха. Както знаем, увеличаването в количество след една критична маса неминуемо води до увеличение в качеството!

Точно на Цветница, в предпоследният уикенд на отминалия април, 150 фотографи бяха заведени от Profiled и Photosynthesis на чудесен фото-пленер в Гърция, на остров Тасос.

От 24 юли до 3 август ще можем да си припомним отново атмосферата на пленера, разходката, емоциите - тези, които бяхме там. А тези, които не бяха могат да се опитат да видят това, което участниците са се опитали да преразкажат през обектива. Днес приключи подбора и оценяването на изпратените в конкурсната програма кадри.

Ще видим най-добрите снимки на специална изложба на открито пред НДК. Ще поздравим победителите в двата конкурса - индивидуалния и колективния - на 24 юли от 19:30 часа, а изложбата ще остане на същото място още десет дни.

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Най-накратко концертът на Whitesnake и Def Leppard в София може да се раздели на три рубрики: време (time), време (weather) и музика. А сега подред. Макар че концертът беше обявен за 4 юли, той все пак се състоя на 4 и 5 юли!!! Причината: закъснение на тировете с оборудването от около 3 часа на македонската граница (групите идваха от шоу в Тирана). Това изтегли концерта от 20ч. за 23ч., въпреки убедителното уверение на организаторите (SME), че той ще започне след около “час и нещо” - очевидно това е нова мярка за неопределеност на времето  a la Bg. Както и да е, падна голямо “висене”, в което оцеляха мнозина:). По-лошото дойде с дъжда, който се изсипа над София, малко след като Whitesnake най-сетне забиха на сцената, в крайна сметка той накара една част от публиката горе-долу около 2-3 000 човека от претъпкания стадион “Академик”, побрал този път 22 000(!) зрители (разбира се, със задължителния за всички масови прояви процент анестезирани мозъчно-едноклетъчни двукраки), да си тръгнат в паузата при смяната на групите. За музиката: имаше подгряващи - Тома Здравков и “Акага”, първият очевидно има още какво да понаучи така че нещата, които прави да не звучат като клонинги, а вторите пък доказаха че не рокът е тяхното амплоа, с безизразното си маркиране на парчетата, със същия успех и “японците” можеха да акомпанират, ако се разбира накъде бия. Иначе явно Whitesnake и по-скоро Ковърдейл не бяха в особена форма, което за мен беше според очакванията, но за доста от тези, които помнят старите “номера” на Ковърдейл, представянето му беше недостатъчно изчистено… звукът пък беше леко “суров”, ако мога да се изразя така, според мен дължащо се и на членовете на групата, към които съм доста резервиран. Все пак Ковърдейл показа много сила и енергия в стила на истински рок-фронтмен, под здравия софийски дъжд. Snake направиха някой от най-известните си парчета (Here I Go Again,  Steel of the Night, Fool for Your Lovin’), както и 3 от новия им албум, като завършиха с компилация от пърпълските хитове на Ковърдейл - Burn, Stormbringer. Половин час след тях, може би някъде към 12 и половина на 5 юли се появиха и Def Leppard. С появата си Джо Елиът ритуално строши един чадър в подгизналата от вода сцена, а после призова към масово лично поздравление към дъжда и “неговите роднини”. Това като че ли сработи и дъждът малко след това спря. Leppard забиха здраво и извадиха доста по-добър звук от Ковърдейл & co. Техният сетлист беше и по-дълъг, пропуснаха да направят само едно-две акустични парчета (явно поради споменатите причини). Повечето неща бяха от старите албуми, като Pour Some Sugar on Me, Rocket, Hysteria, Love Bites, но и някой от новите - Nine Lives, C’mon, C’mon и особено много якото забиване на Rock on. Те бяха доста приятно изненадани от публиката, която пееше неистово всяко следващо парче, и ги призова на бис с Let’s Get Rock, като Елиът подхвърли “Не ни забравяйте и ние няма да ви забравим”, с намек може би за следващ концерт в София. Въпреки всичко (а философите знаят, че всичко велико става “въпреки”) се получи един здрав рок концерт, в които и феновете и групите се раздодоха до последно, нещо което е възможно само в магията на рока. Накрая остана само удовлетворението и желанието за още… Rock. Long Live Rock’n'Roll, както казват някои.

Едно напомняне… за друго време и други ценности. Все пак, мисля си, не изгубени и не изчезнали. Те идват обаче и с един въпрос: как е възможна хоризонтално структурираната общност. А може би и нещо повече: дават отговор…

There I was on a july morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

With the day came the resolution
Ill be looking for you
La la la la…

(Uriah Heep, July Morning)

Най-зле пазената тайна в индустрията. С това определение започва пре-ревюто на новото профи тяло Nikon D700 сайта dpreview.com. Факт - за първи път слуховете се оказват толкова точни и изглеждаха реални, дори бяха публикувани в (хартиени) списания. Но и само инерцията от стила на Nikon, че нищо не е ясно, докато не стане ясно, хранеше твърде много дискусии и коментари къде ли не по отношение на новото тяло.

С две думи то може да се определи като флагмана D3 вкаран в по-малкия корпус на D300. Липсват разбира се някои дреболии, които от една страна са нужни различия за да не обезсмислят съществуването на D3, а от друга за тях не е имало място в по-малкия корпус - например допълнителния малък заден LCD дисплей или втория слот за CF-карта.

Въпреки това Nikon D700 е безкомпромисно профи тяло с пълноформатен FX CMOS сензор (изглежда да е същия като на D3) побрано в прекрасния удобен защитен от прах и влага корпус на D200/D300 за цена с 1500-2000 долара по-ниска от тази на D3.

Дали Nikon ще свалят някога пълноформатния сензор в любителския клас не е ясно, друг е въпроса и дали изобщо има смисъл, но индустрията може и да ги принуди, но с този ход портфолиото им се подрежда прекрасно. Малък брой любителски тела до такива за по-силно запалени D40/x/60/80. И професионален клас с D300/D700/D3 за дълбоко запалени до профи потребители. D300/D700 са чудесния комплект от основно + резервно тяло и за запален любител и за професионалист, а D3 плюс D300/D200 или D700 за истинските професионални фотографи. Условно, разбира се.

Прогнозната цена на D700 засега е обявена около $2999 за Щатите и 2599 EUR за Европа. Ура за Nikon! Чуден подарък за July Morning. Сега на ход са Profiled и Photosynthesis за анонс на българската цена. И разбира се… ответният отговор на Canon ;-)

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

приятел ми изпрати преди ден снимано каренце от последния брой на списание digitalworld, където са написали някои неща за страницата ми. ще си го запазя заедно с хайку материала в списание одисей, и рецензията за една моя изложба преди време в списание фо (тая нямам идея къде е, ще трябва да я потърся).

снимка на публикацията

Канзас изнесоха здрав концерт, всичко каквото можеше да се очаква от тях беше направено. Още от началото си пролича старата школа, владееща магията. Час и половина измина неусетно, a последният пирoн беше с мощното забиване на Carry on Wayward Son, след което публиката като в транс се носеше из коридорите на НДК. Звукът беще здрав и същевременно балансиран, не мога обаче да не отбележа една вметка, която не е пряко свързана с  представянето на Канзас и има по общо значение - пленарна зала 1 на НДК. Не знам кога организаторите на рок концерти ще разберат, че тази зала просто не става за музика, не че и Зимният дворец е някакво решение, та да спасят поне някои предстоящи събития от звуковото потъване в тази зала (вместо да се строят хотел след хотел и мол през мол, няма да е зле да се понапънат и да направят една истинска концертна зала, нещо което често си говорим с приятели и което все някак не изплува като въпрос за имащите тази потенция). Иначе setlist-a на Канзас включваше старите класики от Dust in the Wind до Icarus II, вариращи от баладичното напевно звучене до сложните  инструментални композиции и прогресив елементи. По американски - имаше по нещо за всеки. Не мога да не отбележа перфектното музициране на Стив Уолш на клавирите, носещ в голяма част и вокалните партии, разбира се наред с Фил Ехърт, Били Гриър и Рич Уилямс, а и цигуларя, свирещ напоследък с групата, - Дейвид Регсдейл (тук специфичното за Канзас смесване на китари, цигулка и клавири беше добре балансирано, но си мисля, че още малко трябваше за да се загуби този баланс, което обаче те все пак удържаха в пропорция). Не че нещо, но който е пропуснал концерта, да стиска палци Канзас да дойдат отново.

този път станах на време и успях да си открадна час за разходка из парка, все неща които съм виждал по всяко време на денонощието и през всички годишни сезони. въпреки всичко закръглих брояча на апарата на три хиляди. което е супер малко за четири месеца и над петстотин кадъра по работа. късната есен ще наваксвам.

попадна ми dvd на era - the very best. как ли се казва каката, която пее там? не пее супер уникално, но пък изглежда доста добре :D

Днес, съвсем случайно (макар явно инфото да е от по-отдавна), разбрах една блага вест. На 7 септември в Пловдив идва Кийт Емерсън Бенд. Името говори само за себе си. Ще имаме шанса да видим и една част от приказката на ELP. Доколкото видях групата е стабилна, в стандартна комбинация бас, барабани, китара и естествено Емерсън. Струва ми се, че това шанс, които не трябва да се пропуска, още повече че билетите са на разумни цени от 20 до 40 лв.. Пускат се в продажба от 10 юни. Пловдив дръж се, почва се…

P.S. Преди това на 1-ви ще има концерт и на Рик Уейкман, заедно с Филхармоничното дружество и хор, билетите там са по-”солени” по 50 лв. Мисля, че него ще го жертвам, все пак го чакаме с Yes догодина за 40 годишнината на групата.

Казват се Вайдордже, означаващо на кобаянски (kobaïan) - “небесно колело”. Имат само един албум - Weidorje оt 1978. Но затова пък е още по-ценно човек да ги чуе. Правят класически зюл (zeuhl) в най-добрата традиция. Групата е сформирана от бивши членове на Magma, съвсем не изненадващо (самото им име идва от композиция на Магма). В основата са Бернар Паганоти (бас), Патрик Готие (клавишни), Жан-Филип Гуд (клавишни) заедно с Мишел Етори (китара), Кърт Ръст (барабани), Ален Гийар (саксофон) и Ивон Гийар (тромпет). Макар и в стила на Магма, те вадят едно невероятно и оригинално звучене, което отнася съзнанието в музикален транс. Великолепни музиканти (не мога да не отбележа седемминутното соло на Паганоти в парчето Kolinda, направо шедьовър) и обсесивна музика - това е комбинацията. За останалото трябва слушане.

Бяха обещали за месец май, но не бяха казали, че ще е точно на рожденният ми ден…

Viveza за Aperture 2.1 е вече факт след като Apple публикуваха отворено API за third-party разширения. Viveza пък е името, под което Nik Software продава революционната U-point технология за редактиране на растерни графични изображения и от която доскоро можеха да се ползват само потребителите на Nikon Capture NX. Чрез Viveza това стана възможно за всички, които ползват Photoshop и Photoshop Elements, а от днес вече и за тези, използващи Aperture 2.

За едно никакво време инструментите за цифрова фотография от никакви станаха великолепни, което е много, много добре…

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени