Чрез мързел към прогрес – SalixOS

Без да се спирам на по-подробно ревю, ще споделя накратко някои наблюдения от търсенето ми на “непосилната лекота” на дистрибуциите. След една серия от безуспешни тестове на често обозначаваните за най-леки дистрота – Puppy, Antix, Bodhi, LXLE, *buntu-та и поне още половин дузина в този списък, в търсене на нещо наистина “light” – попаднах на “върбата”, т.е. на SalixOS. Това се оказа базирана на Slackware дистрибуция, използваща дори неговата номерация на версиите (към момента 14.1), създадена от бивши разработчици на Zenwalk. За тези, които се изкушават от време на време да прелистват DistroWatch е ясно, че напоследък настанаха тежки времена за дистрото на французина Жан-Филип Гилмен, като проектът напредва с доста бавен ход. За сметка на това Salix набира сякаш по-голяма видимост, а зад всичко това стои основно интернационалният екип на Йоргос Влахавас, Сирил Понтвю, Пиерик Ле Брюн и Торстен Мюлфелдер.

Salixos-logo
Вероятно ще се запитате на какво може да се дължи този прогрес. Преди всичко на “ленността” е отговорът. Такъв е и девизът на дистрото – “Линукс дистрибуция за мързеливи Слакъри”! Ако не сте “die hard” фен на чистотата, Salix може да ви се понрави. Това, което най-вече очарова е изключително удобната комбинация от “ползваемост” и “лекота”. За доста стария хардуер (Dell Optiplex GX150), на който “лепнах” Salix, това беше търсеното и желано предимство .

Макар, че стандартният десктоп на дистрибуцията е XFCE, аз изпробвах нещо още “по-така”, а именно Openbox изданието. На сайта на дистрото се предлагат 32 и 64-битови версии на операционната система, а iso-файлът се побира на едно CD (625 Мб), нещо много удобно при условие, че старата машина няма dvd-плеър, и не може да буутва usb-флашки. Инсталаторът е в текстови режим, но целият процес е доста лесен дори за новак. Без излишно “ровене” в конфигурационни файлове системата се инсталира много бързо, като предлага 3 режима на инсталация – пълен, базов и основен.

salix-installПрепоръчителният режим, разбира се, е пълният, а с него хората от Salix са решили да олекотят максимално нещата след инсталацията. Те използват fbpanel в комбинация с SpaceFM за файлов мениджър. Макар с леко орязани възможности, панелът предлага всичко нужно, като отделните му модули се добавят, премахват и настройват чрез конфигурационния му файл, в домашната директория. SpaceFM обаче ми се стори доста неудобен за моя вкус и предпочетох да го заменя с PCManFM, който е сякаш малко по-подреден.

Инсталирането на пакети в Salix е лесно, особено за свикнaлите с Debian. Използваt се slapt-get и slapt-src, заедно с техните графични интерфейси Gslapt и Sourcery, чрез които се избягва умело “адът на зависимите пакети”. При инсталация по подразбиране има почти всичко нужно за основно ползване на дистрото, а разработчиците са вкарали и някои техни инструменти за допълнителни настройки – напр. за настройка на аудио картата и др. под. (вж. тук), достъпни и за “чистия” Slack. По техни данни те допринасят и значителна част код и поправки на грешки за Slackware.

tools-sourcery-main

Ако пък в Salix ви липсва някоя програма, в основното хранилище има добър набор от софтуер, като трябва да се има предвид, че дистрото следва KISS-принципа. В добавка, ако и в основното хранилище липсва нещо, под ръка е Sourcery, чрез който бързо може да се инсталира каквото ви е нужно от SlackBuild хранилищата.

Уикито и форумът на Salix са основният източник на информация за разрешаване на проблеми с ползването. Макар и да не са от ранга на Ubuntu форумите или уикито на Gentoo, от общността може да се получи бърз отговор на възникналите въпроси.

За пуристите от Църквата на субгения, които не харесат “Върбата”, но са я инсталирали вече, утешение може да бъде това, че Salix може изцяло да се обърне в чист Slack, в мрежата има описателни инструкции как бързо би могло да стане това. Като цяло това е една дистрибуция парадоксално за днешното време съчетаваща ползваемост и лекота. Разбира се, всичко е въпрос на вкус, както казват някои – така, че винаги “зад ъгъла” чака нещо по-добро…

Свободни кубчета в космоса

photo by ArduSat

Темата за изследване на Космоса е отново актуална за широката публика – показва го например интересът в социални мрежи и блогове към текущите мисии на NASA до Марс. Това повторно обръщане към небето след дълги години превес на земните ни проблеми съвпада със скорошното по-масово навлизане на идеите на софтуерната свобода в областта на хардуера – както чисто компютърен, така и не само; както за решаване на задачи от ИТ-инфраструктурата, така и на битови такива.

Тези дни в разговор с приятел стана дума за интереса към звездите – защо и как преди години, когато бяхме деца, това беше цел, повече или по-малко обединяваща нации, понякога дори с коренно различни политически системи, а в по-скорошно време е тема от миналото, скучна новина или в най-добрия случай сценарий на научнофантастичен филм. Които филми, както и книгите, между другото, сякаш страдат то изчерпване и разчитат на преповтаряне. Защо? Именно погледът към външното ни обединява, дава ни цели и ни зарежда с ентусиазъм. Разбира се, търсенето на порив за действия успява и в социалното. Успява дори и вътре в самите нас. Но пълното ослепяване за космическото като реално и достижимо е глупава и, както се оказа, нетрайна нагласа. Вчера в друг разговор се спомена идеята за достъп до компютърни облачни услуги като масова, общодостъпна и комунална услуга – някои хора вече развиват това. Да си представим сега достъпът до космически изследвания като комунална услуга. Или поне наченки на такава. Вече има дълъг списък с начини за участие.

photo by ArduSat

ArduSat е такъв проект. Кубче, което ще работи с Ардуино – както личи от името му. Това е първият такъв проект за спътник, в който ще могат да участват всякакви хора – е, в случая в зависимост от дарението, което са направили през страницата на проекта в Kickstarter.

Самият спътник ще има: камери, спектрометър, датчици за температура, вибрации, налягане, магнитно поле, светлина, озон, въгледвуокис, радиация, инфрачервени лъчи, радиовълни… Веднъж изведен в орбита, ще се насочва чрез три малки магнитни двигателя (magnetorquers). В зависимост от начина на извеждане в орбита ще може да остане в нея между 6 месеца и 2 години. Накрая, след загуба на скорост и изпадане от орбитата ще навлезе в атмосферата и ще изгори изцяло, защото е съвсем малък – 10 куб. см. и с тегло 1 килограм. Няма да стане космически боклук, заради сравнително по-ниската си орбита (в сравнение с големите спътници) и съответно изгарянето.

Част от датчиците също са свободни проекти, като например спектрометърът mySpectral.

За извеждане в орбита се предвиждат няколко варианта – от съпътстващ товар на регулярна мисия на голяма ракета до пробни полети с балон или с изстрелване на малка ракета от стратосферен балон. Последните варианти, разбира се, не могат да достигнат до височина за орбита, но могат да се използват за изпробване и всякакви по-малки и краткосрочни научни проекти на общността. В първия случай става дума за височина около 600 км., което представлява ниска околоземна орбита (до 2000 км., за разлика от геостационарната на големите спътници, която е около 40000 км.). А с балон може да се издигне докъм 30-тина километра – в рамките на стратосферата, която е едва вторият слой на атмосферата.

Енергията за работа на цялата електроника на “борда” и за насочване на кубчето ще идва от слънчеви панели в страните му. Откъм тъмната страна на Земята – от батерия. Големият проблем на всички неща в космоса е слънчевата радиация и лошото е, че такъв малък сателит няма как да се опакова в достатъчна радиационна защита и електрониката бързо ще започне да отказва. Решението в случая е дублиране на системите, а пък когато се очаква платките да сдадат багажа – между половин година и година и половина – самото кубче вече ще е загубило инерция и ще се е насочило към атмосферата.

CubeSat in Wikipedia

Това е концепцията за кубчета-спътници (cubesats), която от година-две се възприема много сериозно, вече има действащи такива и например наскоро NASA възприеха за свой проект.

Интересното за нас е, че ArduSat е част от идеята за свободен хардуер, приложена в случая върху космическите изследвания. Свързването на платките Arduino (самите те под свободен лиценз), както и всичкият допълнителен полезен товар, който ще се слага в кубчето ще са налични (ArduSat.pdf в google docs) под CC BY-SA. Конструкцията на самия CubeSat е публикувана (pdf) от Държавния политехнически университет на Калифорния за свободно ползване (public domain).

Това е формата, а за съдържанието – остава да почакаме малко и да видим какви проекти ще се направят, какви софтуери ще се напишат и какви изследвания ще се направят. Или галерии с потребителски снимки от борда на кубчето към земята, към звездите, луната… Ето списъка с идеи (в google docs) – изглежда впечатляващо, особено за апарат, който ще бъде достъпен за неспециалисти и хакери от цял свят.

Докато все още говорим за хардуер, едно съвсем кратко отклонение – Олимекс започват да правят петъчни срещи в Пловдив за разговори за свободен хардуер, електроника, Ардуино, OLinuXino, свободни проекти. Може пък и ArduSat да се окаже интересна тема за обсъждане на по бира с хардуерни хакери. Аз съм далеч от мястото за среща, а и наистина съм много бос в електрониката, но ако някой прояви интерес, нека мине – не познавам хората от Олимекс, но както изглежда са истински ентусиасти и ще се радват да обменят идеи.

Набързо за aptitude

По случай скорошния рожден ден на проекта Debian, нека кажем нещо за търсенето в aptitude. Aptitude е някак странна програма – ползва се за основни неща от тези, които не искат да се задълбават в подробностите на apt, dpkg и пакетното управление в Debian. От друга страна пък се ползва и от напреднали хакери и разработчици на пакети. Едните ползват два, максимум три клавиша – u за обновяване, f за забравяне на новите и g за инсталиране на отбелязаните – а другите използват всякакви подробни клавиши, съкратени търсения и превключване на изгледите, от които на нормалния човек му се завива свят. Е, или поне му става като в Emacs (приятелска закачка към емаксаджийте, не се сърдете).

Да видим някои от най-полезните клавиши за ежедневна работа и някои основни търсения и шаблони за търсене, които може да са ни полезни. Без претенция за изчерпателност, разбира се – аз самият дълги години вече не съм седнал да дочета наръчника за програмата… Действам на принципа “колкото ми стига – толкова”.

Клавиши:

u – обновяване на списъка с пакети. Същото като apt-get update, или по-точно aptitude update. Някои си го настройват в cron, други инсталират cron-apt, apticron и подобни. Трети, като моя милост, натискат u при влизане в aptitude, за да се радват на запълващите се зелени и оранжеви стълбчета.

f – забравяне на новите пакети (aptitude forget-new). Когато повече от веднъж видите един и същи пакет в графата “New Packages”, си е досадно. Може да се настрои автоматично да ги отбелязва като нови след инсталиране на нещо, но къде отива удоволствието да гледаш как една програма “забравя”? :)

g – при първо натискане дава списък с действията по пакетите и при повторно – започва да ги действа. Пак стълбчетата.

e – ако има неразрешени зависимости, се опитва да ги разреши автоматично. Ако първият списък не ви харесва, натиснете “>” за следващо предложение. И пак, и пак – докато намерите комбинация, която ви устройва. Назад в тази поредица предложения се връщате с “<“. Понякога спестява време вместо ръчно да оправяте конфликтите с избиране на всеки пакет, да ползвате “e”. Но и често не върши работа – логиката е такава, че няма тотален приоритет на вече инсталираните пакети и неведнъж може например за едно малко програмче да ви предлага да махнете целия X с цяла страница пакети. Не разчитайте сляпо на тая автоматика.

M – ръчно отбелязване на отделния пакет като “автоматично инсталиран”.

m – ръчно отбелязване на отделния пакет като “ръчно инсталиран”. Тези последните две са полезни при бъдещо обновяване или премахване на пакети, които са в зависимост от въпросните. Казано накратко, “автоматичните” се повличат от зависещите от тях (не е толкова просто, но ни стига за момента). Разработчиците описват зависимости, но понякога ръчната донастройка на това си е полезна.

Бързи търсения:

b – търси счупени зависимости (от “broken”). Същото като “/~b”.

/ – влиза в режим търсене. Най-простото е да въведете някакъв низ, който смятате, че се съдържа в името на пакета, защото по подразбиране търси в името. Може да шикалкавите с ^ за търсене в началото и ! в края на името.

/~ – специални търсения. Тук темата е широка и не ни стига малкият сайт. Накратко някои полезни – /~dtext търси за “text” в описанието на пакета; /~mtext търси в полето за пакетиралия разработчик; /~atext търси зададено действие за пакет (“text” може да е install, upgrade, hold и т.н.); /~stext търси в секцията “text”; /~Atext търси в конкретен архив на хранилището “text” (stable, unstable и т.н.); /~Otext търси в хранилището на “text”… Май за тези се сещам…

Да не търсим повече шаблони за търсене, мисля че има още доста, но и тези са предостатъчно. Особено като се има предвид, че едно от удобствата на aptitude е визуалната работата с интерфейса – стрелки, enter, q. Каквото е mc за командния ред. :)

Може би тук е моментът да спомена, че съкращенията с ~ си имат несъкратен аналог с ? – например на d отговаря description, на b – broken и т.н. Рядко съм ги ползвал, но ако някъде видите да се споменават, да знаете, че са същите като кратките. Може би е някакво удобство да виждаш изписана цялата дума и така да не я грешиш, не знам.

Също така всяко от тези условия за търсене може да се обръща с “!” – тоест /!text търси за пакети, които НЕ съдържат “text”.

И сега нека честитим рождения ден на Дебиан, като пуснем следното търсене:

/~i!~Odebian

Това ще ви даде пакетите, които са инсталирани и не са от официалните хранилища на Debian. От пакет на пакет може да минавате с “n” (от “next”). А списък с всички тези пакети наведнъж може да получите от команден ред така:

# aptitude search '~i!~Odebian'

Ако като мен използвате към официалните хранилища и тези на Siduction, тогава:

# aptitude search '~i!(~Odebian|~Osiduction)'

Всичко останало са пакети от рожденика :)

Неделно видео

Малко неща за гледане през уикенда:

Лекцията на Цветан Узунов от Олимекс (за които писахме наскоро) на тема “Свободен хардуер и има ли място за бизнеса в него”

Ето и презентацията от лекцията. Вижте и споменаването на OLinuXino в InitLab в началото на март 2012г. Тия дни ядрото Линукс стана на 21г. – може би донякъде двете споменавания си приличат. :)

Лекцията на Симеон Янчев от robotev.com на тема “Платформата Ардуино – хардуер с отворен код”

Лекциите са от миналогодишния OpenFest 2011. Припомням, че тази година OpenFest 2012 ще се проведе на 3 и 4 ноември в Интерпред в София. Входът е свободен, а програмата се очертава да е интересна, както всеки път – засега бяха казали за лектори от GitHub. За крайната програма ще трябва всеки да следи сайта – не го казвам с лошо чувство, но OpenFest от самото начало е бавен в публичността. Но пък събитието си заслужава.

За десерт ето още неща за Arduino на български, представени пак от Симеон Янчев – урок “Вградени системи и Ардуино” от Telerik Academy.

OLinuXino – мини-компютри от Пловдив

OLinuXino Micro

Накратко за OLinuXino на пловдивската фирма Olimex.

Накратко не защото не заслужават много повече, а единствено защото ги открих съвсем скоро и все още чета всичко по темата. Когато пък се реша да взема една платка и да започна с проекти, тогава ще има много за разказване. Предварително мога само да кажа, че е страхотно и ентусиазиращо.

OLinuXino Maxi

Разбрах за OLinuXino от коментар на Радо Колев към скорошната ми статия за Raspberry Pi. OLinuXino, за разлика от Raspberry Pi е свободен хардуер (CC BY-SA 3.0 за хардуера и GPL за софтуера) и това, заедно със стремителното развитие на проекта (започнал е наскоро, преди няколко месеца, а вече има достъпни за купуване повече от една платки (плюс още цял куп Arduino-ориентирани неща) – всичко това потвърждава още веднъж тезата, че най-доброто предстои и идва с все по-големите възможности за хакване на физическото в бита ни.

Стига въведения, ето малко сурови препратки:

 сайтът на Olimex, по-точно разделът с въпросните платки. Вляво “olinuxino” ще ви даде страница с 4 модела – Maxi, Mini (все още в разработка), Micro и А13 (платка в nano-ITX формат)

блог на проекта

хранилището в github

Цветан Узунов от Olimex в G+

Ето и малко OLinuXino Maxi + ArchlinuxARM в действие.

Все още като че ли няма проекти с OLinuXino, но като гледам, всичко е започнало през месец май тази година. По-точно работата по OLinuXino, иначе Arduino платките може би фирмата ги прави по-отдавна. Цената е малко по-висока от тази на RPi, но 1) е налично, за разлика от “малинката” и 2) е свободен проект. Освен това се развива много бързо, а и не на последно място е българско. :) Ще следя темата с интерес. Благодаря на Радо за информацията!